- Детайли
- Публикувана на Понеделник, 13 Февруари 2017 00:35
- Написана от Двери
Изпитвам тревога, но не за страната, а за Църквата. Заплашват я различни опасности, но главната опасност се състои в това, че тя все по-малко е Църква Христова, говорейки за всичко, но не и за Христос, служейки на всичко, само не и на Христос.
Известният руски свещеник и професор по църковна история прот. Георги Митрофанов коментира протестите на жителите на Петербург срещу решението на местната управа да предаде на Църквата един от историческите храмове-музеи в града, Исаакиевския събор. През последните два месеца тази тема е една от водещите в руската светска преса, тъй като жителите на Петербург масово се възпротивиха на тази идея, което доведе до конфронтация с Църквата. Опитвайки се да обясни неочаквано острата реакция на обществото, отец Георги Митрофанов заявява в свое интервю:
„Прекрасно разбирам, че изминалите 25 години рязко намалиха кредита на доверие към Църквата от страна на обществото. Аз съм убеден, че в началото на 90-те години тези, които сега протестират срещу предаването на храма, щяха да се радват той да бъде върнат на Църквата. Това е повод да се замислим. Ние твърде много се занимавахме през последните 25 години с въпросите за църковните имоти, строеж на храмове и манастири, възстановяване на неща, които може би нямаше нужда да бъдат възстановявани... Покрай всичко това всъщност ние пропуснахме съграждането на нашата църква, която се състои преди всичко от хората. Градихме стени, но не съзиждахме души. Отначало наивно вярвахме, че нашият народ си остава православен в дълбините на душата си през целия съветски период и затова е нужно само да му отворим храм, за да се помоли, или да построим манастир, за да започнат желаещите своя монашески живот. Забравихме, че нашият народ се разцъркови. И при това не само за 70-те години съветско минало. Той вече беше разцърковен, когато дойде 1917 г.“.
- Детайли
- Публикувана на Неделя, 12 Февруари 2017 23:35
- Написана от Тирански и на цяла Албания архиеп. Анастасий (Янулатос)
Отварянето на пътя за идването на Божието царство в сърцата на хората и в историята не е нещо просто и лесно. Има цена. Този, който реално иска да се потруди за разпространението на благовестието, трябва да е решен на болка и злострадание. Не съществува християнство без кръст. Нито християнски и мисионерски живот без съразпъване с Христос.
Тези, които търсят комфорта, мощта на този век, светските богатства и привилегии, не могат да бъдат истински „синове“ и проповедници на Божието царство. Аскетическото предание на Православната църква е постоянен и екзистенциален протест срещу лесното и приспособено християнство, което с думи възпява, а на дело избягва или дори враждува с Христовия кръст (Фил. 3:18).
* Из книгата Мисията на Православната църква (бел. ред.).
- Детайли
- Публикувана на Неделя, 12 Февруари 2017 22:04
- Написана от О. Тадей Витовнички
Из духовните поучения на стареца Тадей Витовнички (1914-2003)
Когато като послушник дойдох в манастира Милково, ми дадоха броеница и ме научиха да се моля. И както ме научиха, така и правех. Отдадох се напълно на Иисусовата молитва. Мислех си, че са ми останали само пет години живот, да не ги прахосам безцелно, но да намеря своя път към Бога. И за кратко време, изглежда заради моята пълна преданост на волята Божия и искрен стремеж по Бога, ме осени Божествената благодат, която създаде в сърцето ми неописуема радост и мир. Слушам сърцето си и от вътре чувам: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния“.
Опитах се да си спомня някои неща и случки от миналото и не мога, всички мисли са в някакъв неописуем свят и цялото мое същество е обхваното от някаква неописуема радост и устрем към Бога. Това е състоянието на ангелите и светците, състояние на пълна благодат. Само тези, които са получили дара на благодатта могат да разберат състоянието на ангелите и светците в Светия Дух. Мислех си, че всички монаси, свещеници и епископи притежават благодат свише даром. А какво се получава... Вече толкова години живея сред монаси и свещеници, но досега съм срещал само един монах, върху който почиваше тази божествена благодат. Само един монах!
