- Детайли
- Публикувана на Неделя, 12 Февруари 2017 23:35
- Написана от Тирански и на цяла Албания архиеп. Анастасий (Янулатос)
Отварянето на пътя за идването на Божието царство в сърцата на хората и в историята не е нещо просто и лесно. Има цена. Този, който реално иска да се потруди за разпространението на благовестието, трябва да е решен на болка и злострадание. Не съществува християнство без кръст. Нито християнски и мисионерски живот без съразпъване с Христос.
Тези, които търсят комфорта, мощта на този век, светските богатства и привилегии, не могат да бъдат истински „синове“ и проповедници на Божието царство. Аскетическото предание на Православната църква е постоянен и екзистенциален протест срещу лесното и приспособено християнство, което с думи възпява, а на дело избягва или дори враждува с Христовия кръст (Фил. 3:18).
* Из книгата Мисията на Православната църква (бел. ред.).
- Детайли
- Публикувана на Неделя, 12 Февруари 2017 22:04
- Написана от О. Тадей Витовнички
Из духовните поучения на стареца Тадей Витовнички (1914-2003)
Когато като послушник дойдох в манастира Милково, ми дадоха броеница и ме научиха да се моля. И както ме научиха, така и правех. Отдадох се напълно на Иисусовата молитва. Мислех си, че са ми останали само пет години живот, да не ги прахосам безцелно, но да намеря своя път към Бога. И за кратко време, изглежда заради моята пълна преданост на волята Божия и искрен стремеж по Бога, ме осени Божествената благодат, която създаде в сърцето ми неописуема радост и мир. Слушам сърцето си и от вътре чувам: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния“.
Опитах се да си спомня някои неща и случки от миналото и не мога, всички мисли са в някакъв неописуем свят и цялото мое същество е обхваното от някаква неописуема радост и устрем към Бога. Това е състоянието на ангелите и светците, състояние на пълна благодат. Само тези, които са получили дара на благодатта могат да разберат състоянието на ангелите и светците в Светия Дух. Мислех си, че всички монаси, свещеници и епископи притежават благодат свише даром. А какво се получава... Вече толкова години живея сред монаси и свещеници, но досега съм срещал само един монах, върху който почиваше тази божествена благодат. Само един монах!
- Детайли
- Публикувана на Събота, 11 Февруари 2017 09:42
- Написана от Неврокопска св. митрополия
Неделя XVII след Неделя подир Въздвижение – на Блудния син. Църквата празнува паметта на св. Мелетий, архиеп. Антиохийски; св. Антоний, патр. Цариградски. Литургийно свето евангелие (Лука 15:11-32)
Днешната притча се съдържа в 15-та глава от Евангелието според Лука. В тази глава има общо три притчи, който Иисус Христос казал на книжниците и фарисеите в отговор на техния ропот и злословие срещу Него. Недоволството и неодобрението им било породено от това, че Господ позволявал на митарите и грешниците да се доближават до Него, да слушат думите Му и дори да се хранят заедно с Него. Първата притча била за загубената овца, втората – за изгубената драхма и третата е днешната, за блудния син.
С тези притчи Спасителят разкрил преди всичко Своята божествена природа, а също така показал безкрайната Си любов към хората, поради която дошъл на земята и станал човек. Добросърдечният Бог е наш творец и създател, но същевременно Той е и наш грижовен Отец. Бог не изоставил човека в неговото падение, не допуснал той да погине, но дошъл и го потърсил, за да го изтръгне от гибелта. Господ Иисус Христос приемал всички грешници, именно защото целта на идването Му сред нас е спасението на човешкия род от властта на греха и смъртта.
- Детайли
- Публикувана на Вторник, 07 Февруари 2017 12:12
- Написана от Дякон Димитрий Половников
Първата подготвителна седмица за Великия пост е известна под името Седмица на митаря и фарисея и във всички православни календари е отбелязано, че през нея не се пости в сряда и петък. Нека видим кога е възникнала тази практика.
