О. Сергий (Рибко) отговаря на въпроси на младежи, свързани с рокмузиката

4.7472527472527 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (91 Votes)

serg2.jpgИма ли сатанински внушения и окултни влияния в рокмузиката, съвместими ли са молитвата и рока – о. Сергий (Рибко) отговаря на въпроси на младежи за мястото на рокмузиката в живота на православния християнин

Докато подготвях настоящия материал, като своеобразно продължение на интервюто, се натъкнах в руския вестник Новые известия на следния разказ:

Рок клуб в Москва. Музикантите извиват китарите към публиката, барабанистът удря със всичка сила по чинелите, долу няколко десетки момичета и момчета протягат ръце, скачат и крещят. Изведнъж музиката затихва. В залата се разнасят възгласи: „Искаме още“. Солистът приближава до себе си микрофона и казва: „При нас на гости дойде един свещеник. Той е добър човек и иска да поговори с вас“. Публиката се смее, предполагайки, че това е шега, но на сцената наистина излиза набит човек в расо, с кръст на врата: „Искам да ви приветствам така, както се приветстваха един-другиго всички хипита от 70-те години“. Пръстите са свити в юмрук, без средния и показалеца. Виктория, победа. Залата реве, от тълпата започват да излитат ръце със същия знак. Свещеникът започва да разказва за съветските времена, за това как са пращали хората заради убежденията им в психиатрията. И за смисъла на християнството. Някой се възмущава от „религиозната пропаганда“, но започват да му шъткат: „Тихо. Нека човекът се изкаже!“. И „човекът“ се изказва. И то така убедително, че след последните му думи младежите започват да скандират „Ние сме православни, ние сме православни!“. Проповедта завършва с: „Истинският християнин и истинският рокер винаги плуват против течението!“.

Присъствието на о. Сергий (Рибко) не може да остане незабелязано и вътре в Православната църква. За едни той е повод за възхищение, за други – за възмущение, трети просто изпитват любопитство.  Предлагаме някои от въпросите, задавани на о. Сергий по електронната поща, и неговите отговори:

- Ваше Преподобие,

Наистина ли и до днес слушате рокмузика. Не мога да повярвам, че Вие смятате монашеството за съвместимо с рока!!! Това е нонсенс!!! Представете си например о. Илия и о. Василий (Росляков) вибриращи в такт с рока. Прощавайте, но неволно се раждат помисли – Вие на мястото ли сте си? Ако първо четете св. Игнатий, а после си отдъхвате под звуците на рокмузиката… как си представяте, че св. Игнатий би се отнесъл към Вашето хоби?… Простете за откровения въпрос, очаквам отговор.

рабиня Божия Юлия

- Здравейте, рабиня Божия Юлия,

В началото не исках да Ви отговарям нищо – твърде много сте убедена в своята правота. Убедена сте дотолкова, че дори дръзвате да изобличавате свещеник. След като помислих обаче, реших да Ви кажа няколко думи. В Православната църква съборният разум преобладава над емоциите и личните мнения, дори за хората в свещен сан. Затова всекидневния живот на Църквата, миряните, монасите и духовенството е регламентиран от канони, т. е. от постановленията на вселенските и поместните събори. В тези правила има много забрани, но няма забрани за слушане на светска музика… Прецеденти, в които дори светци са слушали светска музика, в историята на Църквата ни има много. Преподобният схимонах Макарий Оптински е свирил на цигулка светски музикални произведения. Схиархимандрит Амвросий (Балабановски; †1978 г.), ученик на Оптинските старци, е обичал да свири на хармониум… Дори нашият Спасител е извършил първото си чудо по време на сватбата в Кана Галилейска, където едва ли са изпълнявали само духовни песнопения.

Кажете, моля Ви, Юлия, каква заповед от Св. Писание или какъв канон точно нарушава монахът, позволяващ си веднъж на няколко дни да послуша рокмузика? Заради кое митарство монахът ще бъде изобличен? С какво точно се е провинила именно рокмузиката? Защо под нея е нужно именно да се „вибрира“? Не може ли просто да  се послуша?

