На един конгрес на висшите православни богословски школи естествено е делегатите не само да се занимават с въпросите, съответно с успехите и трудностите на православното богословие като наука в служба на Христовата църква, но и да поговорят pro domo sua. Това е добра възможност те да огледат двора си, да видят доброто у съседа и да се стремят да го приложат, ако пък имат нещо положително в своя живот, да го предложат на другите не с гордост, а с християнско смирение, защото всички следваме псаломското правило: “Не нам, не нам, но имени Твоему дажд, Господи, славу и чест!” (Пс. 113:9).
За православните богословски школи
Няма да се спирам на “Мартината” част в преподаването на свещената наука. На едни места школите ни имат добри условия – по отношение на сгради, финансиране, обществено и държавно признание, на други изпитват трудности, а в недалечното минало те преживяха наистина големи изпитания от външни противници (имам предвид атеистичната държавна политика в страните с комунистическо управление). Ще засегна обаче три важни съставки от живота им: преподавателски състав, студенти и отношения с поместната православна църква.