При въвеждането в училищата на новата дисциплина "Основи на православната култура" [1] е напълно естествено да зададем въпроса: научна ли е тя и има ли вече формирано научно предание (школа) за нея? Не по-малко естествено е да запитаме конкретните педагози: какво е тяхното отношение към тази научна школа, запознати ли са с основните имена, трудове, концепции в тази дисциплина, която те желаят не да изучават, а вече да преподават?
Да се обърнем с тези въпроси към новия курс „Основи на православната култура”. Възможен ли е аналитично-културологичен разказ за православието? Да. Трудовете и имената на Алексей Лосев, Михаил Бахтин, Сергей Аверинцев, Юрий Лотман, Арон Гуревич, Александър Панченко, Борис Успенски говорят за това, че такава научна школа и методология вече съществува. Всички те са писали в съветски времена, а Борис Успенски пише и досега. Тогава и дума не е можело да става за директна проповед. Но добросъвестното научно изследване си проправяло път. Книгите на Аверинцев или Арон Гуревич станаха катехизиси за цяло едно поколение от съветската интелигенция.