- Детайли
-
Публикувана на Четвъртък, 26 Ноември 2020 18:47
-
Написана от Свещеник Траян Горанов, Великобритания
Паметта на св. Стилиан Пафлагонийски честваме на 26 ноември. Той е живял през втората половина 5 в. в областта Пафлагония на южното крайбрежие на Черно море (съответно Северна Мала Азия, днес в Турция). От младини отишъл да се подвизава в манастир, а по-късно се оттеглил в една пещера в пусто място, където се отдал на монашески подвиг. Скоро при него започнали да идват за помощ и съвет както монаси, така и много вярващи. Светецът с Божията благодат започнал да наставлява, но и да изцерява възрастни и деца. По подражание на Христос той проявявал внимание и любов към малките дечица, като не само ги изцерявал, но и наставлявал онези от тях, които вече били способни да разбират съветите му. С молитвите си към Всеподателя Бога св. Стилиан помагал и на много семейства да се сдобият с деца. Затова като благодатен детепазител той се изобразява, държащ в прегръдката си младенец.
У нас той е добре известен и много хора прибягват с молитва към неговото застъпничество. Затова е бил преведен на български и молебният канон, изпълняван при моленията към него. Настоящият превод също е направен от оригинала по молба на свещ. Траян Горанов от Англия, за да е на разположение на всички, които чувстват нужда от божествена подкрепа в трудни мигове на своя семеен живот.
Канонът е поредица от девет песни (през по-голямата част от годината втората песен се пропуска, така че остават само осем песни), т.е. кратки поетични творби, съставени от куплети (строфи, наричани тропари), като всяка песен има своя тема, зададена още в първия тропар (наричан ирмос). Преди всеки тропар се казва стих, имащ отношение към личността, на която е посветен канонът. След трета и след шеста песен се вмъкват специални текстове и (или) се отправят моления, както в настоящия случай.
Свещеникът: Благословен е нашият Бог всякога, сега и винаги, и во веки веков.
Цялата статия: Молебен канон към закрилника на децата св. Стилиан
- Детайли
-
Публикувана на Понеделник, 23 Ноември 2020 23:39
-
Написана от Двери
Митрополитът на Фтиотида Симеон в проповедта си в храм „Благовещение Богородично“ тълкува неделното евангелско четиво за неразумния богаташ, свързвайки известната притча с настоящата ситуация.
„Богатството, което този неразумен богаташ мисли, че притежава, не са само материалните блага. Богатството му се състои в неговото безкрайно и неизчерпаемо его, заради което той не вижда никого и нищо пред себе си.
И ето че идва Христос, обръщайки се към него и към всички нас с въпроса: Не виждаш ли какво става около теб? Погледни за малко в болниците. Не виждаш ли, че вчера, само за вчера, всеки час са умирали четирима души. 108 човека починаха вчера само от една болест, като изключим другите прричини. Не виждате ли какво се случва в света, във всяко кътче на земята?
А ти почивай, яж и се весели. Казвай си, нека се наслаждавам на живота, нямам нужда от нищо, аз съм силен, постигнал съм всичко с помощта на науката, на технологиите, на икономиката, на бързата интернет връзка. С всички блага, които имам, мога да си живея чудесно.
Цялата статия: Митрополитът на Фтиотида Симеон: Богатството на неразумния богаташ е неговият егоизъм
- Детайли
-
Публикувана на Събота, 21 Ноември 2020 22:56
-
Написана от Преп. Яков (Цаликис)
На 21 ноември 1991 г. почива един от ярките съвременни светци и чудотворци отец Яков Цаликис, игумен на гръцкия манастир „Преп. Давид“. Той беше канонизиран от Вселенска патриаршия през 2017 г. Паметта му се чества на 22 ноември, за да не съвпада с големия празник на Въведение Богородично.
Притеснението е най-голямата болест
Оплаквах се на преподобни Давид за маслините, които отсече онзи безбожник и казвах: „Свети Давиде, нима оставих всичко и дойдох тук, за да се грижа за твоите работи с толкова имоти?“. Посред бял ден от иконостаса се чу един шум, тоест светата му икона изчезна от иконостаса, простете ми, и застава един монах на северната врата на олтара, там, където е архангел Михаил, и ми казва:
- Отче, не се притеснявай, защото най-голямата болест за човека е притеснението.
И веднага стана невидим след тези думи и се върна на мястото си (на иконостаса). Предавам ви го, чеда мои, да го знаете: най-голямата болест за човека е притеснението.
Не проклинам
Имахме един кестен, на триста години беше. Отсякоха го и го взеха – един нечестив лесничей го отнесе в дома си да направи дограма. Аз научих чак след 15 дни, че са го отсекли. Е, чеда, аз сега какво да правя – да служа всенощно бдение, Литургия или да ходя да пазя кестена? И казах: „Свети Давиде, да им въздадеш според делата им, да не им се случи нещо лошо, но да ги просветиш“.
Цялата статия: Преп. Яков Цаликис: Давам, каквото мога
- Детайли
-
Публикувана на Петък, 20 Ноември 2020 20:52
-
Написана от Свещеник Траян Горанов, Великобритания
Въведение Богородично
На вечерната
Господи, воззвах (Пс. 140), гл. 1, стихири на 6:
Господи, извиках към Тебе, чуй ме! Послушай ме, Господи! Господи, извиках към Тебе, побързай към мене! Чуй моя глас, когато Те призовавам! Чуй ме, Господи!
Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян, издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва! Чуй ме, Господи!
Стих: Господи, ако Ти забелязваш беззаконията, кой ще устои, Господи? Но в Тебе е прошката. (Пс. 129:3)
Верни, да ликуваме днес и да пеем на Учителя с псалми и песни, като почетем и осветената Му скиния, одушевеният кивот, вместила в себе си невместимото Слово, защото тя е принесена на Бога, Който свръхестествено стана младенец по плът, и великият първосвещеник Захария я приема с радост като жилище на Бога.
Стих: Надявам се на Господ, надява се душата ми; на Неговото слово се уповавам. (Пс. 129:4)
Цялата статия: Службата за Въведение Богородично на български
- Детайли
-
Публикувана на Понеделник, 16 Ноември 2020 20:42
-
Написана от Архим. Кирил (Костопулос)
Животът на човека е преплетен със страха.
Това се дължи на падението на първия човек в рая и прогонването му оттам.
От първия миг на своето раждане човек усеща въздействието на страха, тъй като се изправя пред непознатото в този свят.
С напредването на възрастта идва и досегът с падналия ближен и като цяло със социалната среда. Страхът нараства и се превръща – кога подсъзнателно, кога съзнателно – в стресиращо мъчение, което бележи живота му.
Тиранията на страха го преследва постоянно и достига своята кулминация в последните дни и часове на живота му, когато е призован да се изправи пред смъртта.
Има ли начин или възможност човек да се освободи от мъчителния и разтляващ плен на страха?
Разбира се, че съществува както начин, така и възможност, когато човешката воля срещне волята на Въплътилото се Слово на Бог Отец и когато вечният призив „не бой се, само вярвай“ (Марк 5:36) се превърне в живот и убеждение на поразения от страха човек.
Когато Богочовекът Господ иска вяра от Своето създание, за да го освободи от тиранията на страха, той всъщност иска онтологична вяра. Тази вяра не е външно, повърхностно състояние, а дълбока вътрешна реалност.
Цялата статия: Как се побеждава страхът