- Детайли
- Публикувана на Петък, 09 Юни 2017 08:20
- Написана от Ивайло Борисов
Или: Бил ли е св. Йоан Кукузел кастрат
За живота и творчеството на средновековния майстор на византийската музика, сънародника ни св. Йоан Кукузел, са изписани безброй страници. Страници, възхваляващи делото му, заради което историята на православната църковна музика му отрежда завидното място на „втори източник на музиката” (след св. Йоан Дамаскин). А за многовековната история на православната едногласна музика това не е никак малко. Кукузел създава богато орнаментирани композиции с широк тонов обхват – песнопения, надхвърлящи две октави.
Появата на бял свят на този текст е провокирана от следните думи: „Широкият тонов обем на много от произведенията му (на св. Йоан Кукузел – бел. моя) дава основание да се предполага, че е бил кастрат”. Твърдението е на един от нашите специалисти в областта на православната едногласна музика и е цитат от негова книга (името на автора и книгата смятам да спестя). При цялото ми уважение смятам, че основание за такова предположение не съществува.
- Детайли
- Публикувана на Неделя, 04 Юни 2017 23:36
- Написана от Иван Димитров
Тя се казва Данка, а как е името й по документи въобще не е важно – вероятно и за самата нея. Малко е странна, защото не е като нас с тебе читателю/читателке. Дори защото, ето, сега ние с тебе стоим пред компютъра и това вече ни отличава от нея.
Странна е и защото тя не е отшелничка от онзи монашески тип, отишла (откъдето и отшелник/чка) и отдала се на пост и молитва далече от света. Че е отишла далече от нашия свят „долу“, това е ясно за всекиго, който я срещне или дори прочете за нея. От друга страна, подбудите й не са класически отшелнически.
Преди около половин век пак в Стара планина, но високо над Черепишкия манастир се беше заселил на палатка и живя в продължение на доста години бившият учител по физика и математика в семинарията на гара Черепиш (която с гордост си наричахме Софийска духовна семинария, макар и интернирана в оная пустош) Кирил Шкутов, междувременно още като учител станал монах с името Киприян. После се намеси окръжният комитет на БКП във Враца и го махнаха оттам, защото „замърсявал околната среда“. Това си беше чиста лъжа, защото дядо Киприян (той не беше владика, но си беше дядо на около 80 г.) живееше абсолютно екологично; истината беше, че той „замърсяваше“ идеологическата среда, което врачанските партийни водачи не можаха да понесат. Тогава дядо Киприян се премести пак на палатка и пак високо в Стара планина, но по-назапад – край манастира Седемте престола и вече в Софийски окръг. Подвизава се и там няколко години и накрая почина в санаториума за белодробно болни в Искрец. Той обаче беше йеромонах и искаше да се подвизава „далече от света“ в пост и молитва. Прави го по забележителен начин 20-ина години и беше последният (поне на мене известен) български отшелник на българска земя.
- Детайли
- Публикувана на Събота, 03 Юни 2017 21:40
- Написана от Неврокопска св. митрополия
Литургийно свето евангелие: В последния велик ден на празника застана Иисус, издигна глас и рече: който е жаден, да дойде при Мене и да пие. Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода. Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Дух Светий още не бе даден, понеже Иисус още не бе прославен. Тогава мнозина от народа, като чуха тия думи, казваха: Този е наистина Пророкът. Други казваха: Този е Христос. А други казваха: нима от Галилея ще дойде Христос? Не е ли казано в Писанието, че Христос ще дойде от Давидовото семе и от градеца Витлеем, отдето беше Давид? И тъй, у народа произлезе разпра за Него. А някои от тях искаха да Го хванат, ала никой не тури върху Му ръка. Тогава слугите се върнаха при първосвещениците и фарисеите, а те им рекоха; защо Го не доведохте? Слугите отговориха: никога човек не е говорил тъй, както Тоя Човек. Фарисеите им отговориха: да не сте се и вие прелъстили? Повярвал ли е в Него някой от началниците или от фарисеите? Но тоя народ, който не знае Закона, е проклет. Никодим, който бе ходил нощя при Него и беше един от тях, казва им: осъжда ли нашият Закон човека, ако първом го не чуят и узнаят, какво върши? Те му отговориха и рекоха: да не си и ти от Галилея? Изпитай и виж, че от Галилея пророк не се е явил. Пак им говори Иисус и рече: Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота. (Йоан 7:37-52; 8:12)
- Детайли
- Публикувана на Сряда, 31 Май 2017 11:36
- Написана от Михаил Бурмистров
Храмовото благочестие като задача-максимум
В края на 80-те – началото на 90-те години на миналия век в Църквата дойдоха много хора и за няколко години православните християни се увеличиха многократно. Църковното пространство в онова време беше нещо такова − храм, често полуразрушен, свещеник, който служи на няколко места, и богослужение. Така от само себе си възникна нагласата за въцърковяване през богослужението.
Няма нищо лошо в това, тази практика е много стара, но в резултат се формира мнение, че въцърковеният християнин трябва да съответства на определени норми на църковния живот – да усвои съответния стил на поведение, лексиката, да чете молитвеното правило, да участва в богослуженията, да спазва постите, да отбелязва църковните празници, тоест да се влее в начина на живот на християнина, характерен за дореволюционните години. Точно така бе обозначена задачата-максимум. В тази задача, освен изброеното, влизаше и възпитанието на децата – също в руслото на традиционната църковна култура, прекъсната след Октомврийската революция.
Струва ми се, че тъкмо в това, външно погледнато разбираемо движение към възстановяване, възобновяване на църковния живот, е заложен възелът от проблеми, които започнаха да се проявяват по-нататък в живота и на дошлите в Църквата хора, и на техните деца.
- Детайли
- Публикувана на Събота, 27 Май 2017 23:57
- Написана от Неврокопска св. митрополия
Седма неделя след Пасха на св. Отци от Първия вселенски събор; честваме паметта на преп. Никита, еп. Халкидонски, преп. Софроний Български
Литургийно свето евангелие:
В онова време Иисус дигна очи към небето и рече: Отче! дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти, според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен. А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа; Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня. И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде. Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света; те бяха Твои, и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово. Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе; защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил. Аз за тях се моля, не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал, защото са Твои. И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и се прославих в тях. Не съм вече в света, но те са в света, а Аз ида при Тебе, Отче Светий! опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние. Когато бях с тях на света, Аз ги пазех в Твоето име; ония, които си Ми дал, опазих, и никой от тях не погина, освен погибелният син, за да се сбъдне Писанието. А сега ида при Тебе и казвам това в света, за да имат в себе си Моята радост пълна. (Йоан 17:1-13).
Или: Бил ли е св. Йоан Кукузел кастрат
