Двери БГ

Силата на честнѝя Кръст

Детайли

Публикувана на Събота, 18 Март 2017 23:53

Написана от Неврокопска св. митрополия

Трета неделя на Великия пост – Кръстопоклонна. Св. мчци Хрисант и Дария

Литургийно св. евангелие: Рече Господ: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели. И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила (Марк 8:34 – 9:1).

Силата на честнѝя Кръст

В Третата неделя, т. е. в средата на Великия пост, св. Църква припомня кръстните страдания на Господ Иисус Христос, „понеже през време на поста сякаш и ние някак се разпъваме, умъртвявайки греховните страсти, и лесно можем да изпаднем в униние“ (синаксар за Кръстопоклонна неделя). Ако се случи да поемем по стръмен и труден път, бързаме да стигнем до някое сенчесто дърво, за да отдъхнем под него и с подновени сили да продължим да се изкачваме нагоре. Тъй и през Великия пост св. Църква издига св. Кръст, Дървото на живота, та укрепени във вярата за спасението, дошло чрез него, да съберем сили, за да продължим усърдно да се трудим в подвига на поста.

За солта, която губи силата си

Детайли

Публикувана на Понеделник, 13 Март 2017 17:50

Написана от Тирански и на цяла Албания архиеп. Анастасий (Янулатос)

Господ нарича учениците Си „светлина“, „сол“, „квас“. Трябва да помним, че тези три думи имат смисъл само във връзка с по-общото цяло, на което служат. Квасът, който се ограничава в себе си, се самоунищожава, „вкисва се“. Вътрешното единение с Христос ни задължава да присъстваме в историята и развитието на обществото с активна позиция като нашия Господ, Който действа в историята и остава неин Господар. Това не трябва да става чрез повърхностен ентусиазъм с цел политико-социалното налагане на Царството Божие, нито с нетърпение или песимизъм поради силата на греха и неверието. Изкуплението „в Христос“ е извършено, силите на мрака окончателно са обградени и врагът без съмнение е напълно победен. Той обаче отчаяно хвърля последните си стрели. Все още съществуват ранени, убити и мрак.

Из книгата „Мисията на Православната църква – по стъпките на Христос“

Син Човеческий има власт

Детайли

Публикувана на Събота, 11 Март 2017 00:34

Написана от Неврокопска св. митрополия

II Неделя на Великия пост - на св. Григорий Палама; преп. Теофан; св. Григорий Двоеслов; преп. Симеон Нови Богослов

Литургийно свето евангелие: В онова време Иисус влезе в Капернаум; и се разчу, че е в една къща. Тозчас се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат; и Той им проповядваше словото. И дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица, и като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният. Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: чедо, прощават ти се греховете. Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си: какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог? Иисус, веднага като узна с духа Си, че размишляват тъй в себе си, рече им: що размишлявате това в сърцата си? Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани, вземи си одъра и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения): тебе казвам: стани, вземи си одъра и върви у дома си. Той веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: никога такова нещо не сме виждали. (Марк 2:1-12)

Христос - нашият божествен Учител

При първото Христово пришествие, когато Синът Божи се въплътил и живял на земята сред човеците, Той постепенно ги водел към все по-пълно и задълбочено познаване на Неговата личност. Чудесата, които извършвал свидетелствали за божествената Му природа и за това, че е равен по чест и по сила на Своя Отец. Това ясно се вижда и от днешното литургийно св. евангелие.

Бог се открива на чистите по сърце

Детайли

Публикувана на Събота, 04 Март 2017 22:20

Написана от Неврокопска св. митрополия

I Неделя на Великия пост - Православна. Празнува се паметта на св. мчци Конон и Йоан Българин. 

Литургийно свето евангелие: В онова време Иисус поиска да отиде в Галилея, и намира Филипа и му казва: върви след Мене. А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров. Филип намира Натанаила и му казва: намерихме Иисуса, сина Иосифов, от Назарет, за Когото писа Моисей в Закона, и говориха пророците. А Натанаил му рече: от Назарет може ли да излезе нещо добро? Филип му казва: дойди и виж. Иисус видя Натанаила да отива към Него и казва: ето истински израилтянин, у когото няма лукавство. Натанаил Му казва: отде ме познаваш? Иисус отговори и му рече: преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те. Натанаил Му отговори: Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев. Иисус му отговори и рече: ти вярваш, понеже ти казах: видях те под смоковницата; по-големи неща от това ще видиш. И казва му: истина, истина ви говоря: отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески. (Йоан 1:43-51)

Призоваването на Филип

Господ Иисус Христос е казал: „Всеки, който търси, намира“ (Мат. 7:8). Тези слова важат и за свети апостол Филип, който при запознаването си с Христос рекъл: „намерихме Иисус, сина Иосифов, от Назарет, за Когото писа Моисей в Закона и говориха пророците“. Тези негови думи свидетелстват, че е изучавал Свещеното Писание. Светият апостол искрено жадувал да види предсказания Месия - Христос и очаквал идването на Помазаника. Затова и когато Месия дошъл, виждайки откровения и непресторен негов копнеж, му се открил и го призовал за Свой ученик.

Да тръгнем в поклонническото пътуване към Пасха

Детайли

Публикувана на Понеделник, 27 Февруари 2017 10:03

Написана от Български патриарх и Софийски митрополит Неофит

Всечестни отци, боголюбиви братя и сестри от богоспасяемата Софийска епархия,

Времето бързо премина и изпълни богослужебния кръг, за да се озовем пред прага на Великия пост - този пост, който ежегодно ни призовава да влезем в чудното духовно пътуване, което се разкрива пред нас, за да достигнем до великия ден на Възкресението. Христовата Пасха не е само празник, който ние, християните, тържествено отбелязваме. Това е дивното събитие, което осмисля живота на всеки един от нас, дава ни надежда и упование в този свят, премахва терзанията ни. Пасхата е в центъра на нашия живот. Всичко в Църквата започва и завършва в Пасха. Православното богослужение е изградено около това велико събитие и с право можем да кажем, че целият живот на християнина е Пасха. Едно постоянно преминаване във все по-високо духовно ниво на християнския живот. Великият пост е реалната възможност за покаяние, където всеки един от нас ежегодно трябва да задълбочава вярата си, да осмисли своя, досега преминал, живот, за да достигне до истинско разкаяние. Като осъзнаем това, всички ние следва много отговорно да навлезем във времето на Великия пост.

Затова призовавам вас, благоговейни отци, които с трепет служите на Божия престол – бъдете ревностни в тези дни на поста и покаянието! Бъдете усърдни свещенослужители, които с радост и пастирска отговорност отслужвате великопостните последования и разкривате пред вярващия народ същността на тези единствени и неповторими в годината богослужби.Трябва да сте старателни в постния режим на хранене, като показвате смирение и кротост, защото вие сте учителите на Христовата вяра. Бъдете пример за вашите енориаши, та, гледайки на вас, те да заживеят със силна вяра и покайна молитва във великопостния подвиг. Като призовавате към светото тайнство на покаянието и добродетелния живот, разкривайте с познания и плам истините на нашата вяра. Бъдете бдителни за верността на църковното учение. Гледайте да не се изкушава никой, а всеки вярващ да понесе радостта в душата си затова, че е православен християнин. Никога не забравяйте, че върху вас лежи отговорността за мира и благочестивия живот на повереното ви паство.