„Сретение Господне – празникът на Срещата” е първият урок, изготвен от екипа на Двери БГ в помощ на учителите по вероучение. Презентацията е чрез слайд-филм, придружен от методически насоки за учителя. Мултимедийната презентация има за цел да въвлече децата като активна страна в учебния процес, за да могат да участват в разработването на урока и да не се допуска да останат пасивни потребители на информацията.

Министър Вълчев показа недвусмислено пред обществото, че заема ясна и явно сериозно обмислена позиция по въпросите за мястото на религията в училище: българското училище е светско и в него няма място за индоктриниращи предмети. Това изказване е съвсем логично в рамките на европейската светска политика.

Преди два месеца в Софийския университет слушах лекция на тема “Обучението по религия в държавните училища - една необходимост”. Лектор беше доцент Тим Йенсен от Южнодатския университет, Главен секретар на Международната асоциация по история на религиите. Лекцията беше посетена от университетски професори, образователни експерти и представители на различни вероизповедания. Доц. Йенсен започна с известните на широката научна общност положения, че религията почти винаги е била част от историческите фактори за оформяне на процесите в обществото, а през последните двадесет години се наблюдава възраждане на религията и религиозността, която е характерна за отделния индивид. Логичният извод на лектора беше категоричен: обучението по религия е абсолютно задължително в европейските държави.

Доклад, изнесен на Деня на Християнското семейство в Русе, 2008 г.

Преблагият Бог е сътворил човека по свой образ и подобие. Религиозното чувство е заложено във всеки един човек. Няма човек, който да не се възхищава на чудния свят създаден от Бога. Както е известно основните фактори на възпитание на децата са Семейството, Църквата, Училището и Обществото[1]. Децата се нуждаят от натрупване на познания относно различни хуманитарни науки, но освен от обучение всяко дете се нуждае и от възпитание. Един от основните фактори на възпитание е както споменахме Църквата. Запознаването с учението на нашата родна и скъпа православна вяра може да се осъществи както по време на общественото богослужение, чрез Словото Божие и проповедта на свещенослужителя, така и по време на редовно обучение посредством задължителен предмет Религия в българските училища. Но как се е развило преподаването на този предмет и какви са неговите проблеми и перспективи?

Убеден съм, че тази статия ще предизвика негативната реакция на много хора от различни съсловия и професионални кръгове, но в нея аз ще се опитам да поставя въпроса за въвеждане на общо-задължителен учебен предмет „Религия” на такова равнище, от което да могат да изпъкнат някои негови премълчани и недообмислени страни.

Преди повече от десет години, след нескончаеми дебати, събиране на подписки и преодоляване на различни спънки, Министерството на образованието и науката въведе свободноизбираем предмет „Религия”. Тогава аз бях един от преподавателите, които влязоха в класните стаи, един от тези, които направиха първите стъпки след петдесет години атеизъм. В началото много неща не бяха добре обмислени. Първите лекторски пристигнаха три месеца след началото на учебната година, учебниците дойдоха след края на първия срок, нямахме ясна представа, дали ще продължи изучаването на учебния предмет и занапред, защото разполагахме само с една учебна програма. Постарах се да дам всичко от себе си. Забелязах, че болшинството от децата усвояват учебния материал с интерес и проявяват голяма активност.

Родените през 1989 г. завършиха средното си образование. Поколението на демокрацията е зряло по документи. Резултатите вече са известни, изненади няма. Общото заключение, че нацията се профанизира, е обществена тайна. При световен доцимологичен[1] стандарт 51% за издържан изпит, при матурите по български език и литература се наложи долният праг да е 23% за “Среден (3)”. Това не е беда за държавата, тъй като българският език по закон вече не е обвързан със нейните структури – функциите му засега са неясни от юридическа гледна точка. Явно бъдещето на българския език се мисли само в битов план, силно редуциран само в сферата на личните отношения и благопожелания...