Двери БГ

Казва „мир“, но мисли за война

Детайли

Публикувана на Четвъртък, 05 Януари 2023 15:53

Написана от Ксения Кривошеина

Как студенти християни са воювали с нацизма чрез цитати от Светото Писание

До неотдавна в Русия се смяташе, че в движението на Съпротивата по време на войната от 1941-1945 г. в Европа водещи са били комунистите в нелегалност. Знанията за „другата“ Съпротива се премълчаваха, защото тези групи са били формирани не от комунисти, а от християни.

„Ние бяхме толкова различни“

В Германия през 1943 г. е разкрита антифашистката организация „Бялата роза“. Нейните членове, петима студенти от Мюнхенския университет – Ханс и Софи Шол, Александър Шморел, Кристоф Пробс, Вили Граф, а също и техният учител, проф. Курт Хубер – са екзекутирани.

Кои са тези хора? Те не произлизат от пролетарските среди, където класовата борба разпалва кръвта, а конспиративният живот е норма. Всички членове на „Бялата роза“ принадлежат към буржоазията, те са богати, образовани и успешни. Всички са обединени от християнските принципи на живот и вяра в Бога. Ханс и Софи Шол са протестанти, Вили Граф – римокатолик, Александър Шморел – православен, Кристоф Пробс – вярващ, но некръстен. Преди екзекуцията е помолил да бъде кръстен, но е получил отказ.

По разказите на техни приятели, те са били весели хора, а от снимките, достигнали до нас, се вижда, че са били и много красиви младежи. В Медицинския факултет на Мюнхенския университет ги събират общи интереси: музиката, литературата, политиката. Четат Гьоте и Достоевски, ходят на концерти на Хендел и на неделната меса, молят се и четат св. Августин… Но изведнъж се оказва, че всичко това е напразно.

Уточнение за богослужебния ред на 1 януари

Детайли

Публикувана на Петък, 30 Декември 2022 17:55

Написана от Двери

В интернет-страницата на Св. Синод на Българската православна църква е поместено важно уточнение за клириците и църковните певци във връзка с богослужебния ред на 1 януари, празник на Обрезанието Господне и на св. Василий Велики. В съобщението се казва:

В Църковния календар, където за 1 януари е указана страницата 167 от Типика, да се чете стр. 165. На същата тази страница е поместен редът, по който да се отслужи вечерното и утринното богослужение, когато денят 1 януари се случи в неделя и богослужението е възкресно-празнично.

За незапознатите с особеностите на богослужебния ред ще уточним, че тази година 1 януари се пада в неделя, която се води „Неделя преди Богоявление (или преди Просвещение)“, но всъщност в богослуженията няма нищо, което да е свързано с Богоявление, защото на 1 януари честваме друг Господски празник – на Обрезание Господне. Затова богослужението има три съставни: възкресна, на обрезанието и на св. Василий Велики. Освен това на с. 167 се дават случаи, когато тази неделя се падне на 2 или 3 януари, а на с. 165 се разглежда случаят, когато тя се пада на 1 януари, както е сега. Така че посочването на с. 167, вероятно останало от миналогодишния календар, е объркващо и беше редно да се посочи, че е погрешно. Защото всички са свикнали да си правят справки по църковния ни календар, издаван от Св. Синод.

Рождественската радост

Детайли

Публикувана на Събота, 24 Декември 2022 17:32

Написана от Свещ. Георги Чистяков

Какво е тя – Рождественската радост? Не коледното веселие на чисто фолклорно ниво, до което много често свеждаме този празник, а именно онази радост, за която ни говори Св. Писание, радостта, спомен за която се е запазил в езиците, в живата памет на народите. Защото в думите хората пазят спомени за онова, което може би вече и не помнят на равнище на идеите, помнят, защото употребяват тази, а не друга дума.

И тъй, защо Рождество е радостно? В Библията радостта винаги се свързва с темата за освобождаване от робство. Радва се Божият народ, завръщайки се от Вавилонски плен в земята на юдеите. Радват се Моисей и неговите спътници, напускайки египетското робство. И всяка година юдеите се радват, като си припомнят за тези дни на прехода – старозаветната Пасха, спасението и избавлението от египетско робство, от робството на греховете. Получава се, че в някакъв аспект Рождество Христово напомня Пасха. Старозаветната Пасха и Христовата Пасха.

