- Детайли
- Публикувана на Неделя, 12 Февруари 2017 22:04
- Написана от О. Тадей Витовнички
Из духовните поучения на стареца Тадей Витовнички (1914-2003)
Когато като послушник дойдох в манастира Милково, ми дадоха броеница и ме научиха да се моля. И както ме научиха, така и правех. Отдадох се напълно на Иисусовата молитва. Мислех си, че са ми останали само пет години живот, да не ги прахосам безцелно, но да намеря своя път към Бога. И за кратко време, изглежда заради моята пълна преданост на волята Божия и искрен стремеж по Бога, ме осени Божествената благодат, която създаде в сърцето ми неописуема радост и мир. Слушам сърцето си и от вътре чувам: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния“.
Опитах се да си спомня някои неща и случки от миналото и не мога, всички мисли са в някакъв неописуем свят и цялото мое същество е обхваното от някаква неописуема радост и устрем към Бога. Това е състоянието на ангелите и светците, състояние на пълна благодат. Само тези, които са получили дара на благодатта могат да разберат състоянието на ангелите и светците в Светия Дух. Мислех си, че всички монаси, свещеници и епископи притежават благодат свише даром. А какво се получава... Вече толкова години живея сред монаси и свещеници, но досега съм срещал само един монах, върху който почиваше тази божествена благодат. Само един монах!
- Детайли
- Публикувана на Събота, 11 Февруари 2017 09:42
- Написана от Неврокопска св. митрополия
Неделя XVII след Неделя подир Въздвижение – на Блудния син. Църквата празнува паметта на св. Мелетий, архиеп. Антиохийски; св. Антоний, патр. Цариградски. Литургийно свето евангелие (Лука 15:11-32)
Днешната притча се съдържа в 15-та глава от Евангелието според Лука. В тази глава има общо три притчи, който Иисус Христос казал на книжниците и фарисеите в отговор на техния ропот и злословие срещу Него. Недоволството и неодобрението им било породено от това, че Господ позволявал на митарите и грешниците да се доближават до Него, да слушат думите Му и дори да се хранят заедно с Него. Първата притча била за загубената овца, втората – за изгубената драхма и третата е днешната, за блудния син.
С тези притчи Спасителят разкрил преди всичко Своята божествена природа, а също така показал безкрайната Си любов към хората, поради която дошъл на земята и станал човек. Добросърдечният Бог е наш творец и създател, но същевременно Той е и наш грижовен Отец. Бог не изоставил човека в неговото падение, не допуснал той да погине, но дошъл и го потърсил, за да го изтръгне от гибелта. Господ Иисус Христос приемал всички грешници, именно защото целта на идването Му сред нас е спасението на човешкия род от властта на греха и смъртта.
- Детайли
- Публикувана на Вторник, 07 Февруари 2017 12:12
- Написана от Дякон Димитрий Половников
Първата подготвителна седмица за Великия пост е известна под името Седмица на митаря и фарисея и във всички православни календари е отбелязано, че през нея не се пости в сряда и петък. Нека видим кога е възникнала тази практика.
В Глава 49 на Типикона, посветена на богослужението през Великия пост и подготвителните седмици преди него, за тази седмица се казва следното: „Подобает ведати: яко в сей седмице иномудрствующии содержат пост, глаголемый арцивуриев. Мы же монаси на кийждо день, се же в среду и пяток, вкушаем сыр и яица, в 9-й час. Миряне же ядят мясо, развращающе онех веление толикия ереси“. Или, на български език: „Трябва да се знае, че през тази седмица инакомъдруващите спазват пост, наричан арцивуриев. Ние, монасите, пък всеки ден, както и в сряда и петък, ядем сирене и яйца, в 9-ия час. Миряните пък ядат месо, потъпквайки по този начин повелите на голямата ерес на онези“.
Указанията на църковния устав показват, че отмяната на поста през тази седмица е била направена с полемична цел заради борбата с инакомъдруващи, сиреч еретици, които постели строго през тази седмица. В началото бил арцивуриевият пост – тази дума е гръцка транскрипция на думата арачаворк, което на свой ред означава „пръв, предхождащ“. Този пост е много древен и се свързва с името на св. Григорий, просветителят на Армения. Зеноб Глак, който нарича себе си ученик на св. Григорий и е написал „Историята на Тарон“, в която описва разпространяването на християнската вяра в Таронска област около езерото Ван, разказва за този пост следното: „Цар Тирдат заповядал да хвърлят Григорий в ров, където той прекарал петнадесет години, а през това време царят, обладан от зли духове, живя в стадо на глигани, но по Божия повеля Григорий бил изведен от рова от царските велможи. След това Григорий си наложил петдневен пост, на хляб и вода, след чийто край покръстил царя, воеводите, цялата войска и целия останал народ“. И до днес този пост съществува в Арменската църква.