Някои, не знам защо, обвиняват рокмузиката в разпалване на страсти. Лично аз виждам в нея преди всичко отражение на драмата на живота. Рокмузиката е дълбоко драматична, изпълнена с философски смисъл, търсене на висшето, протест против недостойната за човека низост на живота. Борците против рокмузиката, които напълно неоснователно ѝ приписват сатанински мотиви, в действителност не само се заблуждават: те отблъскват от Църквата чрез своето невежество стотици хиляди млади хора и за това ще отговарят пред Бога.

Рокмузиката е това, в което нашето поколение търсеше смисъл на живота и благодарение на което, колкото и да е странно, намери този смисъл в Православната църква.

С уважение,

йеромонах Сергий

- Уважаеми о. Сергий,

Имам въпрос като към свещеник, слушащ рок. Защо в списъка на вашите любими групи не присъства Блек Сабат? Как се отнасяте към албума на Юрая Хийп „High & Mighty“ (1976 г.), има ли в него окултен подтекст? И още нещо – в своята книга за съвременната култура Вие пишете за „светлата християнска устременост“ на „Стълба към небето“ на Лед Цепелин, а сатанистите в своя алманах „Василиск“ – обратно – говорят за „тъмните“ теми в тази същата песен. Не остава ли в хората впечатлението, че всеки се опитва да използва според своите интереси тази велика група?

Николай

- Драги Николай,

Блек Сабат слушам. Отначало се подадох на митологемата, че те са сатанисти, но сега все повече се убеждавам, че тази група, и в частност Ози Озбърн, са просто талантливи музиканти.

Творчеството на Юрая Хийп има за първоизточник келтската народна музика. В своите основи музиката на всички народи, до приемането на християнството, в една или друга степен е била свързана с езичеството, което се е явявало част от културата на древните народи. След приемането на християнството народната музика се обръща към миналото по-скоро в културно-исторически план, а не мистично или религиозно. Ако музикантите на Юрая Хийп в своите балади възкресяват древни келтски легенди, те се обръщат към историческото минало на своя народ, а не се занимават със сатанизъм или езичество. В руските народни приказки се споменава за Змей Горянин, баба Яга, Кашчей Безсмъртни, които, както е известно, са древни езически символи на славянските народи. Въпреки това, ако тези приказки се четат на съвременното дете, това не означава, че то ще се обърне  към езичеството.

„Стълба към небето“ е една от моите любими песни – от ранни години до ден днешен тя събужда в мене светли спомени и ме навежда към дълбоки философски размисли. Тъй като текстът е написан в сюреалистичен стил, всеки може да го изтълкува така, както си иска. Говорейки за тази песен, аз изразявам своето лично възприемане и мисля, че имам това право. А играещите си на сатанисти млади хора ще търсят доказателства за своите възгледи и в Евангелието.

- О. Сергий, как се отнасяте към факта, че групата Лед Цепелин се слуша от сатанинската църква в Америка?

Николай

- Не са ми известни факти от биографията на Лед Цепелин като членство в някаква сатанинска църква. Днес всеки, който не го мързи, може да напише за известните личности всичко, каквото му дойде наум, но аз не виждам причини защо трябва да му вярвам. Като пример мога да приведа едно интервю с Робърт Плант, където той се оплаква, че за него пишат дори, че живее на брега на езерото Лох Нес и с помощта на някакви магически действия общува с чудовището Неси.

За мен също пишат и говорят много небивалици, и какво от това?

- Какво можете да кажете относно обвиненията по адрес на групата Лед Цепелин, че в тяхната песен „Стълба към небето“ е зашифровано отзад напред сатанинско послание, въздействащо на подсъзнателно равнище?

- Мой приятел, професионален музикант, в един момент от живота си постави за цел да открие в записа на „Стълбата“ това прословуто зашифровано послание. Въпреки че по всички възможни начини и с различни скорости тормозеше отзад-напред записа с професионална техника, така и не намери нищо… Мисля си, че и Вие няма да намерите нищо, защото просто го няма.

Самата идея за влияние на злото на подсъзнателно равнище по-скоро е свързана с вярата в магията и е доста съмнителна. В Православната традиция такива неща се отхвърлят – човекът е създаден свободен и за да се обърне към злото трябва да поиска да го направи доброволно. Ако човек не иска да се обърне към злото, няма начин да бъде заставен, дори чрез влияние на подсъзнанието от някакви загадъчни фрази отзад напред.

