Двери БГ

За доброто семе и плевелите

Детайли

Публикувана на Понеделник, 20 Февруари 2017 11:08

Написана от Тирански и на цяла Албания архиеп. Анастасий (Янулатос)

В своята историческа тъкан Църквата може да има рани на едно или друго място, но в същността си тя остава „божествено установление“ с божествена ипостас. Присъствието на „съблазни“ в това поле на историята не опровергава факта на Божието царство; напротив, то утвърждава неговата историческа автентичност. В неговия земен етап, в периода между започването на царството и неговото изпълване, между сеенето и жътвата заедно с „доброто семе“ „растат заедно“ и плевелите (Мат. 13:24-30), до „синовете на царството“ се развиват „синовете на лукавия“. В това явление няма нищо странно. „Всички съблазни“ ще бъдат събрани „при свършека на века“, при пълното осъществяване на Царството. Дотогава е нужно търпеливо приемане на тази историческа реалност и укрепване на „доброто семе“ с всички възможни средства.

Из книгата „Мисията на Православната църква“

Из службата на Неделя месопустна на български

Детайли

Публикувана на Събота, 18 Февруари 2017 10:19

Написана от -

Седален на 3 п. на канона, гл. 1, по Гроб Твой, Спасе...

Съдът ти е страшен и отсъдата справедлива, делата ми са окаяни, но Сам Ти, Милостиви, побързай и ме спаси, избави ме от мъките на тези, които са отляво, Владико, и ме удостойда застана от дясната Ти страна, най-праведни Съдия!

Богородичен: Чиста всенепорочна, ти чрез божествения Дух вмести в утробата си Твореца на всичко и твой Бог и Създател, и нетленно Го роди; Него славим и тебе възхваляваме, Дево, която си чертог на Царя на славата и изкупление за света.

Друг седален на 3 п., гл. 6

Мисля за страшния ден и оплаквам моите лукави деяния. Как ще отговарям на безсмъртния Цар? С какво дръзновение ще погледна Съдията аз – блудният? Добросърдечни Отче, Единородни Сине, Светий Душе, помилвай ме!

Второто Христово пришествие

Детайли

Публикувана на Събота, 18 Февруари 2017 09:29

Написана от Неврокопска митрополия

Литургийно свето евангелие: Мат. 25:31-46

Иисус Христос, предузнавайки, че е настъпил часът на Неговото изкупително и спасително за целия човешки род дело, дошъл в Йерусалим, за да претърпи доброволно кръстни мъки и страдания. Наближавало времето на Неговото предаване, залавяне, съд и Разпятие. Приближавал и часът на славното Му Възкресение и Възнесение. Съвсем скоро учениците Му щели да бъдат лишени от радостта на непосредственото им общуване с Богочовека Иисус Христос и от видимото Му присъствие сред тях.

За чедата и псетата

Детайли

Публикувана на Вторник, 14 Февруари 2017 21:32

Написана от Полина Спирова

„Не е добре да се вземе хлябът от синовете и да се хвърли на псетата“. С тези думи Христос привидно отказва на хананейката-езичничка да изцери дъщеря й, независимо от молбите и сълзите на жената, защото тя не е от богоизбрания израилски народ. Учениците Му,  като порядъчни евреи, презират чужденците и езичниците, и молят Учителя си: „отпрати я, защото вика подире ни“ (Мат. 15:23).

За тази евангелска случка напомни вчерашната грозна сцена в град Елин Пелин. Гневното население молеше кмета, радетел за православно вероучение и сам катехизиращ се от няколко години, да изгони семейство от възрастни сирийци и сина им от техния град. Те се позоваха на това, че турци (разбирай мюсюлмани) в техния град не е имало и няма да има. Сигурно в този момент тези гневни българи най-силно са се изживявали като православни християни в иначе атеистичния си живот. Издигнатият от патриотични формации кмет на града, който също се смята за православен християнин, счете за свой дълг да откаже гостоприемство на странниците, прогонени от войната, и да ги отпрати, защото предизвикват скандали. Постъпката му е напълно в духа на днешния български патриотизъм и неговото разбиране за православно християнство. Но то е точно противоположното на това, на което учи Христос.

Прот. Георги Митрофанов: Пропуснахме да съградим нашата Църква

Детайли

Публикувана на Понеделник, 13 Февруари 2017 00:35

Написана от Двери

Изпитвам тревога, но не за страната, а за Църквата. Заплашват я различни опасности, но главната опасност се състои в това, че тя все по-малко е Църква Христова, говорейки за всичко, но не и за Христос, служейки на всичко, само не и на Христос.

Известният руски свещеник и професор по църковна история прот. Георги Митрофанов коментира протестите на жителите на Петербург срещу решението на местната управа да предаде на Църквата един от историческите храмове-музеи в града, Исаакиевския събор. През последните два месеца тази тема е една от водещите в руската светска преса, тъй като жителите на Петербург масово се възпротивиха на тази идея, което доведе до конфронтация с Църквата. Опитвайки се да обясни неочаквано острата реакция на обществото, отец Георги Митрофанов заявява в свое интервю:

„Прекрасно разбирам, че изминалите 25 години рязко намалиха кредита на доверие към Църквата от страна на обществото. Аз съм убеден, че в началото на 90-те години тези, които сега протестират срещу предаването на храма, щяха да се радват той да бъде върнат на Църквата. Това е повод да се замислим. Ние твърде много се занимавахме през последните 25 години с въпросите за църковните имоти, строеж на храмове и манастири, възстановяване на неща, които може би нямаше нужда да бъдат възстановявани... Покрай всичко това всъщност ние пропуснахме съграждането на нашата църква, която се състои преди всичко от хората. Градихме стени, но не съзиждахме души. Отначало наивно вярвахме, че нашият народ си остава православен в дълбините на душата си през целия съветски период и затова е нужно само да му отворим храм, за да се помоли, или да построим манастир, за да започнат желаещите своя монашески живот. Забравихме, че нашият народ се разцъркови. И при това не само за 70-те години съветско минало. Той вече беше разцърковен, когато дойде 1917 г.“.