Публикуваме пълния текст на Концепцията за въвеждане на учебен предмет "Религия" в българското училище, изготвена от обеществен съвет под ръководството на проф. Георги Бакалов.

Обучението по религия е факт в съвременното българско училище. Вече десета учебна година това обучение се опитва да изгради у децата познание за Бога и за вечните човешки ценности, които съвременното ни общество или изкривява, или напълно загърбва и подменя.

Училищата в Област Русе са сред първите в България, които през учебната 1997/1998 година въведоха обучението по религия под формата на свободно избираем предмет (СИП). Обучението започва с около 80 ученици от І до ІV клас. Преподавателите са трима: Лора Мариянова, Борислав Мариянов и Ивайло Кръстев. С течение на времето интересът към предмета се засилва – както сред учениците, така и сред техните родители. Именно родителите са тези, които всяка година попълват молби и заявления от името на своите деца, за да бъдат включени в групите по религия.

Могат ли деца от различни деноминации да изучават заедно вероучителен предмет? По този въпрос вече години наред спорят министри, депутати, експерти и други специалисти. Една учителка обаче успява да събере на своите занимания деца от различни вероизповедания, водена единствено от любовта си и от желанието си да сподели с тях своята вяра.

По волята на дарители – родолюбиви и боголюбиви радомирци, които в момента живеят зад граница, и с благословението на Знеполския епископ Йоан, викарий на Софийския митрополит, от есента на 2007 г. в Радомирска духовна околия стартира обучение по вероучение.

Отговорността за възпитанието на вяра в Бога у децата винаги е лежала много повече върху семейството, родителите, бабите и дядовците, отколкото върху училищните преподаватели по Закон Божий. А богослужебният език и проповедите обикновено са неразбираеми за децата.

Религиозният живот на децата се нуждае от “откърмяне” и “отглеждане”, а ние, родителите, често сме слабо подготвени и не знаем как да се заемем с това.

Струва ми се, че първо трябва да разберем отличителната особеност на детското мислене и детския духовен живот: децата не разсъждават абстрактно. Може би именно в реалистичния характер на тяхното мислене се крие една от особеностите на детството, за която говори Христос, че на такива е царството небесно. За децата е лесно да си представят реалистично онова, за което ние говорим отвлечено – силата на доброто и злото. Те с особена яркост и пълнота възприемат всичко, например – вкуса на храната, удоволствието от интензивното движение, капките дъжд върху лицето, топлия пясък под босите крачета... 

След като вече години наред въпросът за въвеждането на предмета “Религия” в средното българско училище се разисква безрезултатно, то  в средата на миналия месец се оказахме с две концепции за религиозно образование. Едната подготвена във Варненска и Великопреславска епархия, а другата от обществен съвет, назначен от министър Даниел Вълчев и ръководен от проф. Г. Бакалов. Авторите на първата концепция остават неизвестни, за разлика от създателите на втората. Според нас е наложително авторите на първата концепция да застанат зад имената си, още повече, че в общественото съзнание концепцията на Варненска св. митрополия претендира да е "църковната". Анонимността обаче не се вписва в съборността, защото съборното решение предполага поемането на лична отговорност от всеки.

Сега предстои най-важният въпрос – за легитимацията на двете концепции. Първата концепция получи благословението на Св. Синод още на първо четене и с това сякаш работата по нея приключи. Все още не е ясно как тя ще бъде приложена и къде, тъй като не са водени преговори с Министерството на образованието. Концепцията на проф. Бакалов и обществения съвет е изготвена по поръчка на просветното министерство, но все още предстои да бъде обсъждана от Св. Синод на редовните заседания на архиереите в средата на м. ноември.