Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)

cc947675ce0ac0c98617f27425843c35 LНеделя седма след Пасха – на светите отци от Първи вселенски събор (текстове от вечерната)

Стихири на Господи воззвах, гл. 6

Арий мразеше да гледа светлината и падна в пропастта на греха, а вътрешността му беше разкъсана от божествената въдица, така че жестоко провали цялото си същество и душата си, стана втори Юда по мисли и по нрав, но съборът в Никея Те изповяда, Господи, за Син Божи, съпрестолен на Отца и Духа.

В брег падает греха Арий, возненавидевый света видети, и божественною растерзается удицею внутренних, все издати существо и душу нуждно, другий Иуда быв нравом и образом. Но собор, иже в Никеи, Сына Божия Тя проповеда Господи, Отцу и Духу сопрестольна.

Κρημνῷ περιπίπτει τῆς ἁμαρτίας, Ἄρειος, ὁ μύσας τὸ φῶς μὴ βλέπειν, καὶ θείῳ σπαράττεται, ἀγκίστρῳ τοῖς ἐγκάτοις, πᾶσαν ἐκδοῦναι τὴν οὐσίαν, καὶ τὴν ψυχήν βιαίως, ἄλλος Ἰούδας χρηματίσας, τῇ γνώμῃ καὶ τῷ τρόπῳ· ἀλλ' ἡ Σύνοδος ἡ ἐν Νικαίᾳ, Υἱὸν Θεοῦ σε ἀνεκήρυξε, Κύριε, Πατρὶ καὶ Πνεύματι σύνθρονον.

Безумният Арий раздели единоначалието на Пресветата Троица на три различни и чужди едно на друго същности, затова богоносните отци усърдно се събраха и според това, което Духът постанови, с пламенна ревност (по Бога) като Тесвитеца Илия посякоха с меча на Духа богохулника, който учеше позорни неща.

Ἄρειος ὁ ἄφρων, τῆς Παναγίας, τέτμηκε Τριάδος τὴν μοναρχίαν, εἰς τρεῖς ἀνομίους τε καὶ ἐκφύλους οὐσίας· ὅθεν Πατέρες θεοφόροι, συνελθόντες προθύμως, ζήλῳ πυρούμενοι, καθάπερ, ὁ θεσβίτης Ἠλίας, τῷ τοῦ Πνεύματος τέμνουσι ξίφει, τὸν τῆς αἰσχύνης δογματίσαντα βλάσφημον, καθὼς τὸ Πνεῦμα ἀπεφήνατο.

Слава, глас 6: Да възхвалим днес богоносните отци, тайнствените тръби на Духа, които посред Църквата изпяха благозвучната песен на богословието, като учеха, че Троицата е една, неизменна същност и божество; като обориха Арий и защитиха православните, те винаги се застъпват пред Господ да помилва душите ни.

Тайныя днесь Духа трубы, богоносныя отцы восхвалим песнопевшия посреде Церкве песнь сличную богословия, Троицу едину непременную, Существо же и Божество, низложители Ариевы, и православных поборники, молящияся всегда Господу, помиловатися душам нашим.

Τὰς μυστικὰς σήμερον τοῦ Πνεύματος σάλπιγγας, τοὺς θεοφόρους Πατέρας ἀνευφημήσωμεν, τοὺς μελῳδήσαντας ἐν μέσῳ τῆς Ἐκκλησίας, μέλος ἐναρμόνιον θεολογίας, Τριάδα μίαν, ἀπαράλλακτον, οὐσίαν τε καὶ Θεότητα, τοὺς καθαιρέτας Ἀρείου, καὶ ὀρθοδόξων προμάχους, τοὺς πρεσβεύοντας πάντοτε Κυρίῳ, ἐλεηθῆναι τὰς ψυχάς ἡμῶν.

На стиховните:

Слава, на св. Отци, гл. 4: Нека днес православните множества с вяра и благочестие отпразнуваме годишната памет на богоносните отци, дошли от цял свят в прочутия град Никея, защото те с благочестива мисъл отхвърлиха безбожното учение на противния Арий и съборно го прогониха от вселенската църква, като ясно научиха всички да изповядват в символа на вярата, че Божият Син е единосъщен, съвечен, съществуващ преди вековете, и изложиха това точно и благочестиво; затова и ние, като следваме тяхното божествено учение, твърдо вярваме и почитаме единосъщната Троица в едно Божество – Сина заедно с Отец и Пресветия Дух.

