- Детайли
- Публикувана на Неделя, 25 Декември 2016 12:01
- Написана от Св. Синод на БПЦ
“Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син,
и ще Му нарекат името Емануил,
което ще рече: с нас е Бог”
(Ис. 7:14; Мат. 1:23)
Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
Столетия наред нечуваната вест за Христовото Рождество, с която се поздравяваме ние днес, е била само пророчество и очакване. Пророчество за обещания още на нашите прародители Месия, Който ще дойде, за да съкруши изконния враг на човека (Бит. 3:15), и очакване за повторното отваряне на вратите на рая и на вечния живот. Столетия преди дивното събитие на Въплъщението и Рождеството на Божия Син човечеството и цялото творение живееха само с вярата си в обещанието и с надежда за “славното освобождение на синовете Божии” (Рим. 8:21) и за настъпването на “благоприятната Господня година” (Лука. 4:19).
- Детайли
- Публикувана на Събота, 17 Декември 2016 10:22
- Написана от Неврокопска св. митрополия
Неделя преди Рождество Христово. На този ден празнуват св. Модест, патр. Йерусалимски, св. мчк Севастиан; Литургийно евангелие (Матей 1:1-25)
Характерен начин за изразяване в Свещеното Писание e: „Тази е книгата за произлизането на небето и земята” – така буквално е казано в древния гръцки превод на книга Битие 2:4, тоест книгата, която говори за сътворяването на небето и земята. По този начин авторът на първата книга на Стария Завет я определя, след като е предал разказа за сътворението на света. Началните думи на Евангелието според Матей в буквален превод звучат по същия начин: „Книга за произлизането на Иисус Христос” (Мат. 1:1), тоест за Неговото раждане. Св. евангелист започва първата книга от Новия Завет с почти същите думи, с които и първата книга на Стария Завет. Но Новият Завет се отличава от Стария по това, че проповядва радостната вест за възсъздаването на света, отклонил се от божественото си предназначение. „Възсъздаване” означава надеждата за ново сътворяване на света, т.е. за освобождаването му от греха и от смъртта, което ще настъпи окончателно при Второто Пришествие на нашия Господ Иисус Христос. Това „възсъздаване” в известен смисъл вече се е случило чрез Въплъщението, земния живот и Възкресението на Спасителя.
В св. Църква освобождаването от греха и смъртта се случва още сега чрез участието в светите й Tайнства. Затова Църквата Христова е предобраз на новото творение, което очакваме след Второто пришествие.
- Детайли
- Публикувана на Петък, 16 Декември 2016 17:58
- Написана от Протойерей Андрей Дудченко
Всички пости подготвят вярващите към онова, което е отвъд пределите на поста сам по себе си.
И ако целта на Великия пост е Христовото Възкресение, то сегашните пости ни подготвят по-скоро към срещата с дошлия в света въплътен Син Божи. За да навлезем в този празник с чисто сърце, душа и тяло, Църквата ни предлага да се пречистим чрез покаяние, въздържание и молитва.
Колко дни трябва да постим?
В литургичния живот на Църквата тайнството на Рождество Христово се приближава по значимост до тайнството на Възкресението от мъртвите и заради това продължителността и значението на Рождественския пост са подобни на Великия пост преди Великден. Но тези пости не винаги са били четиридесетдневни. Дори Великите пости, най-старите, са имали различна продължителност и строгост. Още в средата на ХІІ век известният византийски канонист Теодор Валсамон, Антиохийски патриарх, отговаряйки на въпрос за задължителността на постите преди празниците Рождество Христово, на апостолите Петър и Павел и Успение на Божията Майка, посочва, че те трябвало да се спазват по седем дни, „понеже едни само пости са четиридесетдневни – на светата и велика Пасха“. А през 1431 г. Григорий Протосингел (Григорий ІІІ Мамас) пише, че по негово време в Константинопол някои са спазвали Рождественския пост от 15 ноември, други от 6 декември, а трети чак от 20 декември – от деня на предпразненството.
- Детайли
- Публикувана на Събота, 10 Декември 2016 22:16
- Написана от Неврокопска св. митрополия
XI Неделя след Неделя подир Въздвижение – на светите Праотци; преп. Даниил Стълпник, преп. Лука Стълпник
Литургийно свето евангелие: Лука 14:16-24.
Повод и цел на притчата
В един съботен ден, който за евреите е почивен, Господ Иисус Христос отишъл в дома на виден член на фарисейската общност, който Го бил поканил на обяд. На трапезата били поканени също много законници и фарисеи. Според обичая си Господ използвал случая да ги поучи и да ги настави в истините на Своето божествено учение. И понеже били на трапезата, Той ги посъветвал, когато дават обяд или вечеря, да канят преди всичко бедни, болни и недъгави, т.е. хора, които не могат да им отвърнат със същото. За това тяхно благодеяние те ще бъдат възнаградени от Бога и ще получат стократна награда в царството небесно като наследят вечното блаженство.
- Детайли
- Публикувана на Понеделник, 05 Декември 2016 12:05
- Написана от Николай Паунов
Преди около 12 години имаше няколко инициативи да се изградят на различни места в страната терапевтични общности или, както са известни,„комуни“ за наркозависими младежи- в някое бивше военно поделение, запуснат манастир или изоставен селскостопански комплекс. Навсякъде местното население се вдигаше на протест и заплашваше с гражданско неподчинение и блокиране на пътища. Почти винаги начело на протестите беше местният кмет...
По стечение на обстоятелствата по същото време бях част от един екип, който трябваше да проучи опита на най-голямата италианска организация за работа с наркозависими, която вече беше изградила над 50 терапевтични общности. Едно от местата, които посетихме, беше приемен център за непълнолетни в малко курортно градче близо до Рим.
Учудих се, че не са го направили някъде извън града, и споделих това с домакините ни. „Защо да е извън града – те нямат проблем с гората, имат проблем с мястото си в обществото?!“ Така де, ама гражданите не протестират ли, че има наркомани в центъра на курортен град? „Да протестират?! – Те се гордеят с тези деца, подкрепят ги в усилията им да се преборят със зависимостта си!“. Оказа се, че приемният център е под патронажа на футболният отбор „Рома“ и звездите на отбора понякога идвали в центъра и играели мачле с младежите...
Спомних си преживяване покрай сегашните протести у нас срещу бежанците. Пак с кметовете начело... Броени дни след „бунта в лагера в Харманли“ бях поканен на една конференция в Атина, посветена на миграцията в Гърция. Няма да се спирам обстоятелствено на събитието, но едно изказване и едно изследване силно ме впечатлиха. Изказването беше на кмета на остров Лесбос – Спирос Галинос. Дошъл беше специално за конференцията и си тръгна преди края, за да си хване обратния полет.
“Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син,
