Силвана Павлова е завършила богословие. Става съпричастна към живота и проблемите на глухите хора у нас тъй като в семейството й има нечуващ. Когато отива с него и приятелите му на църква забелязва, че глухите не разбират богослужението и не могат да участват пълноценно в него. През 2004/2005 година Силвана посещава курс по жестомимичен език, за да може да общува пълноценно с глухите. През това време тя преподава вероучение в неделно училище към храма „Св. Троица” в столичния квартал „Слатина”. Работата с децата и курсът по жестомимичен език и дават идеи как може да се подготви вероучение и за нечуващите деца. Като богослов тя вижда, че православното богослужение е недостъпно за глухите, че не познават истините на вярата, живеят далеч от Църквата и спасителните й тайнства. В същото време много глухи младежи са привлечени от сектите, които насочват усилията си към тези необгрижени от Православната църква хора. Силвана не остава безразлична към този проблем.
Инж. Миряна Мошева
Инж. Миряна Мошева работи като завеждаща културно-просветния отдел на централния съвет на Съюза на глухите в България до пенсионирането си през 1990 г. Преподава жестомимичен език във ФНПП (Факултет по начална и предучилищна педагогика) на СУ „Св. Климент Охридски”, координатор е на Националния методически и консултативен център по жестомимичен език към Съюза на глухите. Работи активно за утвърждаването и разпространяването на жестомимичния език. Уредник е на съюзния музей.
Съюз на глухите в България
Съюзът на глухите в България (СГБ) е неправителствена организация на гражданите с увреден слух, която защитава интересите на нечуващите хора в нашата страна.
Създаден е през 1934 г. Днес наброява близо 10 хил. членове.
Съюзът осъществява дейности, свързани със социалната рехабилитация и интеграция на лицата с увреден слух в страната. Грижи се за социалното им развитие, подпомага образованието им, духовното и интелектуалното им израстване.
През 70-годишната си активна дейност СГБ си е поставял като основна задача организирането и развитието на българския жестомимичен език, който се явява основно средство за облекчаване на комуникацията и достъпа до пълноценна информация на хората, лишени от слух. Плод на тази активна дейност през годините са:
- речник на българския жестомимичен език със 700 думи и жестове, издание 1960.;
- речник на българския жестомимичен език от 3000 думи и жестове, издаден на видеокасети през 1992 г. и отпечатан в издание през 1996 г.;
- периодично се провеждат курсове за подготовка на жестомимични преводачи (тълковници), в помощ на следствените и съдебните власти като вещи лица, както и в помощ на просветната и културно-масовата работа, провеждана със съюзните членове.
Жестомимичният език е уникално явление, с което най-добре са запознати хората, които работят в системата на СГБ. Те се основават на многогодишната си дейност, на натрупания близо 70-годишен опит и практика в тази област и на подготвените жестомимични преводачи и лектори.
Към Съюза на глухите е създаден Национален методически и консултативен център по жестомимичен език. Негов координатор е инж. Миряна Мошева.
Съюзът на глухите издава вестник „Тишина”.
Открит урок по религия с мултимедийна презентация
На
27 април – Светли четвъртък, в СОУ “Христо Ботев”, гр. Септември се
проведе открит урок с мултимедийна презентация по религия. Урокът бе изнесен от
преподавателя Йорданка Василева по инициатива на новия експерт по религия в РИО
– Пазарджик Румяна Зяпкова. В добрата организация и създаването на условия за
успешното провеждане на това мероприятие взеха участие директорът на училището,
както и целият педагогически и непедагогически състав. На презентацията присъстваха
експерти и преподаватели по религия от цялата страна, енорийските свещеници,
представители на местната власт и др. гости.
Днешните жени мироносици: една учителка по Религия
Предметът Религия е единствената учебна дисциплина, която показва на детето да търси доброто в себе си и в другите, формира детския характер според християнските добродетели, възпитава в любов към цялото Божие творение. Може би не сега, но след години трудът на учителя по религия ще даде своите изобилни плодове и религиозното възпитание ще заеме своето достойно място в българското образование и в цялостното възпитание на децата.
Казвам се Йорданка Стефанова Василева. Завършила съм Богословския факултет към Софийски Университет “Св. Климент Охридски” през 1997 г. със специалност магистър по богословие и втора специалност история. Живея в гр. Септември, Пазарджишка област, където моят съпруг е свещеник в храм “Св. свщмчк Харалампий”.
И рече старецът...
От изказванията на преподобния Порфирий Кавсокаливийски (Атонски):
„Когато Христос дойде в сърцето, животът се променя. Когато намериш Христос, това ти е достатъчно, не искаш нищо друго, замълчаваш. Ставаш различен човек.
Ти живееш навсякъде, където е Христос. Живееш в звездите, в безкрая, в небето с ангелите, със светците, на земята с хората, с растенията, с животните, с всички, с всичко.
Там, където има любов към Христос, самотата изчезва. Ти си спокоен, радостен, пълноценен. Без меланхолия, без болести, без притеснения, без тревожност, без мрак, без ад“.
Преп. Порфирий Кавсокаливийски