- 1) Вярно ли е, че за изобретател на инструменталната и духовата музика се смята един от най-близките потомци на Каин – Иувал (Бит. 4:21)… Наскоро имах възможност да прочета че „… според тълкуването на св. отци инструменталната музика е изобретена от Иувал за удовлетворение на неговата чувственост и страстни увлечения – като сурогат, помагащ да се забрави благодатния свят на Бога, ангелското пеене, светът на щастието и радостта, откъдето е изпаднал съгрешилия човек, т. е. общата цел на всички потомци на Каин – да създадат царство Божие без Бога (Боголюбов, Н. „Тайните общества на XX век“, ч. 2, гл. XXX: „Музиката на Преизподнята (шаманизъм, наркотици и рок музика)“;

2) Сигурно ще се съгласите, че рокмузиката ни оказва негативно подсъзнателно въздействие чрез ритъма си? Пулсациите на рокмузиката не оказват ли вредно влияние върху човешкия организъм и не са ли заплаха за неговото здраве?

Леонид

- Драги Леонид,

1) Св. Писание, наричайки Иувал изобретател на музикалните инструменти, по никакъв начин не порицава нито него самия, нито неговото изобретение. Музикалните инструменти са използвани във ветхозаветното богослужение, включително духови, струнни и ударни. Често ми се случва в днешни църковни издания да чета „… по мнението на св. отци“ и след това следват изказвания, които нямат нищо общо със св. отци.

2) Ритъмът е в основата на всяка музика и на всяка поезия. Когато четете стиховете на Пушкин, агресивността Ви повишава ли се? Каква точно е принципната разлика спрямо стиховете, които се пеят в рокпесните? Всяка музика е в една или друга степен периодично повтаряне на една тема в различни вариации. Това ще го намерите във всеки учебник по теория на музиката. Това се отнася дори за класическата и за църковната музика.

Относно вредното влияние върху човешкото здраве  ако беше истина, отдавна да са я забранили, както забраняват вредните продукти и наркотиците. И първите, които щяха да са го направили, са американците, които твърде много се грижат за собственото си здраве.

- Здравейте о. Сергий!

Аз съм тази същата Юлия, която Ви зададе въпроса за рокмузиката и монашеството. Преди всичко, простете ми за неволните емоции, които явно са Ви оскърбили, ако сте видели в тях изобличение… Във Вашия отговор не разбрах как така рокмузиката не смущава Вашия вътрешен монашески живот? Питах Ви именно за вътрешната несъвместимост, а не за нарушаването на нещо външно… Все пак рокмузиката е музика страстна. Нима не ни е заповядано: „Непрестанно се молете“. Нима молитвеното настроение, мисълта за Бога, помненето за смъртта не се прогонват от такава експресивна музика. Нима духовното състояние, възникващо в свещеника, служещ св. Литургия, може с лекота да се замени за тези чувства и емоции, които поражда рокмузиката.

С уважение,

Б. р. Юлия

- Здравейте, Юлия,

Това вече е друга тема. Отговарям:

ribko3.jpgВ своя живот винаги съм се старал да бъда честен пред съвестта си. Още от ранно юношество (на снимката) това стана кредо в живота ми. Може би затова и не приех „социалистическата действителност“ Едва ли, Юлия, можете да си представите какво означаваше да си хипи през 70-те години. По всичките канони на марксистката наука нас не трябваше да ни има. Търпяха ни само със статута на шизофреници и наркомани. Пропагандата не искаше да види нищо друго в движението на хипитата.

За правото да живея като свободен човек, в съответствие със своите убеждения и своята съвест, трябваше да си платя цената клеймо „шизофреник и наркоман“ (какъвто никога не съм бил). Изглежда в СССР нямаше друг начин да бъдеш свободен. За съжаление, лъжеха дори някои архиереи на Православната църква, конкретно лъжеха, че няма гонения срещу религията (разбира се, аз не съм им съдник). А рокмузиката не се страхуваше да говори истината, за което винаги съм я уважавал, уважавам я и днес. Участието ми в хипи-движението закономерно ми донесе и желанието „да не живея в лъжа“, както изискваше съвестта ми. Така че не е случайно и моето отиване в Православната църква, а по-късно и в монашеството.

