Манастири крият, че имат заболели, "защитавайки вярата"

1 1 1 1 1 Rating 0.00 (0 Votes)

Два от най-големите православни женски манастира на Московска патриаршия, Дивеевският в Русия и Свето-Елисаветенския в Минск, имат множество заболели монахини, но крият тяхното състояние и не допускат те да бъдат тествани за коронавирус.

Техните ръководства са представители на религиозното течение, според които новият вирус не поразява хората със силна вяра, карантинните мерки са "отстъпление", а вирусът може да бъде преодолян единствено с молитва в храма. Те считат, че авторитетът на техните манастири като "духовни средища на вярата" ще пострада, ако хората разберат, че има заразени населници, поради което забраняват на монахините да търсят лекарска помощ извън манастирите, нито пък предупреждават вярващите да не посещават манастирските служби.

За тежката ситуация в Свето-Елисаветинския манастир пише зам. главният редактор на списание "Русский репортер" Марина Ахмедоа в статията си "Когато послушанието е над заповедта "Не лъжи"." Журналистката публикува разговора си с три от заболелите монахини, които искат информацията за състоянието на сестринството да добие публичност и да стигне до църковните власти.

Патриаршеско и синодално Рождественско послание 2019

1 1 1 1 1 Rating 0.00 (0 Votes)

Христос се ражда - славете Го!

Христос слиза от небесата - срещнете Го!

Христос е на земята - възнесете се!

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

С неизказана радост и синовно преклонение пред дивния Божи промисъл, в святата нощ на Рождеството отново посрещаме Божия Син, Който се ражда за нас от пречистата утроба на Пресветата Дева. Ражда се и влиза в нашия свят, приел човешката природа, за да я възстанови и да я върне обратно в нейната първоначална чистота, да обнови нашето изгубено богосиновство и „да възкреси падналия образ" (тропар на Предпразненството на Рождество Христово). Да освети човечеството, света и цялото творение с божественото Си присъствие и да засвидетелства по най-категоричен начин Божията жертвена любов към нас. Любов, достигаща дотам, че Бог „отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен" (Йоан. 3:16).

Посрещайки днес Богомладенеца, Който идва, за да ни помири с небесата, ние също ликуваме, заедно с небесното войнство, и казваме: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!" (Лука. 2:14). Със светлата радост и с удивлението на витлеемските пастири ние също притихваме пред нечуваната вест за Неговото раждане (Лука. 2:8-20) и подражавайки на мъдреците от Изтока, ние също Му се покланяме (Мат. 2:1-12), защото днес се изпълнява древното пророчество за спасението на човешкия род. Славим Го и изповядваме светото Му име, защото с Неговото Рождество за изстрадалия и потънал в грехове свят на нашите праотци започва нова епоха - епоха на светлината и на надеждата, епоха на Божието присъствие сред човеците, в която ние вече не сме сами, защото „с нас е Бог" (Ис. 8:10).

Сърдечната слепота

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (54 Votes)

Sleporodenia 300x217Църквата е определила в шестата неделя след Пасха да се припомня евангелскиото събитие за изцерението на слепородения (Иоан 9:1-38). Чрез тази случка Църквата ни поставя пред няколко избора: дали да заемем позицията на фарисеите, противящи се на Господа Иисуса, или на родителите на слепородения, които останали неутрални, страхувайки се от юдеите? Или ще застанем на позицията на слепородения, изповядал Господа Иисуса и поклонил Му се като на Светлината на света? (Иоан 9:35-38).

В този текст има няколко важни момента, върху които ще се фокусираме. Това, което привлича вниманието ни при изцерението на слепородения и което го отличава от другите подобни случаи (Марк 10: 46-53; Мат. 9:27-31; Лука 18:35-43) е, че Господ Иисус избързва да изцели слепородения без човекът да поиска това от Него. Господ обяснява Своето действие с това, че Той трябва да върши делата на Тогова, Който Го е пратил докле е ден (Иоан 9:4). Слепороденият е нямал отношение към Господа, но той е послушал, както се казва, „сляпо“ заповедта Му и затова е отишъл и се е умил в къпалнята Силоам (Иоан 9:7), без дори да познава Този, Който му заповядва това, но той научил от други хора, че Този, Който го е изцерил, се казва Иисус (Иоан 9:11). В същото време фарисеите са били с предразсъдъци към Господа и решили да отлъчат от синагогата всеки, който изповяда, че Иисус е Христос (Иоан 9:22).

Възкресение Христово 2019

1 1 1 1 1 Rating 0.00 (0 Votes)

666688990Патриаршеско и синодално пасхално послние 2019
Диоклийски митр. Калистос (Уеър): „Иди радостно“: тайната на смъртта и възкресението
Митр. Йеротей (Влахос): Защо празнуваме Възкресение?
Оливие-Морис Клеман: Размисли за Възкресението
Месогейски митр. Николай: Възкресение Христово – от народните обичаи до богословието на празника
Свещ. Антоний Кониарис: Централното място на Възкресението в Православната църква
Пасхален тропар, гл. 5

На Благовещение проектът Живо Предание навърши седем години

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (2 Votes)

2019 03 27 0922Проектът Живо Предание: образци на съвременното православно богословие на празника Благовещение навърши 7 години. За това време той се оформи като авторитетен сайт, предлагащ на интересуващите се богословски изследвания и текстове на съвременни автори, които иначе биха останали неизвестни или недостъпни за българските читатели.

Проектът беше създаден от хора, които искаха да споделят любовта си към богословието и Словото и не пестят усилия, за да може неговата аудитория да намира нови вдъхновяващи примери за действието на Светия Дух в съвременното богословско творчество.

Стотици са представените автори от края на 19 и началото на 20 век до наши дни, от утвърдени и известни имена в богословската наука до млади богослови, които днес продължават делото на своите именити предшественици. Специално внимание проектът отделя на богословското свидетелство на руската емиграция през първата половина на 20 век, което дава мощен импулс за развитието на богословието във всички поместни православни църкви.

Паралелно със статиите екипът на Живо Предание преведе близо 20 книги, които са достъпни онлайн, а през изминалата година две от тях – Философия на православното пастирство на архиеп. Йоан (Шаховски) и Св. Марк Ефески и Флорентийската уния на архим. Амвросий (Погодин) бяха издадени и в книжен вариант, съвместно със Софийска митрополия и Варненска митрополия.

В българското интернет-пространство Живо Предание е почти единственият ресурс, който последователно и без прекъсване публикува със свободен достъп текстове на автори от най-различни страни, като по този начин прави българските християни, но и всички интересуващи се от християнската мисъл, съпричастни към богословското слово на Църквата в наши дни.