- Детайли
- Публикувана на Неделя, 20 Август 2017 20:31
- Написана от Архимандрит Серафим (Алексиев)
Единайсета неделя след Петдесетница - неделя след Успение Богородично, св. пророк Самуил, св. 37 Пловдивски мъченици
Литургийно свето евангелие: Рече Господ тая притча: царството небесно прилича на цар, който поиска да си разчисти сметката със слугите си. Когато почна той да разчистя сметката, доведоха при него едного, който му дължеше десет хиляди таланта; а понеже тоя нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, и жена му, и децата му, и всичко, що имаше, и да заплати; тогава тоя слуга падна и, кланяйки му се, казва: господарю, имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя. А господарят на този слуга, като се смили, пусна го и му прости дълга. Слугата пък, като излезе, намери едного от другарите си, който му дължеше сто динария, и като го хвана, давеше го и му казваше: изплати ми, което ми дължиш; тогава другарят му падна пред нозете му, молеше го и думаше: имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя; но тоя не рачи, а отиде и го хвърли в тъмница, докле да изплати дълга. Другарите му, като видяха станалото, много се огорчиха и дойдоха, та разказаха на господаря си всичко, що се бе случило. Тогава господарят му го повика и казва: рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли; не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе? И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчители, докле да му изплати целия дълг. Тъй и Моят Отец Небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си прегрешенията му. (Мат. 18:23-35)
Да простим, за да бъдем простени!
Ние, човеците, постоянно грешим: грешим и пред Бога, грешим и помежду си. И най-страшното в края на краищата е не това, че грешим. Та нали ние сме хора с немощи? С нас не може и да бъде другояче, защото ние далеч не сме съвършени, каквито са станали след дълги и упорити борби светците. Най-страшното за нас е това, че ние, като грешим, не се каем за греховете си пред Бога, а и помежду си не си прощаваме, но сме злопаметни и не търсим примирие. Всеки наш нов грях увеличава нашите огромни дългове към Бога. Поради това и всички ние сме неизплатими длъжници Божии и подлежим на осъждане. За да ни посочи път на примирение с Бога, Иисус Христос ни дава правилото: простете, за да бъдете простени.
- Детайли
- Публикувана на Петък, 18 Август 2017 18:21
- Написана от Иван Димитров
Въпрос: Решила съм да постъпя в манастир. Моля да ми помогнете и да ме насочите: къде трябва да отида и с кого трябва да се свържа? Според мен, отговарям напълно на изискванията и ще съм ви много благодарна да ме насочите към манастир, в който да отида.
Отговор: Преди всичко нека кажа, че това с пълното отговаряне на изискванията е относително и не е наша работа да го коментираме. Ще се опитаме да Ви дадем някои съвети, без да настояваме да ги следвате:
1) Не ще казване, но „за протокола“: щом сте жена, ще трябва да се насочите към женски манастир.
2) В БПЦ има десетки женски манастири, които са или с по една монахиня, или с по една възрастна жена, колкото да пази манастира и да не се разграбва той, има и манастири без нито един човек в тях.
- Детайли
- Публикувана на Четвъртък, 17 Август 2017 21:59
- Написана от Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Днешната неделя се намира по средата между двата Господски празника – на Преображение Господне и на Въздвижение на честния и животворящ Кръст. На Преображение ни беше обещано да засияем с евангелското озарение, както Христос е засиял на планината. А на Кръста Христос ще победи и ще ни прости. Но за да се преобразим и да ни бъде простено, трябва да се научим да обичаме, както ни учи евангелската притча (Мат. 18:23-35).
Господ разказал следната притча за един цар, който дал на един свой слуга заем от десет хиляди таланта, които се равняват на стотици милиони според стойността на днешната валута. Тоест, това бил един огромен заем. Смисълът на притчата е, че царят е Самият Бог и че ние сме Му дължим неща, които са безценни. Длъжни сме Му преди всичко за своя живот и за това, което е по-важно от самия живот: за изкуплението, което Иисус извърши на Кръста, за вечния живот и за прощаването на греховете, когато се покайваме за тях.
- Детайли
- Публикувана на Неделя, 13 Август 2017 21:47
- Написана от † Видински митр. Неофит
Десета неделя след Петдесетница – преп. Максим Изповедник; св. Тихон, еп. Задонски
Литургийно св. евангелие (Мат. 17:14-23)
Маловерието ражда неверие
Когато хората се молят на Бога за неща, противни на Неговата благост и вредни за техните ближни, понятно е, че молитвата им няма да бъде удовлетворена. Но често пъти те се молят за добри неща и благи цели и пак молитвата им остава нечута. Причината за това е в човешкото непостоянство в молбата и главно в тяхното маловерие. Ние много пъти се молим уж с вяра, но още когато произнасяме молбата, допускаме в душата си съмнение, че Бог ще я удовлетвори. Това съмнение още повече се засилва от влиянието, което могат да имат над нас безверниците. А по този начин с маловерието се отблъсква щедрата ръка, от която се иска желаното. Значи, подир греховността, маловерието е главната причина за това молитвите и делата на хората да остават безплодни. Прочетеното днес евангелие потвърждава тази истина.
Истина е, че апостолите повярвали и тръгнали подир Христа Спасителя. Ала тяхната вяра дълго време по слабостта си приличала на любопитство. Те гледали с удивление на чудотворните дела на Тогова, Когото последвали като Учител на истината. Спасителят знаел добре за тяхното маловерие. Но Той ги избрал да станат истински носители на вярата и постепенно ги подготвил за това. Той им говорил, че делата, които Той върши, и те ще вършат (срв. Иоан 14:12). Но когато те се опитали да сторят такива дела, не сполучили. Навярно, защото не били утвърдени още от Дух Свети и не притежавали силата на вярата. Такъв е случаят с опита да изцерят бесноватия син на нещастния баща.
- Детайли
- Публикувана на Събота, 12 Август 2017 17:28
- Написана от Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
След като Църквата ни въведе в тайната на Преображението и видяхме славата Христова на планината, днес Божието слово ни учи, че човек се изцелява чрез молитва и пост.
Нека сега подминем човека-епилептик и да обърнем внимание на това, което казал Иисус, след като учениците не успели да извършат чудото: „Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тази планина: Премести си от тука там, и тя ще се премести“ (Мат. 17:20).
С тези думи Господ иска да каже, че ако вашата вяра притежава топлотата на синаповото зърно, тя ще може да направи всичко. Ще може да направи невъзможното, тъй като за Бога няма невъзможни неща. Но вие се връщате към небладарността и съмнението. Апостолите, които Господ укорява, са имали тази неблагодарност, защото все още не са били видели Неговото Възкресение и не са били приели Светия Дух. Те са били плячка на пръстта, която е в тях, плячка на похотите, загнездили се в техните души. Господ е искал от тях да погледнат към Бога и към Неговата сила, която може да ги превърне в нови хора, подобни на Самия Него.