Откакто станах православен, цели двадесет години не слушах рокмузика, смятайки я през всички тези години, както и Вие, за несъвместима с духовния живот на християнина, още повече на монаха. Смятах така след като бях изчел всякакви брошури, на които вярвах сляпо. Възвърнах интереса си към рокмузиката чак когато в качеството си на свещеник и пастир неминуемо трябваше  да се докосна до духовните проблеми на съвременното общество. Младите хора са ми били винаги духовно близки, движението на хипитата ме научи на много

Но и младите хора се менят, както се мени и целият свят. Вие не сте такива, каквито бяхме ние. Вашите проблеми, манталитет, култура, търсения  всичко, са съвсем други. Единственото, което вероятно е останало същото е търсенето на истина и смисъл. Ако един проповедник иска да постигне успех, той е длъжен да представя добре себе си в тази среда, в която иска да проповядва. Аз винаги съм искал да общувам с руските младежи. Много години готвих себе си за това общение, знаейки, че това не е проста задача. Както някога св. равноапостолен Николай, преди да замине за проповед в Япония, внимателно е изучавал местната култура, език, религия и нрави. Както и да ми доказват, че младежката субкултура е фикция, няма да повярвам. За да бъде чут проповедникът, той е длъжен да се запознае с нея. Така отново се сблъсках с рокмузиката. Чувайки, след двадесетгодишно прекъсване, любимите си групи Пинк Флойд, Лед Цепелин и Дийп Пърпъл, вече като християнин, монах в свещен сан, изведнъж видях, че техните композиции не са изгубили за мен своята предишна дълбочина и свежест. Това ме удиви. Очаквах „наркотичното действие на рока“, „разрушението на клетки от мозъка“, „удар по вътрешния човек“, „вреда за духовния живот“, „въставане на страстите и нашествие на блудни въжделения“, „среща със самия сатана“ и т. н. – както пишеха бошурките. Странно, но нищо от това не усетих (може би не съм забелязал). Никакви разрушителни действия на рокмузиката в своя духовен живот не почувствах.

Критерий за допустимост и недопустимост на нещо от много години за мен се явява отражението върху молитвата. Това, което не е от Бога, отвлича от молитвата в една или друга степен. Ако молитвата се разсейва от някакви помисли, от опит знам, че със сигурност е задействана една или друга страст. Колкото и да е странно, слушаните от мен роккомпозиции не се отразяваха по никакъв начин на молитвата ми. Нещо повече, по време на самата музика сърцето ми се предразполага към молитва, иска ми се да се моля! Направих откритието, че рокмузиката, както и всяка друга добра музика, може да се слуша докато творя Иисусовата молитва. Музиката и молитвата не се смесваха помежду си и не противоречаха една на друга. Когато започвах молитвеното си правило, в ума ми не се въртяха никакви рокмелодии. И това беше много странно, защото опитно зная: само да се докосне каквато и да било страст и веднага започва насилието на помислите, образите, впечатленията, преживяванията, особено по време на молитвата.

Разбира се, в музиката, както и във всичко друго душевно, трябва да има мяра, а именно: кога, колко и в какво състояние я слушаш. Ако мога да се моля, да чета или да се занимавам с нещо полезно – смятам, че с това и следва да се занимавам. След петнадесет часа изтощителен работен ден обаче умът просто не е способен на нищо повече и музиката е изключителна отмора.

Тъй като не забелязах никакво вредно въздействие на музиката за моята душа, възникнаха въпроси. Защо това, което ни заставяше в младостта да се замисляме за смисъла на живота, се оказва лошо. Защо това, което се явяваше отдушник в съветските времена и ни учеше „да не живеем според лъжата“, е сатанизъм? Защо това, което учеше нашето поколение на протест против безбожната действителност и в крайна сметка ни доведе до Бога, не е от Бога?“.

И „ако сатана изгонва сатана, той се е разделил сам против себе си: тогава как ще устои царството му?“ (Мат 12:26).

Нека уточним! Защо въобще съм длъжен да вярвам на някакви глупави брошури с дълги цитати от еретици? Да отидем по-нататък. Защо келтските и европейските мелодии на английските групи са „наследство от африканския шаманизъм“? Нима руснаците и гърците не са били някога езичници? Значи ли това, че цялата народна музика също е наследник на шаманството. Защо напълно порядъчни музиканти до един са обвинявани в разврат, наркомания и в това, че задължително са си продали душата на сатаната. Аз също свирих на барабани през седемдесетте години, но никога не съм се готвил да продавам душата си на сатаната.