В Глава 49 на Типикона, посветена на богослужението през Великия пост и подготвителните седмици преди него, за тази седмица се казва следното: „Подобает ведати: яко в сей седмице иномудрствующии содержат пост, глаголемый арцивуриев. Мы же монаси на кийждо день, се же в среду и пяток, вкушаем сыр и яица, в 9-й час. Миряне же ядят мясо, развращающе онех веление толикия ереси“. Или, на български език: „Трябва да се знае, че през тази седмица инакомъдруващите спазват пост, наричан арцивуриев. Ние, монасите, пък всеки ден, както и в сряда и петък, ядем сирене и яйца, в 9-ия час. Миряните пък ядат месо, потъпквайки по този начин повелите на голямата ерес на онези“.
Указанията на църковния устав показват, че отмяната на поста през тази седмица е била направена с полемична цел заради борбата с инакомъдруващи, сиреч еретици, които постели строго през тази седмица. В началото бил арцивуриевият пост – тази дума е гръцка транскрипция на думата арачаворк, което на свой ред означава „пръв, предхождащ“. Този пост е много древен и се свързва с името на св. Григорий, просветителят на Армения. Зеноб Глак, който нарича себе си ученик на св. Григорий и е написал „Историята на Тарон“, в която описва разпространяването на християнската вяра в Таронска област около езерото Ван, разказва за този пост следното: „Цар Тирдат заповядал да хвърлят Григорий в ров, където той прекарал петнадесет години, а през това време царят, обладан от зли духове, живя в стадо на глигани, но по Божия повеля Григорий бил изведен от рова от царските велможи. След това Григорий си наложил петдневен пост, на хляб и вода, след чийто край покръстил царя, воеводите, цялата войска и целия останал народ“. И до днес този пост съществува в Арменската църква.
- Детайли
- Публикувана на Неделя, 05 Февруари 2017 11:45
- Написана от Неврокопска св. митрополия
Литургийно евангелие в Неделя на митаря и фарисея (Лука 18:10-14). Църквата чества св. Агатия (Добра)
Свети Йоан Златоуст отбелязва, че гордостта е крепост за злините, корен и извор на злото. Заради гордостта човешкият род загубил рая. Човекът поискал да стане равен на Бога, но пожертвал Божията благодат и светостта. Затова Иисус Христос поставил като здрава и сигурна основа на завръщането ни при Бога и на спасението ни – смирението. Той започнал Своята Проповед на планината с: „блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно”(Мат. 5:3), където „бедни духом” са наречени смирените. Синът Божий не дошъл на земята, за да призове „праведници”, а „грешници към покаяние” (Лука 5:32). Поучавал, че пръв пред Бога е онзи, който се смири като дете и който стане „най-последен от всички и на всички слуга” (Марк 9:35). Господ Иисус Христос разкрил, че основният духовен закон, който е в сила винаги и навсякъде е: който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде въздигнат.
Днешната неделя на митаря и фарисея е начало на Постния триод, начало на подготовката ни за Великия пост. Тя ни показва, че пътят към Христовото Възкресение, както и към личното ни възкресение, към придобиването на благодатта на Светия Дух и към освещаването ни има за начало и основа смирението. Без смирението всичките ни трудове, молитви и пости са напразни, както станало и с фарисея от притчата.
Тайнствената сила на смирението
Чудно е наистина как един грешен човек като митаря от притчата е бил оправдан от Бога, затова че се е молил смирено, с ясното и дълбоко осъзнаване на своята греховност. Докато добродетелният фарисей бил осъден, защото се молил горделиво и себе си превъзнесъл, а унижил своя ближен.
Отварянето на пътя за идването на Божието царство в сърцата на хората и в историята не е нещо просто и лесно. Има цена. Този, който реално иска да се потруди за разпространението на благовестието, трябва да е решен на болка и злострадание. Не съществува християнство без кръст. Нито християнски и мисионерски живот без съразпъване с Христос.
