- Детайли
- Публикувана на Неделя, 05 Февруари 2017 11:45
- Написана от Неврокопска св. митрополия
Литургийно евангелие в Неделя на митаря и фарисея (Лука 18:10-14). Църквата чества св. Агатия (Добра)
Свети Йоан Златоуст отбелязва, че гордостта е крепост за злините, корен и извор на злото. Заради гордостта човешкият род загубил рая. Човекът поискал да стане равен на Бога, но пожертвал Божията благодат и светостта. Затова Иисус Христос поставил като здрава и сигурна основа на завръщането ни при Бога и на спасението ни – смирението. Той започнал Своята Проповед на планината с: „блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно”(Мат. 5:3), където „бедни духом” са наречени смирените. Синът Божий не дошъл на земята, за да призове „праведници”, а „грешници към покаяние” (Лука 5:32). Поучавал, че пръв пред Бога е онзи, който се смири като дете и който стане „най-последен от всички и на всички слуга” (Марк 9:35). Господ Иисус Христос разкрил, че основният духовен закон, който е в сила винаги и навсякъде е: който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде въздигнат.
Днешната неделя на митаря и фарисея е начало на Постния триод, начало на подготовката ни за Великия пост. Тя ни показва, че пътят към Христовото Възкресение, както и към личното ни възкресение, към придобиването на благодатта на Светия Дух и към освещаването ни има за начало и основа смирението. Без смирението всичките ни трудове, молитви и пости са напразни, както станало и с фарисея от притчата.
Тайнствената сила на смирението
Чудно е наистина как един грешен човек като митаря от притчата е бил оправдан от Бога, затова че се е молил смирено, с ясното и дълбоко осъзнаване на своята греховност. Докато добродетелният фарисей бил осъден, защото се молил горделиво и себе си превъзнесъл, а унижил своя ближен.
- Детайли
- Публикувана на Сряда, 01 Февруари 2017 20:24
- Написана от Венцислав Каравълчев
Архим. Ириней (Попконстантинов) е роден в семейство, което спазва една библейска семейна традиция, за съжаление пресечена от комунизма, а именно едно дете, обикновено първородният син, в семейството да се посвещава на Бога.[1] Баща му е свещ. Константин поп Николов, син на о. Николай поп Стоянов, син на отец... и така по спомени най-малко пет поколения преди архим. Ириней в неговото семейство е имало поне един свещеник.[2] Бащата на архим. Ириней, о. Константин поп Николов, е духовник с възрожденски плам и дух. Той е основател на храма в Подуене, към който организира и християнско братство, занимаващо се с благотворителност. Братството дава стипендии на няколко талантливи български деца от бедни семейства да продължат своето образование. Едно от тези деца, които получат стипендия от храма, е именитият български оперен певец – тенорът Тодор Мазаров.[3] В семейството на свещ. Константин поп Николов и Николина поп Николова се раждат общо девет деца – седем момчета и две момичета. Две от тях Стоян и Летен, умират малко след раждането.[4] От останалите деца по-голямото момиче става медицинска сестра, а по-малката е домакиня, помага на майка си в обгрижването на многолюдното семейство. От братята един става духовник – архим. Ириней, друг адвокат (Борис),[5] трети офицер, четвърти архитект (Недялко), а петият, най-малкият брат, е известен финансист, за известно време търговски консул в Истанбул, който след 1944 г. не се завръща в България.[6] Освен архим. Ириней, който е убит от комунистите, в семейството има и други, пострадали от комунистическите репресии. Недялко, който завършва архитектура в Италия, непрекъснато е под наблюдението на ДС, редовно е арестуван и пребиван в полицията. Възможно е една от причините за това да е близостта му с папския нунций в България Анжело Ронкали, който става папа Йоан ХХІІІ и който е бил много добър приятел на цялото семейство.[7] Проблеми с комунистическите власти има и братът на архим. Ириней, който е царски офицер.
Архим. Ириней пише: „Роден съм на 27 септември 1910 година”.[8] На тази дата в семейството на о. Константин и Николина поп Николови се ражда поредното дете, което кръщават с името Донко. Младият Донко расте в благочестива среда и от рано попива в себе си християнските добродетели и възлюбва Бога. „Завърших първоначалното си и прогимназиално образование в София, след което постъпих през 1924 година в Софийската духовна семинария, която завърших на 1929/30 год. Записах се в Богословския факултет на Софийския университет...”.[9]
- Детайли
- Публикувана на Сряда, 01 Февруари 2017 12:31
- Написана от Двери
Ирмос на Песен 1
Слънцето някога огря (букв. заора из) сушата, която поддържа бездната, защото водата като стена застина от двете страни, докато хората вървяха пеша и богоугодно пееха: Да възпеем Господа, защото Той славно се прослави!
