- Детайли
- Публикувана на Неделя, 27 Март 2022 14:20
- Написана от Александруполски митр. Антим
Някога културните граници между Изтока и Запада са били ясно очертани и са прониквали в ежедневието на хората, именно защото са започвали от богословието и философията, развити в съответните географски области. Днес обаче начинът на живот по целия свят вече е западен, философията на религиите оказва слабо влияние върху манталитета на народите, а здравата религиозност се проявява само на фолклорно равнище. Ето защо характеристиките на популярното в Гърция антизападнячество са проблематични. В проучване, проведено за „Politico“, повече от една трета от анкетираните в Гърция (34%) заявяват, че „могат да разберат действията на Путин“, в сравнение с Италия (19%), Франция (13%), Германия (11%), Испания (10%) и Нидерландия (само 9%).
При всяко едно положение западният свят не е нито свят, нито непогрешим, нито безгрешен. Но това е единственият свят, който умее „да разсъждава и разговаря“. Това е единственият свят, който, докато не приеме всички, умее да прощава и да търпи, защото това е голямото наследство, което Евангелието му е дало, когато в продължение на хиляда и петстотин години хармонично е обединявало различните народи. Едва когато географският Изток е залят от Исляма, той пренася ex Oriente lux („светлината от Изтока“) на Запад и създава там Ренесанса.
Гръцките православни християни, които построихме Мариупол и го посветихме на Дева Мария, трябва да знаем това много добре и да не го забравяме. Но и да изпитваме болка, че този наш свят е нападнат от един кръвожаден лидер.
- Детайли
- Публикувана на Петък, 25 Март 2022 19:46
- Написана от Михаил Епщейн
Михаил Епщейн (р. 1950 г. в Москва) е руски и американски философ, филолог, литературен критик, професор по теория на културата и руска литература на университета „Емори“, Атланта, САЩ, професор по руска литература и теория на културата в университета на гр. Дърам, Великобритания, и автор на много книги и статии, носител на редица награди за литература и култура
В Братя Карамазови на Достоевски, в главата за Великия инквизитор, има едно пророчество, което едва сега започваме да разбираме и можем да съотнесем към най-новата реалност – държавническата и дори милитаристка роля, която Църквата поема.
Според логиката на Инквизитора в историята на християнството има три стадия. Отначало то се разпространява сред народите. След това срещу него се надига голям бунт – в името на науката, материализма и атеизма, в името на ситостта и властта. Великият инквизитор се обръща към безмълвния Христос:
- Детайли
- Публикувана на Петък, 25 Март 2022 17:06
- Написана от Майор доц. Георги Попиванов, ВМА
Неродената болница, неродените в Христа
Гавриилу вещавшу Тебе, Дево, радуйся
Днес е начало на нашето спасение и явяване на тайната от вечност:
Синът Божи става Син на Девата и Гавриил благодатта благовести,
затова и ние с него казваме на Богородица:
Радвай се, благодатна, Господ е с тебе!
Благовещение е – началото на нашето спасение, празникът на смиреното послушание, истинският празник на жената, отпадането на клетвата, началото на Живота! Ирод търсеше да погуби Родилия се, но беше посрамен „като празнословец, който не знае да пее Алилуйя“. Ние също сме посрамени като празнословци, защото изоставихме болните деца, страдащите им родители и медиците, които полагат душата си за тях! Единствената страна в Европа без модерна многопрофилна Национална детска болница!
- Детайли
- Публикувана на Петък, 25 Март 2022 14:22
- Написана от Ламброс К. Скондзос
Големият празник Благовещение Богородично е важен за всички християни, защото в този ден празнуваме началото на всички спасителни събития, случили се за изкуплението на човешкия род. На този свят ден славно празнуваме въплъщението на Сина и Слово Божие в чистата плът на св. Дева, за да се осъществи чрез Него вечният Божи замисъл за спасението на човешкия род.
В този велик ден честваме изпълнението на натовареното с най-много надежда обещание на Бога към човечеството. Когато нашите първосъздадени прародители не се подчиниха на божествената заповед в Едем и избраха пътя на греха, тлението и смъртта, абсолютно добрият и човеколюбив Бог даде великото обещание, че в бъдеще ще дойде в света „Синът на жената“, за да сложи край на властта на дявола и да изкупи човешкия род, както четем в Библията: „… и ще всея вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата“ (Бит. 3:15).
- Детайли
- Публикувана на Вторник, 22 Март 2022 14:54
- Написана от Любослава Иванова
Вече месец близо до нас се води война, която промени нашето всекидневие. Като всяка война нейното лице е зловещо и буди страх. Войната на Русия в Украйна обаче е различна, защото нейните привърженици я легитимират с Православието. И ако всяка война е време на критично изпитание за личната ни вяра, човеколюбие и вярност на Христос, то тази поставя пред нас едно ново предизвикателство – и всеки християнин, независимо дали иска или не, дали е пряко засегнат от военните действия или не, е принуден да се определи: оправдава ли тази „религиозна война“, или християнската му съвест я отхвърля?
В ковид-пандемията ръководството на нашата Църква прие пасивна позиция – не произнесе църковно и богословско слово, което да помогне на хората да се ориентират в страховитите теории, които натоварваха религиозната им съвест. Мнозина загубиха живота си. Днес обаче българските християни са още по-объркани, когато два православни народа са във война. Мнозина имат чувството, че самите основи на нашето верую се разклащат. В такъв критичен момент българските християни очакват от своите пастири – епископите на БПЦ, призвани „да преподават вярно словото на Твоята истина“, да им помогнат да се ориентират в нелеката ситуация. Мълчанието на пастирите може да се приеме като отказ от служение, оставяне на стадото на вълка, който го разграбва и разпръсва (срв. Иоан 10:11-18).
Двери публикува отвореното писмо до нашите архиереи на една жена, християнка и майка от гр. Бургас, която настоява да чуе пастирското слово на нашите архиереи и свещеници, да почувства тяхната грижа за духовното спасение на паството им.
Някога културните граници между Изтока и Запада са били ясно очертани и са прониквали в ежедневието на хората, именно защото са започвали от богословието и философията, развити в съответните географски области. Днес обаче начинът на живот по целия свят вече е западен, философията на религиите оказва слабо влияние върху манталитета на народите, а здравата религиозност се проявява само на фолклорно равнище. Ето защо характеристиките на популярното в Гърция антизападнячество са проблематични. В проучване, проведено за „Politico“, повече от една трета от анкетираните в Гърция (34%) заявяват, че „могат да разберат действията на Путин“, в сравнение с Италия (19%), Франция (13%), Германия (11%), Испания (10%) и Нидерландия (само 9%).
