- Детайли
- Публикувана на Събота, 25 Февруари 2017 14:11
- Написана от Неврокопска св. митрополия
Проповед за Неделя сиропустна; на вечернята се извършва взаимно опрощение
В този ден Църквата почита св. Порфирий, еп. Газки; св. мчк Севастиан; св. Серафим Софийски Чудотворец
Литургийно св. евангелие:
„Рече Господ: ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви. Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви“ (Мат. 6:14-21).
Тщеславието ни лишава от небесна награда
Днешният евангелски откъс е взет от проповедта на Иисус Христос на планината и по-точно от Глава 6 на Евангелие според Матей. В началото на Своята проповед Спасителят съветва учениците Си как да живеят добродетелно и какво представлява богоугодният живот. Поучава ги да избягват тщеславието и похвалите от хората, тъй като те ще ги лишат от небесната награда и ще ги отдалечат от небесния им Отец.
Темата за тщеславието е развита около три основни подвига: проявата на милосърдие, упражняването в молитвата и спазването на поста. Именно при тези подвизи опасността от тщеславие и възгордяване е най-голяма. Пример и доказателство за това е фарисеят от известната притча, който в тщеславната си молитва се хвали с постенето и даването на милостиня.
- Детайли
- Публикувана на Понеделник, 20 Февруари 2017 11:08
- Написана от Тирански и на цяла Албания архиеп. Анастасий (Янулатос)
В своята историческа тъкан Църквата може да има рани на едно или друго място, но в същността си тя остава „божествено установление“ с божествена ипостас. Присъствието на „съблазни“ в това поле на историята не опровергава факта на Божието царство; напротив, то утвърждава неговата историческа автентичност. В неговия земен етап, в периода между започването на царството и неговото изпълване, между сеенето и жътвата заедно с „доброто семе“ „растат заедно“ и плевелите (Мат. 13:24-30), до „синовете на царството“ се развиват „синовете на лукавия“. В това явление няма нищо странно. „Всички съблазни“ ще бъдат събрани „при свършека на века“, при пълното осъществяване на Царството. Дотогава е нужно търпеливо приемане на тази историческа реалност и укрепване на „доброто семе“ с всички възможни средства.
Из книгата „Мисията на Православната църква“
- Детайли
- Публикувана на Събота, 18 Февруари 2017 10:19
- Написана от -
Седален на 3 п. на канона, гл. 1, по Гроб Твой, Спасе...
Съдът ти е страшен и отсъдата справедлива, делата ми са окаяни, но Сам Ти, Милостиви, побързай и ме спаси, избави ме от мъките на тези, които са отляво, Владико, и ме удостойда застана от дясната Ти страна, най-праведни Съдия!
Богородичен: Чиста всенепорочна, ти чрез божествения Дух вмести в утробата си Твореца на всичко и твой Бог и Създател, и нетленно Го роди; Него славим и тебе възхваляваме, Дево, която си чертог на Царя на славата и изкупление за света.
Друг седален на 3 п., гл. 6
Мисля за страшния ден и оплаквам моите лукави деяния. Как ще отговарям на безсмъртния Цар? С какво дръзновение ще погледна Съдията аз – блудният? Добросърдечни Отче, Единородни Сине, Светий Душе, помилвай ме!
- Детайли
- Публикувана на Събота, 18 Февруари 2017 09:29
- Написана от Неврокопска митрополия
Литургийно свето евангелие: Мат. 25:31-46
Иисус Христос, предузнавайки, че е настъпил часът на Неговото изкупително и спасително за целия човешки род дело, дошъл в Йерусалим, за да претърпи доброволно кръстни мъки и страдания. Наближавало времето на Неговото предаване, залавяне, съд и Разпятие. Приближавал и часът на славното Му Възкресение и Възнесение. Съвсем скоро учениците Му щели да бъдат лишени от радостта на непосредственото им общуване с Богочовека Иисус Христос и от видимото Му присъствие сред тях.
- Детайли
- Публикувана на Вторник, 14 Февруари 2017 21:32
- Написана от Полина Спирова
„Не е добре да се вземе хлябът от синовете и да се хвърли на псетата“. С тези думи Христос привидно отказва на хананейката-езичничка да изцери дъщеря й, независимо от молбите и сълзите на жената, защото тя не е от богоизбрания израилски народ. Учениците Му, като порядъчни евреи, презират чужденците и езичниците, и молят Учителя си: „отпрати я, защото вика подире ни“ (Мат. 15:23).
За тази евангелска случка напомни вчерашната грозна сцена в град Елин Пелин. Гневното население молеше кмета, радетел за православно вероучение и сам катехизиращ се от няколко години, да изгони семейство от възрастни сирийци и сина им от техния град. Те се позоваха на това, че турци (разбирай мюсюлмани) в техния град не е имало и няма да има. Сигурно в този момент тези гневни българи най-силно са се изживявали като православни християни в иначе атеистичния си живот. Издигнатият от патриотични формации кмет на града, който също се смята за православен християнин, счете за свой дълг да откаже гостоприемство на странниците, прогонени от войната, и да ги отпрати, защото предизвикват скандали. Постъпката му е напълно в духа на днешния български патриотизъм и неговото разбиране за православно християнство. Но то е точно противоположното на това, на което учи Христос.
Проповед за Неделя сиропустна; на вечернята се извършва взаимно опрощение