Молебную память днесь богоносных отцев, от всея вселенныя собравшихся, в светлем граде Никейстем, православных собрания, благочествующе верно празднуим. Сии бо лютаго Ариа безбожное веление благочестномудренне низложиша, и от кафолическия Церкве соборне того изгнаша, и ясно Сына Божия единосущна и соприсносущна, прежде век суща, всех научиша исповедати во изображении веры, известно и благочестно сие изложивше. Темже и мы божественным их повелением последствующе, известно верующе служим, со Отцем Сыну, и Духу Всесвятому, во едином Божестве, Троице Единосущней.

Τὴν ἐτήσιον μνήμην σήμερον, τῶν θεοφόρων Πατέρων, τῶν ἐκ πάσης τῆς οἰκουμένης συναθροισθέντων, ἐν τῇ λαμπρᾷ πόλει Νικαέων, τῶν Ὀρθοδόξων τὰ συστήματα, εὐσεβοῦντες πιστῶς ἑορτάσωμεν. Οὗτοι γὰρ τοῦ δεινοῦ Ἀρείου τὸ ἄθεον δόγμα, εὐσεβοφρόνως καθεῖλον, καὶ τῆς Καθολικῆς Ἐκκλησίας συνοδικῶς τοῦτον ἐξωστράκισαν, καὶ τρανῶς τὸν Υἱὸν τοῦ Θεοῦ, ὁμοούσιον καὶ συναΐδιον, πρὸ τῶν αἰώνων ὄντα, τοῖς πᾶσιν ἐδίδαξαν ὁμολογεῖν, ἐν τῷ τῆς πίστεως Συμβόλῳ, ἀκριβῶς καὶ εὐσεβῶς τοῦτο ἐκθέμενοι· ὅθεν καὶ ἡμεῖς, τοῖς θείοις αὐτῶν δόγμασιν ἑπόμενοι, βεβαίως πιστεύοντες λατρεύομεν, σὺν Πατρὶ τὸν Υἱόν, καὶ τὸ Πνεῦμα τὸ πανάγιον, ἐν μιᾷ Θεότητι, Τριάδα ὁμοούσιον.

И сега, на Възнесение, същия глас: Господи, Ти в Своята благост изпълни тайната, скрита от векове и поколения, като дойде с учениците Си на Елеонската планина заедно с тази, която роди Тебе, Твореца и Създателя на всичко, защото подобаваше тя, която майчински изпита болка повече от всеки друг при Твоите страдания, да изпита и неимоверната радост от славата на Твоята плът; в тази радост участваме и ние при Твоето възнесение на небесата, Владико, и прославяме великата Ти милост към нас.

Господи, таинство еже от веков сокровенное и от родов, исполнив яко Благ, пришел еси со ученики Твоими на гору Елеонскую, имея Рождшую Тя Творца и всех Содетеля: Той бо в страсти Твоей матерски паче всех болезновавшей, подобаше и славою плоти Твоея, премногия насладитися радости. Еяже и мы причащающеся, еже на небеса восходом Твоим Владыко, великую Твою милость на нас бывшую славим.

Κύριε, τὸ μυστήριον, τὸ ἀπὸ τῶν αἰώνων κεκρυμμένον, καὶ ἀπὸ γενεῶν, πληρώσας ὡς ἀγαθός, ἦλθες μετὰ τῶν Μαθητῶν σου ἐν τῷ ὄρει τῶν Ἐλαιῶν, ἔχων τὴν τεκοῦσάν σε τὸν ποιητὴν καὶ πάντων δημιουργόν· τὴν γὰρ ἐν τῷ πάθει σου μητρικῶς πάντων ὑπεραλγήσασαν, ἔδει καὶ τῇ δόξῃ τῆς σαρκός σου ὑπερβαλλούσης ἀπολαῦσαι χαρᾶς, ἧς καὶ ἡμεῖς μετασχόντες, τῇ εἰς οὐρανοὺς ἀνόδῳ σου Δέσποτα, τὸ μέγα σου ἔλεος, τὸ εἰς ἡμᾶς γεγονὸς δοξάζομεν.

Редакция на превода по гръцкия оригинал: Иван Ж. Димитров


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/8f8rd 

Разпространяване на статията: