Мобилно меню

4.3125 1 1 1 1 1 Rating 4.31 (16 Votes)
Идеята за написването на този материал дойде от едно събеседване с преподавател от Софийския университет за моята работа като учител по СИП „Религия”. Тогава предметът току-що беше въведен и още с много неща не бяхме наясно. Показах му едно прекрасно илюстровано списание “Бисери за деца” на издателство “Витезда” и споделих намерението си, да използвам материали от него в работата си с учениците. Събеседникът ми прегледа списанието. Погледът му попадна върху рубриката “Деца мъченици”. Материалът разказваше житието на свети мъченик Кирик, пострадал заедно с майка си св. Юлита по времето на император Диоклециан. Разказчето съвсем накратко описва как едно тригодишно дете, възпитано от майка си в християнско благочестие, изповядва своята вяра и завършва живота си мъченически. Моят събеседник смяташе, че децата ще бъдат шокирани от тази смърт, че такива материали нямат място в часовете и преподаването им не трябва да се допуска. Тогава правех първите си стъпки като учител по религия и реших, че той има право. Днес, след като имах възможността да приложа на практика педагогическите си умения, смятам, че имам какво да кажа по въпроса и да опонирам тази негова теза.

4.6 1 1 1 1 1 Rating 4.60 (10 Votes)
Неизбледняващите спомени от детството, когато всички изучавахме вероучение в училище и за мнозина от нас наученото се превръщаше в начин на живот, задължават. Изградената в училището и семейството ценностна система задължава поне да се прави връзка между поколенията. Още повече, че в атеистичните десетилетия духовността не само не се предаваше от родители на деца, в тези времена бяха отсечени корените на традиционната православна вяра на три поколения! От тогава моралните устои на нашето общество непрекъснато се рушат, нравственост и добродетели безвъзвратно чезнат. Обичта към родината и народа “вменява в дълг” да се обърнем към миналото и с Божието благословение да черпим най-после и ние, да черпим мъдрост и сила от непресъхващите извори на нашата хилядолетната православна вяра.

Благодарение на архивите на храм “Св. София” от първата половина на миналия век, депозирани в Софийски градски и окръжен държавен архив, можем да надникнем в годишния кръг на духовните празници.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (7 Votes)
        ВЕРОУЧИТЕЛ
                                             № 1 / 18.11.2006 г.


Възлюбени в Господа братя и сестри,
Практиката в Българската ни църква във Виена „Св. Иван Рилски“ от последните няколко години показва все по-ясно, че само чрез неделната проповед не може да бъде изречено всичко, което е потребно за нашето въцърковяване. Това ни накара да започнем да издаваме настоящия ВЕРОУЧИТЕЛ. В него ще поместваме актуални материали от медиите и от православните интернет сайтове - написани от наши събратя по расо, от богослови, от хора, които милеят за духовното издигане на нашия народ. Ще поместваме четива, които са свързани с предстоящи църковни празници. С оглед спестяване на пощенските разноски ВЕРОУЧИТЕЛ ще бъде разпространяван предимно в църквата ни или по електронната поща. В храма можете да получите и повече екземпляри - за вашите близки и познати. Ако имате въпроси, моля задавайте  ги. Ще ви отговорим. Ако имате интересна идея, моля, обаждайте ни се.  Ще я споделим за поука и назидание. Целта е Слового Божие, истините на вярата ни, традициите на народа ни да стигнат до възможно повече вярващи. Приятни и полезни минути с енорийския ВЕРОУЧИТЕЛ ви пожелава


Ставр. свещеноиконом Иван Петкин, енорийски свещеник

2.9565217391304 1 1 1 1 1 Rating 2.96 (23 Votes)
question.jpgОсновен доклад на Националния семинар, посветен на 10 години от  въвеждането на учебния предмет "Религия" в българските училища.

Авторът е ст. експерт по Религия в РИО Пловдив


Началото на българското образование е исторически свързано с приемането на християнството като официална религия в средновековна България. От изключително важно интелектуално и емоционално значение е обстоятелството, че и християнизирането, и първите стъпки на българското образование са свързани с имената на велики хора, извършили велики дела – светите братя Кирил и Методий и Климент Охридски, признателно наричани първоучители. Те са еднакво дейци и на Църквата, и на образованието. Затова в историческата памет на народа вярата и училището са били неотлъчно свързани. И макар че във феодална България Църквата предизвиква различно отношение у вярващите, което се проявява в ересите, нравствените постулати на християнството продължават да влияят върху поведението на хората, а училището като официална институция проявява грижа да бъдат усвоявани от подрастващите поколения началата на християнския морал.

4.7872340425532 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (47 Votes)
В очак­ва­не да бъ­де въ­ве­ден в за­дъл­жи­тел­на­та прог­ра­ма на обу­че­ние пред­ме­тът „Ре­ли­гия” в об­що­об­ра­зо­ва­тел­ни­те ни учи­ли­ща, по­ко­ле­ния бъл­га­ри ид­ват и си оти­ват без да бъ­дат въ­цър­ко­ве­ни и ре­ли­ги­оз­но въз­пи­та­ни. За­па­ли­ла огън в ду­ша­та си от бол­ка­та по­ра­ди по­ги­ва­не­то на мла­ди­те, по­же­лах да бъ­да по­лез­на на на­ша­та Цър­к­ва и об­щес­т­во, спо­ред си­ли­те и въз­мож­нос­ти­те, ко­и­то Бог ми е дал. За­то­ва се ори­ен­ти­рах да ра­бо­тя на Бо­жи­я­та ни­ва ка­то учи­тел по „Ре­ли­гия”, ма­кар и пред­ме­тът да не е въ­ве­ден ка­то за­дъл­жи­те­лен. За цел­та се срещ­нах и раз­го­ва­рях с отец Боян Са­ръ­ев, за­що­то го зна­ех ка­то Апос­тола на Ро­до­пи­те. По­мо­лих го да бла­гос­ло­ви же­ла­ни­е­то ми и да по­мог­не то да се ре­а­ли­зи­ра, ако е бо­го­у­год­но де­ло. Та­ка, след ка­то по­лу­чих бла­гос­ло­ви­я­та на Цър­к­ва­та в ли­це­то на отец Са­ръ­ев, се озо­вах в Ро­до­пи­те ка­то учи­тел по СИП „Ре­ли­гия” към Дви­же­ни­е­то за хрис­ти­ян­с­т­во и прог­рес “Св. Йоан Пред­те­ча”.

 

И рече старецът...

Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.

Св. Исаак Сирин
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.