- Детайли
- Публикувана на Събота, 28 Януари 2017 17:15
- Написана от Неврокопска св. митрополия
Неделя XV след Неделя подир Въздвижение – на Закхей (29 януари 2017 г.). Пренасяне на мощите на св. Игнатий Богоносец, св. мчк Димитрий Сливенски
Литургийно свето евангелие:
В онова време Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него. И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек, искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст; и като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам. Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти. И той бързо слезе и Го прие с радост. И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: отби се при грешен човек. А Закхей застана и рече Господу: ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно. Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама, понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото. (Лука 19:1-10)
Примерът на Закхей
В днешното литургийно свето евангелие се разказва за срещата между Господ Иисус Христос и началника на митарите Закхей. То е пример за дълбоко и искрено разкаяние, за решително изкореняване и отхвърляне на греховните навици и порочни постъпки. Както отбелязва архиеп. Аверкий Таушев в своето „Ръководство за изучаване на Свещеното Писание на Новия завет”, името Закхей е еврейско и означава “чист”, “праведен”.
- Детайли
- Публикувана на Събота, 21 Януари 2017 22:09
- Написана от Неврокопска св. митрополия
Неделя XIV след Неделя подир Въздвижение – на Йерихонския слепец. Честваме паметта на св. ап. Тимотей; прпмчк Анастасий Перски; св. свщмчк Петър, еп. Български; св. мчк Сионий Български
Литургийно свето евангелие Лука 18:35-43)
Удивително е величието на духа на човека, но същевременно окаян е той заради немощта на тялото си. Всяка болест, която медицината не може да излекува, а лекарствата за нея се оказват неефикасни, предизвиква отчаяние у човека. Болният, дори да има около себе си близки хора, се чувства сам и безпомощен. Никой от околните не е в състояние да му помогне, да облекчи болката му и да го освободи от болестта. Затова страдалецът с упование и надежда се устремява към Лекаря на душите и телата, към Онзи, Който е всемогъщ и може да го изцери. В евангелските повествования са описани много случаи, в които Господ Иисус Христос е последната надежда за мнозина страдащи от тежки и неизлечими болести.
Характерен пример е слепецът от Йерихон, за когото пише свети евангелист Лука. Щом узнал Кой минава покрай него, никой не бил в състояние да го възпре и накара да замълчи, за да не смущава посрещането Му. Спасителят се спрял, извиквал го при Себе Си и не само го изцерил, като му дарил зрение, но и похвалил вярата му. Нека обърнем внимание на две важни подробности: ясният духовен взор на слепеца и безкрайната Божия любов и Неговата грижа за спасението на човека.
Духовният взор на слепеца
Слепецът от днешното литургийно евангелие в сравнение с останалите хора, които посрещали Христос, имал едно предимство. Макар че телесните му очи били лишени от зрение, душата му разпознала в лицето на Иисус Богочовека, Който дошъл да избави от греха човешкия род. Той страдал, че бил лишен от възможността да вижда лицата на хората около себе си, но духовният му взор ясно различил Онзи, Който можел да излекува недъга му. Действително, телесното зрение само по себе си не ни осигурява просветен и богоозарен ум, така че, макар и зрящи, ние можем да се окажем потънали в ужасен духовен мрак, притиснати от нашите беззакония. Евангелският разказ за изцеряването на йерихонския слепец ни помага да видим и осъзнаем нашата собствена духовна слепота. А според свети Симеон Нови Богослов слепи са всички онези, които не виждат Светлината на света, която е Христос!
- Детайли
- Публикувана на Събота, 21 Януари 2017 17:28
- Написана от Лимасолски митр. Атанасий
„Един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина; и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: дойдете, понеже всичко е вече готово. И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: купих си нива и ще трябва да отида да я видя; моля те, извини ме. Другият рече: купих си пет рала волове и отивам да ги опитам; моля те, извини ме. Третият рече: ожених се, и затова не мога да дойда.
И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите. И рече слугата: господарю, извършено е, както заповяда, и още място има. И рече господарят на слугата: излез по друмища и плетища, и, колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми. ащото, казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина - избрани. (Лука 14:16-24)
Христос сравнява реалността на хората и тяхната връзка с Бога с тази вечеря, където този, който дава вечерята, е Бог, вечерята е вечерята на Неговото царство, която е приготвил за хората, а слугите, които изпраща, са всички онези хора, които по един или друг начин ни канят да отидем да вечеряме с Бога, да отидем да се веселим в царството Божие. Няма нищо чудно в това царството Божие да се сравни с вечеря, защото, както на една трапеза човек се весели, радва се, общува с други хора и се чувства уютно, така е и в царството Божие. Разбира се, в нашия свят няма нищо, което да е точен образ на царството Божие. Не можем да кажем, че царството Божие ще бъде еди как си, но само приблизително може да го сравним с нещо подобно и то не като цяло, а отделни аспекти. И винаги трябва да помним, че нищо земно не може да отобрази реалността на царството Божие.