Песен 3
Утвърди, Господи, твърдинята на онези, които на Тебе се покоряват – Църквата, която Ти си придоби с Твоята честнà кръв.
Песен 4
Твоята добродетел, Христе, надвиши небесата, защото, произлязъл от ковчега на Твоята светиня, Ти си бил видян като младенец в храма на славата Си, носен в обятията на Твоята нетленна майка, и всичко се изпълни с възхвала към Тебе.
- Детайли
- Публикувана на Събота, 28 Януари 2017 17:15
- Написана от Неврокопска св. митрополия
Неделя XV след Неделя подир Въздвижение – на Закхей (29 януари 2017 г.). Пренасяне на мощите на св. Игнатий Богоносец, св. мчк Димитрий Сливенски
Литургийно свето евангелие:
В онова време Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него. И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек, искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст; и като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам. Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти. И той бързо слезе и Го прие с радост. И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: отби се при грешен човек. А Закхей застана и рече Господу: ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно. Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама, понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото. (Лука 19:1-10)
Примерът на Закхей
В днешното литургийно свето евангелие се разказва за срещата между Господ Иисус Христос и началника на митарите Закхей. То е пример за дълбоко и искрено разкаяние, за решително изкореняване и отхвърляне на греховните навици и порочни постъпки. Както отбелязва архиеп. Аверкий Таушев в своето „Ръководство за изучаване на Свещеното Писание на Новия завет”, името Закхей е еврейско и означава “чист”, “праведен”.
- Детайли
- Публикувана на Събота, 21 Януари 2017 22:09
- Написана от Неврокопска св. митрополия
Неделя XIV след Неделя подир Въздвижение – на Йерихонския слепец. Честваме паметта на св. ап. Тимотей; прпмчк Анастасий Перски; св. свщмчк Петър, еп. Български; св. мчк Сионий Български
Литургийно свето евангелие Лука 18:35-43)
Удивително е величието на духа на човека, но същевременно окаян е той заради немощта на тялото си. Всяка болест, която медицината не може да излекува, а лекарствата за нея се оказват неефикасни, предизвиква отчаяние у човека. Болният, дори да има около себе си близки хора, се чувства сам и безпомощен. Никой от околните не е в състояние да му помогне, да облекчи болката му и да го освободи от болестта. Затова страдалецът с упование и надежда се устремява към Лекаря на душите и телата, към Онзи, Който е всемогъщ и може да го изцери. В евангелските повествования са описани много случаи, в които Господ Иисус Христос е последната надежда за мнозина страдащи от тежки и неизлечими болести.
Характерен пример е слепецът от Йерихон, за когото пише свети евангелист Лука. Щом узнал Кой минава покрай него, никой не бил в състояние да го възпре и накара да замълчи, за да не смущава посрещането Му. Спасителят се спрял, извиквал го при Себе Си и не само го изцерил, като му дарил зрение, но и похвалил вярата му. Нека обърнем внимание на две важни подробности: ясният духовен взор на слепеца и безкрайната Божия любов и Неговата грижа за спасението на човека.
Духовният взор на слепеца
Слепецът от днешното литургийно евангелие в сравнение с останалите хора, които посрещали Христос, имал едно предимство. Макар че телесните му очи били лишени от зрение, душата му разпознала в лицето на Иисус Богочовека, Който дошъл да избави от греха човешкия род. Той страдал, че бил лишен от възможността да вижда лицата на хората около себе си, но духовният му взор ясно различил Онзи, Който можел да излекува недъга му. Действително, телесното зрение само по себе си не ни осигурява просветен и богоозарен ум, така че, макар и зрящи, ние можем да се окажем потънали в ужасен духовен мрак, притиснати от нашите беззакония. Евангелският разказ за изцеряването на йерихонския слепец ни помага да видим и осъзнаем нашата собствена духовна слепота. А според свети Симеон Нови Богослов слепи са всички онези, които не виждат Светлината на света, която е Христос!
Литургийно евангелие в Неделя на митаря и фарисея (Лука 18:10-14). Църквата чества св. Агатия (Добра)
