Доклад, изнесен на Деня на Християнското семейство в Русе, 2008 г.

Преблагият Бог е сътворил човека по свой образ и подобие. Религиозното чувство е заложено във всеки един човек. Няма човек, който да не се възхищава на чудния свят създаден от Бога. Както е известно основните фактори на възпитание на децата са Семейството, Църквата, Училището и Обществото[1]. Децата се нуждаят от натрупване на познания относно различни хуманитарни науки, но освен от обучение всяко дете се нуждае и от възпитание. Един от основните фактори на възпитание е както споменахме Църквата. Запознаването с учението на нашата родна и скъпа православна вяра може да се осъществи както по време на общественото богослужение, чрез Словото Божие и проповедта на свещенослужителя, така и по време на редовно обучение посредством задължителен предмет Религия в българските училища. Но как се е развило преподаването на този предмет и какви са неговите проблеми и перспективи?

Убеден съм, че тази статия ще предизвика негативната реакция на много хора от различни съсловия и професионални кръгове, но в нея аз ще се опитам да поставя въпроса за въвеждане на общо-задължителен учебен предмет „Религия” на такова равнище, от което да могат да изпъкнат някои негови премълчани и недообмислени страни.

Преди повече от десет години, след нескончаеми дебати, събиране на подписки и преодоляване на различни спънки, Министерството на образованието и науката въведе свободноизбираем предмет „Религия”. Тогава аз бях един от преподавателите, които влязоха в класните стаи, един от тези, които направиха първите стъпки след петдесет години атеизъм. В началото много неща не бяха добре обмислени. Първите лекторски пристигнаха три месеца след началото на учебната година, учебниците дойдоха след края на първия срок, нямахме ясна представа, дали ще продължи изучаването на учебния предмет и занапред, защото разполагахме само с една учебна програма. Постарах се да дам всичко от себе си. Забелязах, че болшинството от децата усвояват учебния материал с интерес и проявяват голяма активност.

Родените през 1989 г. завършиха средното си образование. Поколението на демокрацията е зряло по документи. Резултатите вече са известни, изненади няма. Общото заключение, че нацията се профанизира, е обществена тайна. При световен доцимологичен[1] стандарт 51% за издържан изпит, при матурите по български език и литература се наложи долният праг да е 23% за “Среден (3)”. Това не е беда за държавата, тъй като българският език по закон вече не е обвързан със нейните структури – функциите му засега са неясни от юридическа гледна точка. Явно бъдещето на българския език се мисли само в битов план, силно редуциран само в сферата на личните отношения и благопожелания...

В навечерието на светлия християнски празник Вход Господен в Йерусалим реших да напиша тази статия, защото мисля, че е време да посрещнем Господ Иисус Христос в нашето общество и да престанем да Го разпъваме с атеизма си десетилетия наред. С акта на св. цар Борис Михаил за всеобщо покръстване българите нашата държава се роди за нов живот и само тогава тя е просперирала, когато не е изменяла на своята вяра. Една от основните теми, които се дебатира в обществото през тези години е въвеждането на задължително религиозно образование в българските училища. Задължителното религиозно образование е свързано  с едно неотменимо и суверенно човешко право - правото на вероизповедание. Във всички международни актове за човешките права то е посочено като едно от основните човешки права.

Разговор с ученици от София за съвременното училище и предмета „Религия”

Какво дава и какво отнема днешното училище на децата? Какво им липсва в дългия списък от учебни предмети, които изучават още от началните класове? Само знания ли трябва да получат децата в училище, или имат нужда от внимание, общуване, диалог. В студиото на радио „Сион” разговаряме с шестима ученици за това как възприемат идеята да имат още един предмет за изучаване - „Религия” и дали има място религията в съвременното българско училище и общество.

В разговора участват деца на различна възраст: Йоана Михайлова от 4 клас на 20 ОУ, Божидар Цветанов от 9 кл. на 128 училище, Георги Сангалевич от 11 кл. на Националната гимназия за древни езици и култура (НГДК), Симона Равалиева и Цвети Борисова от 10 кл. на 9 Френска езикова гимназия "Алфонс дьо Ламартин" и Никола Бакалов от 11 кл. на 164 Испанска гимназия „Мигел де Сервантес”.