- Детайли
- Публикувана на Понеделник, 21 Март 2022 08:52
- Написана от † Неофит, Патриарх Български
Обични в Господа братя и сестри,
Втората неделя на светия Велик пост е посветена на дивния Солунски архиепископ и Чудотворец Григорий Паламà. Този избор на Църквата не е случаен, защото подчертава изключителното значение на неговата богопросветена личност и непреходната стойност на богословското му наследство за православната вяра, на чието утвърждаване е посветил целия си съзнателен живот. Не би било пресилено, ако кажем, че тържеството на свети Григорий Паламà и неговото учение над латинското богословие в средата на четиринадесетото столетие е тържество и на самото свето Православие, което е не по-малко значимо за светата Църква от онова, постигнато през деветото столетие над иконоборството.
Останал в историята на Православната църква като изряден монах, архипастир и църковен богослов, свети Григорий Паламà е неизменен образец за преданост към Христа Спасителя и ревност по чистотата на вярата, която изповядваме и в която и днес продължаваме да се спасяваме. Неговият живот е неопровержимо доказателство за всички нас, че завещаното от Спасителя Господ, като път към вечния живот, не е непостижим идеал, а напълно възможно за този, който изцяло се е отдал на Христа – за да се уподоби на Него и да бъде удостоен с вечното блаженство в Царството на нашия Небесен Отец. С живота и трудовете си свети Григорий Паламà свидетелства и днес, че достигането до тази крайна цел на християнския живот започва още тук, в земното ни битие – в богообщението, на което всеки от нас е способен и от което никой не е лишен.
- Детайли
- Публикувана на Сряда, 16 Март 2022 00:23
- Написана от Богословска академия Волос
Богословската академия във Волос разпространи текст, в който осъжда като църковно лъжеучение идеологията за „руския свят“, възприета преди двадесет години като външнополитическа доктрина в Русия и активно прокламирана от Московска патриаршия. В богословския текст се обяснява защо тази идеология противоречи на Евангелието и е несъвместима с православната вяра. Декларацията на гръцките богослови беше разпространена на 13 март, а досега под нея са се подписали повече от петстотин преподаватели и богослови от цял свят.
Ето и текста на декларацията:
За мира на целия свят, за благосъстоянието на светите Божии църкви и за единството на всички, на Господа да се помолим (из божествената Литургия)
Руската инвазия в Украйна на 24 февруари 2022 г. е историческа заплаха срещу един народ, принадлежащ към православната традиция. Още по-тревожен за православните вярващи обаче е фактът, че Руската православна църква отказва да признае инвазията, вместо което излиза с неясни изявления за необходимостта от мир в контекста на „събитията“ и „враговете“ в Украйна, като подчертава братската връзка между украинския и руския народ като части от „Светата Русия“ и обвинява злия „Запад“ за военните действия, дори призовавайки своите общности да се молят по начин, който активно насърчава враждебността.
- Детайли
- Публикувана на Неделя, 13 Март 2022 23:11
- Написана от † Неофит, Патриарх Български
Обични в Господа братя и сестри,
Измина първата от седмиците на светата Четиридесетница. В края на тази първа седмица светата Църква е определила да честваме тържеството на светото Православие. Да отдадем дължимото на всички знайни и незнайни борци за неговата чистота, които през дългите християнски столетия са отстоявали православната вяра като най-святото, най-ценното и най-спасително в живота. Да се преклоним пред изповедническия им и мъченически подвиг и да отправим отново молитви за тяхното небесно застъпничество за нас и за целия свят.
В какво обаче се състои това тържество на Православието, което празнуваме днес? Кое е онова, което честваме днес, когато светът, в който живеем, все повече се отдалечава от вечните истини и ценности на православната християнска вяра, и дори нещо още по-лошо – когато православни воюват против православни в една ужасна братоубийствена война, водена в мащаби, каквито досегашната човешка история не познава? Очевидно е, че трябва да търсим това тържество другаде, че то е тържество от друг характер, коренно различен от земните ни представи за сила и могъщество. Тържеството на Православието е по своята същност тържество на Божията правда над всяка човешка мъдрост, над всяко човешко желание за надмощие, и в това именно е неговата сила и неговата вечна истина. Православието – това е тържеството на Божието Откровение за света и човека над всяко изопачаване на това Откровение, над всяка подмяна на вечната Божия истина с човешко умуване, поробено от стихиите на този свят (срв. Гал. 4:3).
- Детайли
- Публикувана на Неделя, 13 Март 2022 20:46
- Написана от Майор доц. Георги Попиванов, ВМА
И казваше на Иисуса: спомни си за мене,
Господи, кога дойдеш в царството Си
(Лука 23:42)
Ако те забравя, Йерусалиме, – нека ме забрави десницата ми;
нека прилепне езикът ми о небцето ми, ако те не помня,
ако не поставя Йерусалим начело на моето веселие
(Пс. 136:5-6)
Каква страшна клетва срещу забравата на най-важното…
Самата св. Литургия е една непрестанна анамнеза, едно непрестанно напомняне и случване тук и сега на случилото се на Тайната вечеря – до свършека на света. Непрекъсната двадесет и четири часова анамнеза по целия свят, повече от две хиляди години.
Споменаването на светците, на преподобните, на мъчениците и на всички, които с добрия подвиг се подвизаваха, свършиха пътя и вярата опазиха (срв. 2 Тим 4:6-7), е отново спомняне и борба срещу забравата. За съжаление, късата памет е характерна за неродения за Бога човек… или по-скоро избирателната (помним, което трябва да забравим, и забравяме това, което трябва да помним).
Забравата отваря вратата на греха и на врага на човешкия род. Забравата води до повторение на войни и зверства. Забравата носи смърт – земна и вечна.
- Детайли
- Публикувана на Неделя, 06 Март 2022 21:01
- Написана от † Неофит, Патриарх Български
Ваши Преосвещенства, боголюбиви отци, обични братя и сестри,
В Неделята на всеопрощението, когато Църквата ни призовава към най-дълбокото сърдечно покаяние за нашите грехове, мислите ни са насочени към един от най-тежките грехове, на който е способен човекът – този на братоубийствената война. Със съкрушени сърца сме свидетели на ново тържество на злото в нашия свят. Трудно ни е да осмислим всичко онова, което се случва пред очите ни, и не можем да намерим разумно обяснение. Прошката, която трябва да търсим и за която се молим днес, е на първо място и най-вече от Бога, да прости за стореното, да приеме при Себе Си жертвите на войната, да прости, като човеколюбец, всички наши грехове, с които опетняваме Неговия образ, според който Той ни е създал.
Като християни, имаме силата на молитвата и покаянието – средствата, чрез които, както свидетелства Свещеното Писание, могат да се променят различни обстоятелства и събития. Предстоящият Велик пост трябва да бъде за всекиго от нас време на истинско сърдечно съкрушение и на гореща молитва за мир в целия свят. Нека отворим сърцата си и бъдем християни не само на думи, но и на дело. Нека всеки от нас да допринесе с каквото може и подаде ръка на страдащите, та да проявим милосърдието, което Сам Бог показва към нас, независимо от нашите грехове, и към което Той ни призовава: „Бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден“ (Лука 6:36). Нашата молитва, покаяние и пост няма да имат стойност пред очите на Небесния ни Отец, ако не бъдат съпроводени от дейна любов към нуждаещите се.