- Детайли
- Публикувана на Неделя, 05 Февруари 2017 11:45
- Написана от Неврокопска св. митрополия
Литургийно евангелие в Неделя на митаря и фарисея (Лука 18:10-14). Църквата чества св. Агатия (Добра)
Свети Йоан Златоуст отбелязва, че гордостта е крепост за злините, корен и извор на злото. Заради гордостта човешкият род загубил рая. Човекът поискал да стане равен на Бога, но пожертвал Божията благодат и светостта. Затова Иисус Христос поставил като здрава и сигурна основа на завръщането ни при Бога и на спасението ни – смирението. Той започнал Своята Проповед на планината с: „блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно”(Мат. 5:3), където „бедни духом” са наречени смирените. Синът Божий не дошъл на земята, за да призове „праведници”, а „грешници към покаяние” (Лука 5:32). Поучавал, че пръв пред Бога е онзи, който се смири като дете и който стане „най-последен от всички и на всички слуга” (Марк 9:35). Господ Иисус Христос разкрил, че основният духовен закон, който е в сила винаги и навсякъде е: който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде въздигнат.
Днешната неделя на митаря и фарисея е начало на Постния триод, начало на подготовката ни за Великия пост. Тя ни показва, че пътят към Христовото Възкресение, както и към личното ни възкресение, към придобиването на благодатта на Светия Дух и към освещаването ни има за начало и основа смирението. Без смирението всичките ни трудове, молитви и пости са напразни, както станало и с фарисея от притчата.
Тайнствената сила на смирението
Чудно е наистина как един грешен човек като митаря от притчата е бил оправдан от Бога, затова че се е молил смирено, с ясното и дълбоко осъзнаване на своята греховност. Докато добродетелният фарисей бил осъден, защото се молил горделиво и себе си превъзнесъл, а унижил своя ближен.
- Детайли
- Публикувана на Сряда, 01 Февруари 2017 20:24
- Написана от Венцислав Каравълчев
Архим. Ириней (Попконстантинов) е роден в семейство, което спазва една библейска семейна традиция, за съжаление пресечена от комунизма, а именно едно дете, обикновено първородният син, в семейството да се посвещава на Бога.[1] Баща му е свещ. Константин поп Николов, син на о. Николай поп Стоянов, син на отец... и така по спомени най-малко пет поколения преди архим. Ириней в неговото семейство е имало поне един свещеник.[2] Бащата на архим. Ириней, о. Константин поп Николов, е духовник с възрожденски плам и дух. Той е основател на храма в Подуене, към който организира и християнско братство, занимаващо се с благотворителност. Братството дава стипендии на няколко талантливи български деца от бедни семейства да продължат своето образование. Едно от тези деца, които получат стипендия от храма, е именитият български оперен певец – тенорът Тодор Мазаров.[3] В семейството на свещ. Константин поп Николов и Николина поп Николова се раждат общо девет деца – седем момчета и две момичета. Две от тях Стоян и Летен, умират малко след раждането.[4] От останалите деца по-голямото момиче става медицинска сестра, а по-малката е домакиня, помага на майка си в обгрижването на многолюдното семейство. От братята един става духовник – архим. Ириней, друг адвокат (Борис),[5] трети офицер, четвърти архитект (Недялко), а петият, най-малкият брат, е известен финансист, за известно време търговски консул в Истанбул, който след 1944 г. не се завръща в България.[6] Освен архим. Ириней, който е убит от комунистите, в семейството има и други, пострадали от комунистическите репресии. Недялко, който завършва архитектура в Италия, непрекъснато е под наблюдението на ДС, редовно е арестуван и пребиван в полицията. Възможно е една от причините за това да е близостта му с папския нунций в България Анжело Ронкали, който става папа Йоан ХХІІІ и който е бил много добър приятел на цялото семейство.[7] Проблеми с комунистическите власти има и братът на архим. Ириней, който е царски офицер.
Архим. Ириней пише: „Роден съм на 27 септември 1910 година”.[8] На тази дата в семейството на о. Константин и Николина поп Николови се ражда поредното дете, което кръщават с името Донко. Младият Донко расте в благочестива среда и от рано попива в себе си християнските добродетели и възлюбва Бога. „Завърших първоначалното си и прогимназиално образование в София, след което постъпих през 1924 година в Софийската духовна семинария, която завърших на 1929/30 год. Записах се в Богословския факултет на Софийския университет...”.[9]
Из духовните поучения на стареца Тадей Витовнички (1914-2003)
