- Детайли
- Публикувана на Петък, 04 Март 2022 20:06
- Написана от Николай Нелюбин, Новый проспект
Защо гласът на свещениците на Руската православна църква в Русия не се чува седмица след началото на непрестанните удари на руските въоръжени сили в Украйна и защо „специалната операция“ не може да се нарече свещена война? Кратък разговор с прот. проф. Георги Митрофанов, преподавател по църковна история в Санкт-Петербургската духовна академия.
- Отец Георги, първият ми въпрос е прост: в ада ли сме или още не сме? Как възприемате случващото се? Вие лично страхувате ли се?
- Стилът на интервюто едва ли предполага толкова емоционално поставен въпрос. Но тъй като го зададохте така, ще предваря отговора си със стихотворение на един от най-трагичните руски поети на 20 век Николай Стефанович:
- Детайли
- Публикувана на Четвъртък, 03 Март 2022 21:54
- Написана от Пропан Бутан
„За мира на целия свят, за благопреуспяване на светите Божии църкви и за единението им на Господа да се помолим…“, отправяше възгласа си отец Ипомоний по време на Великата ектения.
А по света цареше мир вече повече от година. Но този мир не носеше радост. Ипомоний си спомни колко бързо се беше развило всичко. И колко неочаквано за всички. Дори и за онези, които се готвеха и предричаха края на света…
Отецът беше сред малцината, които имаха шанса да оцелеят. Спаси го това, че в Енорийския център под храма беше избил някакъв теч, който той и клисарят бай Михал бяха отишли да прегледат и, ако могат, поне временно да запушат. Тези шест подземни метра ги бяха спасили от ударната вълна. В един-единствен миг отец Ипомоний загуби всичко, което притежаваше – семейството си, близките, целия си дотогавашен живот. Дори непоколебимата му вяра беше подложена на множество съмнения и изпитания, с които отецът самотно и болезнено се бореше. Двадесетимата оцелели от градчето някак инстинктивно се бяха насочили към храма – не знаеха къде другаде могат да отидат.
- Детайли
- Публикувана на Сряда, 02 Март 2022 17:39
- Написана от Иконом Василий Шаган
Днес е поредната неделя, братя и сестри, за нашата подготовка към Великия пост и тя е посветена на Страшния съд.
На Страшния съд Христос ще гледа нашето сърце и любовта е тази, която ще определи битието ни във вечността. Той ще ни съди и ще гледа дали сме имали любов – към ближния, един към друг, дали сме обикнали Неговата правда. И когато любовта я няма или тя не е най-главното, което търсим, или когато не се справяме в живота си и при липса на любовта губим своето единство и придобиваме омраза, тогава нашето християнство е под голям въпрос.
Както знаете, тези дни се случи най-страшното – това, което никой никога не е очаквал. И страшно е не само защото един народ тръгна против друг народ, а защото тези два народа, както каза Киевският митрополит, са кръстени от един купел, т. е. са братя в Христа. И страшно е, че те не намериха сили, не намериха воля, не намериха търпение, чрез които да се помирят, без да воюват. Това е най-тежкият грях, който може да се случи между нас християните. И ние виждаме това не само сега в Украйна, а и в своите лични отношения – когато любовта не е водещата сила. И всякакви наши претенции, че ние сме православни християнски народи, свидетелите на Божията правда, са нищожни. Защото ако някой казва, че Бог не е в силата, а в правдата, то той трябва да знае, че правдата на Бога е Неговата любов.
- Детайли
- Публикувана на Сряда, 02 Март 2022 13:13
- Написана от Йером. Йосиф Катунакийски
На 27 февруари се чества паметта на преп. Ефрем († 1998 г.), живял в светогорския скит „Катунакия“. Той е един от съвременните свидетели на Христовата църква, когото Бог прославя приживе и след смъртта му с благодатни дарове. Неговото житие на човек, който искрено и безкомпромисно търси Бога, минава през старостилния разкол в Гърция, но заради чистотата на сърцето и липсата на лукавство Христос го връща в Своята църква. Негови са думите: „Разколът става лесно, единението е трудно“. Предлагаме откъс от книгата на Русенска митрополия „Съвременни старци на Православието“, посветен на послушанието като добродетел. За преп. Ефрем основата на монашеското послушание е физическото усилие, трудът, желанието да изпълниш волята и да помогнеш на стареца или другите братя. Това послушание в труда има предимство пред личните духовни преживявания и „благочестие“. В този смисъл без послушание истинската молитва е невъзможна, защото човек не се е научил да жертва своята воля и егоистично желание заради ближния. Това учение за послушанието няма нищо общо с послушанието като отказ от отговорност, от различаването на добро и зло, на греха от правдата, което води до религиозна патология и духовна зависимост.
Много често старецът Ефрем се оплакваше, когато слушаше похвални слова и разкази за чудесата на отминали и съвременни светци, защото казваше, че за светците е нормално да вършат чудеса, а за хората – да им се удивляват, но въпросът е по какви пътища вървим самите ние и дали подражаваме на техния начин на живот, който ги е отвел до такива духовни висоти и ги е изпълнил с чудотворната Божия благодат. Днес, когато почитаме светия старец, нека го послушаме и опишем няколко от неговите пътища, неговите мисли, убеждения, действия, които го доведоха до прегръдката на Авраам, както казва Писанието. И който реши да подражава на някои от тях, ще получа полза, защото ще изпълни казаното: „Почит към светеца е подражаването на светеца“. Основно място в учението на стареца заемаше послушанието като единствен сигурен път към спасението и рая. Повтаряше, че това му казвал истинският исихаст старецът Йосиф Пещерник: „Може да се причастяваш и да не се спасиш, може да постиш и да не се спасиш, може да бодърстваш в молитва и да не се спасиш. Ако имаш послушание, със сигурност се спасяваш. И Самият Христос беше „послушен дори до смърт и то смърт кръстна“ (Фил. 2:8)“.
- Детайли
- Публикувана на Вторник, 01 Март 2022 16:10
- Написана от Архим. Серафим (Алексиев)
Слънцето в кърви залязва на запад.
Денят октомврийски угасва унил.
Тихо листата се ронят и капят…
След скръбен ден мойте клепачи се склапят,
аз мисля… над скути глава приклонил.
Вестник дочетен, захвърлен край мене,
стои и ме гледа със тъпи очи.
Той ми разказва за страшни сражения,
за много убити, ранени, пленени,
а ето, сега безучастно мълчи.
Защо гласът на свещениците на Руската православна църква в Русия не се чува седмица след началото на непрестанните удари на руските въоръжени сили в Украйна и защо „специалната операция“ не може да се нарече свещена война? Кратък разговор с прот. проф. Георги Митрофанов, преподавател по църковна история в Санкт-Петербургската духовна академия.