- Детайли
- Публикувана на Сряда, 18 Януари 2017 17:52
- Написана от Андрей Десницки
Нашето време, нашето безвремие…
Все повече текстове на тема реалността в руското православие, са посветени на разочарованието.
Църковната и близката до Църквата интелигенция въздиша тежко: ето, показаха ни Нарния, пък тя се оказа нещо като партиен комитет. Ние си мислехме, че „отец Звездоний”* на Войнович е една зла и глупава пародия, но като гледаме какво се говори и се извършва от името на православието днес, не ни остава друго, освен да смятаме това описание просто за леко преувеличение. Да, разбира се, има и друго православие, но в общественото пространство то е някак все по-тихо и незабележимо, особено докато от живота си отиват свещениците, заварили съветския строй и живели под идеологически натиск.
Сега непрекъснато чуваме, дори от смислени хора, че не всичко тогава е било толкова лошо. И наистина, свещеноначалието е получавало достъп до благата и останалото (дори с Брежнев са вдигали наздравица на кремълските приеми). А и не са гонили бабите от храмовете, прощавали са странностите на интелектуалния елит. Ала за редовия вярващ, който се стараеше при това да живее един нормален живот – да учи, да работи не просто като метач**, беше почти изключено да демонстрира вярата си. Ако в час по физкултура се забелязваше, че някое дете носи кръст, то се превръщаше в същински изповедник, понякога дори ставаше обект на истински тормоз. Като ходехме на Църква за Великден, подминавахме комсомолските патрули, които зорко заграждаха младите момчета − така завинаги можеше да се простиш с кариерата си. Да, успявахме някак да ходим на църква, да, по някакъв начин надхитрявахме грохващата съветска власт. Обаче като войник все пак си носех кръстчето зашито във „въшкарника“, и при това на втората година, защото през първата такива пуловери не ни се полагаха. Много добра имунизация срещу „звездонизма“.
И ако някой влизаше в Църквата открито, например постъпваше в семинарията, той завинаги биваше низвергнат от обществото, а заедно с него и семейството му. И може би това отчасти обяснява стила на поведение на днешното свещеноначалие – те „си го връщат“ за безпросветните унижения, които са преживели като деца и юноши, сега са господари на положението.
- Детайли
- Публикувана на Неделя, 15 Януари 2017 17:45
- Написана от Двери
Разговор с Русенския митрополит Наум за предизвикателствата пред архиерейското служение и християнската проповед в българското общество
- Ваше Високопреосвещенство, скоро ще се навършат три години от избирането Ви за Русенски митрополит. Какви са предизвикателствата, които среща един нов епархийски архиерей в първите години на управлението си?
- Поемайки управлението на богохранимата Русенска епархия, бях приет с непресторена духовна радост от клира и народа, които още от самото начало отправяха към мене призиви за конкретни действия, свързани с очаквания за обновление на клира, съживяването на просветната и социалната дейност сред паството и прочее. Още във встъпителното си слово в катедралния храм „Св. Троица” в Русе обаче аз не случайно подчертах, че вратите на Русенската митрополия ще бъдат отворени за всеки, пожелал да дойде за съвет или подкрепа, тъй като въпреки необходимостта от подобна взаимност години наред това не е било възможно. Основният проблем, с който се сблъсках и на който продължавам да търся адекватно решение, всъщност е обстоятелството, че на територията на нашата епархия съществуват над 230 храма, а свещенослужителите ни към момента са приблизително 80 човека. Печален факт е, че преди моето установяване тук в десетки населени места от диоцеза ни от десетилетия наред не беше стъпвал владишки крак. Имаше и храмове, стояли безстопанствено заключени незнайно откога, а разрухата в тях днес е толкова голяма, че те вече са опасни за влизане в тях. И за всичко това не може да има оправдание, че е нямало загрижени християни по тези места или пък не е имало нужда от свещенослужител, който да ги обгрижва, тъй като в митрополията във времето назад са били получавани множество сигнали и оплаквания по различни случаи, но не им е обръщано внимание. Мога да кажа, че за изминалите три години от избирането ми за Русенски митрополит аз успях да обиколя около 70% от населените места в епархията, навсякъде съм посрещнат с вяра и надежда от християните. Парадоксално е и обстоятелството, че на места, в които християнското население е една десета от жителите, често излизат да ме посрещат с радост и много мюсюлмани, които, макар и друговерци, се чувстват привилегировани да посрещнат български владика.
Неделя XV след Неделя подир Въздвижение – на Закхей (29 януари 2017 г.). Пренасяне на мощите на св. Игнатий Богоносец, св. мчк Димитрий Сливенски
