- Детайли
- Публикувана на Неделя, 18 Юни 2017 20:47
- Написана от Бейрутски митрополит Илия (Ауди)
В неделята след Петдесетница чествахме празника на всички светии поради това, че светостта е плод на делото на Светия Дух в нас, както и плод на нашия отклик на Господния призив към нас да бъдем свети. Св. апостол Павел казва: "Защото по благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас – Божий дар е; не е от дела, за да не би някой да се похвали" (Еф. 2:8-9).
Дали тук с тези думи се разбира, че колкото и да грешим, ние ще се спасим, понеже спасението е дарувана благодат, тъй като делата сами по себе си не водят към спасение? Разбира се, това тълкувание е погрешно. И за да разберем същността на това, което има предвид апостолът, трябва да се запитаме: какво е благодатта? И в какъв смисъл тя е Божи дар за нас?
Когато Бог е създал човека, Той вдъхнал в неговите ноздри живо дихание от Своя Дух. Това дихание, изхождащо от Бога, е Неговият животворящ Дух Свети, чрез Когото ние „живеем и се движим, и съществуваме“ (Деян. 17:28). Без Светия Дух, Който е в нас, ние сме мъртви. Може да изглеждаме живи, но ние всъщност сме мъртви (срв. Откр. 3:1).
- Детайли
- Публикувана на Събота, 17 Юни 2017 22:47
- Написана от Неврокопска св. митрополия
Втора неделя след Петдесетница – на всички български светии; св. мчци Леонтий, Ипатий и Теодул
Литургийно свето евангелие: В онова време Иисус, като вървеше покрай Галилейско море, видя двама братя, Симона, наричан Петър, и брата му Андрея, да хвърлят мрежа в морето, понеже бяха рибари; и казва им: вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци. И те веднага оставиха мрежите, и тръгнаха след Него. Оттам като отиде по-нататък, видя други двама братя, Иакова Зеведеева и брата му Иоана, в кораб със Зеведея, баща им, които кърпеха мрежите си, и ги повика. Те веднага оставиха кораба и баща си и тръгнаха след Него. И ходеше Иисус по цяла Галилея, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа. (Мат. 4:18-23)
Господ Иисус Христос казва, че светило се не запаля, за да се тури под крина или под одър, но се поставя на светилник, за да осветлява всички вкъщи (Мат. 5:15). Такива светила, запалени от Бога, са светиите. Те са поставени нависоко, за да осветляват и освещават ония, които биха дошли под тяхно озарение. Бог е запалил тия светила, защото сам Той е светлина, която е живот, истина и радост. Животът се нуждае от светлина. Не само животът в нравствен и духовен, но и в битиен смисъл, животът безусловно се нуждае от светлина, за да расте и да процъфтява и да дава плод и обилие на плод.
- Детайли
- Публикувана на Събота, 17 Юни 2017 20:21
- Написана от Митрополит на пл. Ливан Георгий (Ходр)
В деня на Светия Дух Църквата ни разкрива как действа Светият Дух в нас и какво е Неговото влияние върху хората около нас. Затова на този ден се чете откъс от Евангелието на ев. Матей за евангелския призив за привличането на хората към Бога - тъй като не само тогова, но сега Светият Дух не спира да събира хората и да ги приобщава с Бога.
Един ден Господ вървял по крайбрежието на Галилейското езеро и там срещнал двама млади мъже, „двама братя, Симона, наричан Петър, и брат му Андрей да хвърлят мрежа в морето, понеже бяха рибари; и им казва: вървете след Мене“ (Мат. 4:18-19).
Риболовът бил завладял изцяло тези двама братя. Всеки от нас е завладян от нещо в живота си. А Иисус преминава през живота на всеки човек, явява се на всеки – не чрез свръхестествен образ, не чрез чудо, но Той ни среща такива, каквито сме във всекидневния си живот. Той идва при нас, докато се занимаваме с търговия, с наука или готварство... И ни избавя, но не от нашите дела, а от нашата неразумност. Иисус не желае човек да излезе извън своето занимание, понеже спасението може да се осъществи и на нашето работно място, и в нашето училище, и на улицата. Господ не желае човек да изостави своето село, своето семейство, своята челяд или което и да е друго нещо. Защото Царството може да се изгради навсякъде, където сме поставени.
- Детайли
- Публикувана на Понеделник, 12 Юни 2017 13:15
- Написана от Архим. Харалампос Пападопулос
Ще говорим за един дълбок, екзистенциален въпрос, който има жизнено важно значение, с много измерения в нашето битие. Става дума за молитвата. Молитвата е критично важна среща с нашето аз и с Бога.
Молитвата е среща. Тя не е просто въпрос на свещен дълг, не е едно трябва, някакво религиозно задължение, а още по-малко акт, който вършим, за да изгоним злото от нас, за да ни споходи доброто. Като малък майка ми ми казваше: Прекръствай се, за да те пази Света Богородица, да се върнеш жив и здрав! Това е хубаво, красиво благословение, но не това е същността на молитвата. Молитвата не е припомняне за Бога в най-неподходящия час от деня. Кой е той? Когато отиваме да спим. Повечето се сещаме да се молим точно преди да легнем - когато сме изморени, очите ни се затварят, силите ни са отслабени. И на Бога - към Когото имаме толкова много оплаквания - че не ни чува, че отвръща лицето Си от нас, че липсва от живота ни - отделяме 2-3-5 минути. Докато молитвата се нуждае от своето време, за да стане среща с живия Бог, човек трябва наистина да се занимае с нея.
- Детайли
- Публикувана на Събота, 10 Юни 2017 23:53
- Написана от Неврокопска св. митрополия
Първа неделя след Петдесетница – на всички светии; св. апли Вартоломей и Варнава; св. Лука, архиеп. Симферополски и Кримски; св. Богородица „Достойно есть”
Литургийно свето евангелие: Рече Господ на учениците Си: всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец небесен; а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец небесен. Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене не е достоен за Мене; и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене. Тогава Петър отговори и Му рече: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; какво, прочее, ще стане с нас? А Иисус им рече: истина ви казвам, че вие, които Ме последвахте, при паки-битието, кога Син Човеческий седне на престола на славата Си, ще седнете и вие на дванайсет престола, като съдите дванайсетте Израилеви колена; и всеки, който остави къща, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или ниви, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен. А мнозина първи ще бъдат последни, и последни – първи. (Мат. 10:32-33, 37-38; 19:27-30)
Съвременните нам човеци и всички живели преди нас, са безчислени и необозрими, както песъчинките на големите пустини Сахара и Гоби. Кои са те? Какъв е техният живот? Какво виждаме в душите им? Ако би било възможно да се обхване с поглед необозримото, то бихме видели, че огромното мнозинство на човечеството се състои от хора, които в Свещеното Писание са наречени „народ на тая земя” (Числ. 14:9). Защо са наречени с такова име? Защото най-главната цел на техния живот и основните им стремежи са насочени към достигане на земни блага. Блага, които получават от материалната природа.
В неделята след Петдесетница чествахме празника на всички светии поради това, че светостта е плод на делото на Светия Дух в нас, както и плод на нашия отклик на Господния призив към нас да бъдем свети. Св. апостол Павел казва: "Защото по благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас – Божий дар е; не е от дела, за да не би някой да се похвали" (Еф. 2:8-9).