Помолих моите православни приятели, които разполагаха със съответната апаратура да изслушаме отзад напред тези известни роккомпозиции, в които уж се съдържа скрит смисъл – възхваляване на сатаната и т. н. Нищо подобно не намерихме. Оказа се, че и това са глупави измислици. Прегледах и текстовете на песните – както руски, така и западни, създадени през тези двадесет години, в които не бях слушал рокмузика. Разбира се, и там никакъв сатана нямаше. Но пък за Христос се бяха прибавили нови текстове. Иначе, както и в годините на моята младост, пееха за любовта, за търсенето на смисъл в живота, за драмите на човешкото битие, за това, че човек е длъжен да живее с някакви висши ценности, за това, че войната и насилието не са приемливи. През тези години рокът по никакъв начин не беше помрачен – както и преди, повечето от текстовете бяха философски размисли, търсене на висш смисъл, неприемане на сивата, греховна, безсмислена действителност. Защо това да е лошо? Защо двадесетгодишните младежи и девойки както и преди слушат музиката на вече седемдесетгодишни музиканти? Защото рокът навсякъде е рок. Тези ритми, мелодии и текстове са съзвучни с душата на младия човек, отговор на неговите търсения, както и преди при нашето поколение… Те водят до Бога.

По-нататъшното ми общуване с младите хора и рокмузикантите само закрепи възгледите ми. В рокмузиката има много повече съзидателно начало, отколкото разрушително. Това явление, възникнало пред втората половина на двадесетото столетие, несъмнено е промислително. Рокът – това е философия в музика. Конфликтът между някои представители на църковната мисъл и рокмузиката  е недоразумение. Това е по-скоро конфликт на поколенията, когато по-старите не разбират по-младите. И виновни тук, преди всичко, са самите „представители на църквата“, които, межу другото, съвсем не са упълномощавани от Църквата да бъдат нейни представители.

След като служа св. Литургия, аз не съм способен да възприемам рокмузиката. Всъщност, с някои изключения като прогресив-рока (рок, който е построен по каноните на класическата музика, често използващ класически мелодии в рок-обработка). След св. Литургия обаче, Юлия, аз въобще не възприемам нищо, отнасящо се до този свят. Иска ми се само да се уединя, да мълча и да се моля. Като настоятел на два храма обаче аз нямам право да отказвам беседа на хората, които ме чакат с различни въпроси – както духовни, така и стопански. Това е моят дълг, монашеското ми послушание.

Категорично обаче не съм съгласен, че рок-музиката е страстна. Като душевно явление, принадлежащо на този свят, тя изобразява земната действителност. Доколкото грехът и страстите са неотменима част от земния живот, както и във всяко изкуство, включително и в класическото, в рокмузиката са отразени и страсти. Но това не е нейна вина – тя само се опитва да отрази правдиво този свят. Трябва да обвиняваме не рокмузиката, а греха, живеещ в света… Както и в много други произведения, рокмузиката изобличава греха, особено насилието, призовава за борба против него. Повече от всичко обаче рокът изобразява драмата на живота. В това отношение той е с нещо дори поучителен за младите хора. Да, рокмузиката не е безстрастна, както и всяка светска музика. Но нейната страстност е силно преувеличена. Истинското молитвено настроение и Бога не се прогонват от рокмузиката. А някои произведения даже спомагат появата на помнене за смъртта, тъй като много реалистично изобразяват бързото отминаване на живота и размишляват върху това. За истинската рокмузика не е типичен цинизмът – обратно: типична е дълбоката философия на търсенето.

Уважаема Юлия, повярвайте, ако слушането на рокмузиката противоречеше на моите убеждения, на моя светоглед и на моята съвест, аз никога нямаше да започна да я слушам. Но именно тази музика ме учеше в младостта да не живея в лъжа. Ако моята съвест днес възприемаше рокмузиката като нещо греховно, непозволено за монах, щях да се откажа от нея без да се колебая и минута. Още веднъж обаче искам да повторя: рокмузиката не е за мене нищо повече от редки минути на отдих, които се случват веднъж на няколко дни, а и възможност за общуване с млади хора, за да им разкажа за православието. В своето време рокът ми помогна в търсенето на смисъл на живота и ме приближи към Истината, за което съм му благодарен…