- Детайли
- Публикувана на Събота, 11 Февруари 2017 09:42
- Написана от Неврокопска св. митрополия
Неделя XVII след Неделя подир Въздвижение – на Блудния син. Църквата празнува паметта на св. Мелетий, архиеп. Антиохийски; св. Антоний, патр. Цариградски. Литургийно свето евангелие (Лука 15:11-32)
Днешната притча се съдържа в 15-та глава от Евангелието според Лука. В тази глава има общо три притчи, който Иисус Христос казал на книжниците и фарисеите в отговор на техния ропот и злословие срещу Него. Недоволството и неодобрението им било породено от това, че Господ позволявал на митарите и грешниците да се доближават до Него, да слушат думите Му и дори да се хранят заедно с Него. Първата притча била за загубената овца, втората – за изгубената драхма и третата е днешната, за блудния син.
С тези притчи Спасителят разкрил преди всичко Своята божествена природа, а също така показал безкрайната Си любов към хората, поради която дошъл на земята и станал човек. Добросърдечният Бог е наш творец и създател, но същевременно Той е и наш грижовен Отец. Бог не изоставил човека в неговото падение, не допуснал той да погине, но дошъл и го потърсил, за да го изтръгне от гибелта. Господ Иисус Христос приемал всички грешници, именно защото целта на идването Му сред нас е спасението на човешкия род от властта на греха и смъртта.
- Детайли
- Публикувана на Вторник, 07 Февруари 2017 12:12
- Написана от Дякон Димитрий Половников
Първата подготвителна седмица за Великия пост е известна под името Седмица на митаря и фарисея и във всички православни календари е отбелязано, че през нея не се пости в сряда и петък. Нека видим кога е възникнала тази практика.
В Глава 49 на Типикона, посветена на богослужението през Великия пост и подготвителните седмици преди него, за тази седмица се казва следното: „Подобает ведати: яко в сей седмице иномудрствующии содержат пост, глаголемый арцивуриев. Мы же монаси на кийждо день, се же в среду и пяток, вкушаем сыр и яица, в 9-й час. Миряне же ядят мясо, развращающе онех веление толикия ереси“. Или, на български език: „Трябва да се знае, че през тази седмица инакомъдруващите спазват пост, наричан арцивуриев. Ние, монасите, пък всеки ден, както и в сряда и петък, ядем сирене и яйца, в 9-ия час. Миряните пък ядат месо, потъпквайки по този начин повелите на голямата ерес на онези“.
Указанията на църковния устав показват, че отмяната на поста през тази седмица е била направена с полемична цел заради борбата с инакомъдруващи, сиреч еретици, които постели строго през тази седмица. В началото бил арцивуриевият пост – тази дума е гръцка транскрипция на думата арачаворк, което на свой ред означава „пръв, предхождащ“. Този пост е много древен и се свързва с името на св. Григорий, просветителят на Армения. Зеноб Глак, който нарича себе си ученик на св. Григорий и е написал „Историята на Тарон“, в която описва разпространяването на християнската вяра в Таронска област около езерото Ван, разказва за този пост следното: „Цар Тирдат заповядал да хвърлят Григорий в ров, където той прекарал петнадесет години, а през това време царят, обладан от зли духове, живя в стадо на глигани, но по Божия повеля Григорий бил изведен от рова от царските велможи. След това Григорий си наложил петдневен пост, на хляб и вода, след чийто край покръстил царя, воеводите, цялата войска и целия останал народ“. И до днес този пост съществува в Арменската църква.
Изпитвам тревога, но не за страната, а за Църквата. Заплашват я различни опасности, но главната опасност се състои в това, че тя все по-малко е Църква Христова, говорейки за всичко, но не и за Христос, служейки на всичко, само не и на Христос.