Неслучайно гръцките богослужебни книги наричат трите дни на празника Рождество Христово тъкмо с думата Пасха. И това е така, защото в самия ден на Рождество Христово Църквата вижда перспектива за бъдещето, Кръста, смъртта и Възкресението Иисусово от мъртвите, Неговата пасхална победа. В този ден, който празнуваме днес, вече е набелязана пасхалната перспектива. Църквата никога не забравя за това, помнят го и хората, дори ако те, както им се струва, са забравили  същото или никога не са го знаели, понеже наричат Рождество радостно. Затова помнят, наистина помнят този аспект.

Бъдни вечер

Детайли

Публикувана на Събота, 24 Декември 2022 14:49

Написана от Иван Димитров

Този празник е много популярен сред българския народ. Всички го знаят и всяко семейство го празнува. Той има различни имена, почти колкото и препоръчваните от народните обичаи ястия на трапезата тази вечер. Зад тези обичаи обаче и в суетнята около тях много често се губи истинският смисъл на празника. А той е в очакването на раждането на Спасителя на света. Той се е родил в скромна и бедна обстановка, която по човешки разбирания не е достойно място за Богочовека. Но ако великият Бог стана като нас, нищожните човеци (колкото и да се мислим понякога за велики!), има ли значение обстановката, в която Той се е родил? Важното е това, което вярват всички християни по цял свят вече две хиляди години: Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя единороден Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, а да има вечен живот (Йоан 3:16).

Хубаво нещо са празниците, образно казано – те са най-слънчевите дни в живота ни. Но още по-хубаво е, когато празнуваме смислено, с любов към Бог и към човека и хората край нас. И дори онези, които нямат в себе си вяра в Бог, на такива дни е добре да проявят любов към другите хора без изключение и без условия. Защото Бог не стана човек, за да ни поставя условия, а с безусловната Си любов към нас, към света, извърши спасението на всички хора независимо от произход, принадлежност, вяра или неверие, доброта или лошота. Това празнуваме ние, християните, тази вечер: Божията изкупителна саможертва. Бог на този ден дойде при нас, за да отидем или поне да се доближим и ние до Него. Може би не всички ще стигнат до Него. Но тази вечер е една прекрасна възможност да тръгнем към Него по пътя на доброто чрез промяна на мисленето и действията си. А ако все още някой се пита колко трябва да са ястията на тазвечершната трапеза, нека се замисли, че света Дева Мария и старецът Йосиф във Витлеемската кошара са имали в торбицата си само някой къшей хляб, но пък са имали богатото благословение от Бог!

Може да се служи литургия в петъка преди Рождество Христово

Детайли

Публикувана на Понеделник, 19 Декември 2022 00:45

Написана от Двери

Едно ценно заключение от познавачи на богослужебния ред (типика) за това, дали може да се служи литургия в петъка преди Рождество Христово! Според известни „типикари“ този ден не е „безлитургиен“ и е възможно да се извърши св. Евхаристия в него, макар че обичайното схващане е обратното.

Това се заключава от проучване на типика на Православната църква, направено от гръцкия архимандрит Максим (Матеу) и предложено на българските свещенослужители и църковни певци от проф. Йоанис Папахронис. Той е създател и диригент на смесения хор за източноцърковни песнопения „Йеромонах Неофит Рилски“ на Неврокопска митрополия. По негов почин и с неговите грижи чрез фейсбук-профила „Богослужебни теми и църковен ред“ вече редовно излизат типикарски указанив в помощ на църковните певци у нас (тук). Оттам е взета и статията, която следва.

ЗА ВЪЗМОЖНОСТТА ДА СЕ ИЗВЪРШВА СВЕТА ЛИТУРГИЯ В ПЕТЪКА ПРЕДИ РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

(Текстът е съставен въз основа на статия на архим. Максим (Матеу) в сп. ΣΥΜΒΟΛΗ, т. 11, с. 3 сл.)

Според типика, който е в сила днес, когато празникът Рождество Христово се случи в дните неделя или понеделник, последованието на великите (царски) часове от навечерието на празника се пренася и извършва в предходния петък (22 или 23 декември) след последованието на утринната за деня. А великата вечерна за празника се отслужва следобед в деня на навечерието на Рождество Христово (съответно в събота или в неделя следобед), без да се съчетава с литургията на св. Василий Велики. И дори се е наложила практиката в този петък да не се извършва св. Литургия.