Беседата на Иисус Христос със самарянката при Якововия кладенец e обект на много тълкувания и проповеди. В нея могат да се открият голям брой теми за богословски размисъл и за поучителни нравствени наставления. Същевременно тази беседа може да се разгледа в контекста на мисионерското служение: как Иисус Христос проповядва. При това тази Негова проповед не е предназначена за „загубените овци от дома Израилев” (Мат.15:25), а за езичници самаряни. Мисионерският поглед към беседата със самарянката е оправдан и от факта, че  този текст (Йоан 4:5-42) е предвиден за литургийно евнагелско четиво в Петата неделя след Пасха, именно в контекста на проповедта на Христовото учение сред „всички народи” (Мат. 28:20).

Евангелският разказ (Йоан 4:5-42)  ни разкрива подхода на Спасителя като проповедник. Достатъчно дългата беседа дава възможност да се проследи Неговия метод и логика при разкриване на Божественото Му учение, начинът му на общуване със събеседника и отношението към личността му.

Урокът-презентация "Богослужението през Страстната седмица" е предназначен за участници в неделни училища, катехизаторски школи, тоест за тези, които искат да навлязат в атмосферата на Страстната седмица чрез посланието на църковното богослужение и които желаят да вземат участие в службите. Урокът предполага знания за основополагащите истини на богословието, както и представа за православното богослужение. Презентацията е придружена с кратки методологически насоки за учителите. Посочени са евангелските четива за отделните дни на Страстната седмица и някои важни богослужебни текстове.

 

„Париж, улица „Крим” 93, недалеч от парка „Бют Шомон” – Православният богословски институт „Св. Сергий” разкрива чара си. Веднъж прекрачили желязната порта с издигнат на върха кръст, тръгваме по криволичеща нагоре пътечка. Вдясно ще видим малка сграда с островърх червеникав покрив, украсена с фреска с образа на свети Сергий Радонежки (14 в.). Руската мистика сякаш ни приветства и ни приканва да продължим пътя. Още няколко метра нагоре и сред дърветата забелязваме църквата, която се извисява над разнороден ансамбъл от три постройки. И заинтригува с двойната си стълба и още някакъв източен елемент. Когато пристъпим вътре, иконите и стенописите убедително налагат усещането, че сме „другаде”. Едно потънало в зеленина „другаде” сред бетонната вселена на града, пристан на мир и тишина сред околната глъч. Духовно и културно „другаде”.[1]

Времето е запазило почти непокътнат този дискретен и привлекателен с духовното си излъчване облик на православния институт „Св. Сергий Радонежки” – сякаш знак за неговата неизменна устойчивост на изпитанията през 85 годишната му история, а и за дълбокия корен на православната богословска традиция, прозорливо съживявана, обновявана и вписвана в духа на съвременността. Най-старото православно висше учебно заведение в Западна Европа, създадено в условията на изгнаничество, остава уникално със съдбата си да оцелее без подкрепата на държавна или църковна институция, да постигне авторитета на водач в православното богословие, да осъществи срещата между църковната и интелектуалната мисъл, между християнския Изток и Запад и да даде на света няколко поколения свещенослужители, богослови, иконографи, църковни музиканти и просветени миряни, осмислили богословието като начин на живот.  

Неделното евангелско четиво за срещата на Иисус Христос с хананейката поразява читателя с яркия образ на жената -езичничка, умоляваща Христос да изцели дъщеря й, която страдала от бяс. Читателите са смутени от тежките, дори груби думи, които Спасителят отправя към страдащата жена: не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата. Въпреки това хананейката не губи вяра и продължава да умолява: да, Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им. Отговорът й предизвиква възхищението на Христос: о, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти!

Срещата е описана от двама евангелисти – Матей (15:21-28) и Марк (7:24-30).

Много проповеди и тълкувания са посветени на образа на хананейката и на примера й за непоколебима вяра и дълбоко смирение. Но този евангелски разказ може да се погледне и от друг ъгъл, да го наречем педагогически, който разкрива пред нас качествата на Иисус Христос като Учител.