- Детайли
-
Публикувана на Петък, 17 Ноември 2017 17:21
-
Написана от Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Покайте се, защото вече сте повярвали и сте предали на Бога своите души. Покайте се, което ще рече: върнете се към Този, Когото сте оставили, т. е. към Бога. Покаянието е единение с Бога, съществуване в Него, битие в Него. Грехът е прилепване към това, което Бог не е, прилепване към нищото. Това е да наричаш нещо онова, което е нищо. Това означава, че грехът е завръщане към небитието, към безбожието, към мрака, към непрозрението. Прозрението – това е виждане на Бога чрез чистотата: „Блажени са тези, на които провиненията са простени и греховете покрити, блажени са онези, на които Бог не е вменил грях“.
Аз не съм нищо, Господи. Аз не съм нищо и Ти знаеш какво съм. Постави ме пред Твоите очи, та дано да просъществувам, смили се над мене, защото Твоята милост е всичко, тя е основа и утеха; а след грехопадението тя стана нашето битие. Боже, не забравяй изваянието на Твоите ръце, защото съм слаб, назидай ме чрез Твоето милосърдие.
Пия ли аз от живата вода? Кога ще ям от небесния Хляб? Ще се върнат ли Небесата тук? Или ще си остана аз в погибелта, която няма край? Преди да заговориш знай, че аз нищо не зная. Помилвай ме, Господи, за да Те вкуся.
Цялата статия: Отворете сърцето си за Бога
- Детайли
-
Публикувана на Сряда, 15 Ноември 2017 13:12
-
Написана от Ивайло Борисов
(170 години от издаването на първите печатни български нотирани църковно певчески сборници на църковнославянски език)
След невмената реформа от 1814 г. на тримата музикоучители от Цариградската патриаршия (Хурмузий Книгохранител, Хрисант Мадитски и Григорий Протопсалт), нашите възрожденски музикоучители заедно с музикоучители от Гърция и Румъния стават непосредствени продължители на тяхното дело. Още през 1816 г. в Рилския манастир е въведен новият Метод и е започнало приспособяването му към спецификата на църковнославянския език. Така постепенно по нашите земи реформираната невмена нотация придобива популярност, като с нейна помощ започва нотирането на музикални произведения с църковен и светски характер.
Както е известно, османското робство задържа за дълъг период от време развитието на българския народ в културно и интелектуално отношение. Османската държава нарича балканската православна общност „рум миллет“, т.е. гръцки народ. Така българите, лишени от собствена Църква и намиращи се в подчинение на Цариградския патриарх, постепенно престават да бъдат считани за отделен народ, като това от своя страна естествено води и до постепенното западане на просветата и книжовното дело.
През време на Възраждането нашият народ започва постепенно да се освобождава от веригите на двойното си робство. Българите започват борба за самостойна родна Църква и богослужение на роден език. Липсата на нотирани църковно певчески сборници на църковнославянски език довело до това, че българите са пеели на роден език, всеки приспособявайки думите на текста по свое усмотрение по мелодиите на гръцките образци. Николай Триандафилов Сливенец е направил епохална крачка в българската църковно-певческа практика. В средата на 19 век в Букурещ той издава първите църковно-певчески сборници с песнопения на църковнославянски език. Те заменят използвания дотогава в богослужението старогръцки език.
Цялата статия: Първите български печатни нотирани църковни певчески сборници
- Детайли
-
Публикувана на Понеделник, 13 Ноември 2017 09:05
-
Написана от Митрополит на Нова Смирна Симеон
Неделно апостолско послание: „Братя, който сее скъдно, скъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне. Всеки да отдели, колкото му сърце дава, без да му се свиди, и без да го принуждават; защото Бог люби оногова, който драговолно дава. А Бог е силен да умножи у вас всякаква благодат, та, като имате винаги всякакво доволство във всичко, да бъдете щедри във всяко добро дело, както е писано: „пръсна, раздаде на сиромаси; правдата му пребъдва вечно”. А Оня, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, дано даде изобилие на посеяното от вас и да наспори плодовете на вашата правда, та да бъдете богати във всичко за всяка щедрост, която чрез нас извиква благодарност към Бога.” (2 Кор. 9:6-11)
Ние, християните, сме членове на едното тяло на Църквата. Това налага „членовете еднакво да се грижат един за други”, тоест да мислят и да проявяват грижа един за друг. „И кога страда един член, страдат с него всички членове; кога се слави един член, радват се с него всички членове” (1 Кор. 12:25-26).
Освен това, всички ние, бидейки Божии чеда, чеда на един небесен Отец, сме братя. И като братя в Христа, това, което ни обединява и ни поставя близо един до друг, е любовта. Любовта, която би трябвало да проявяваме на практика към нашите братя – „на своите по вяра”, според един много красив израз на св. ап. Павел (Гал. 6:10), които, намирайки се в бедност и различни други изпитания, имат нужда от нашата братска помощ и подкрепа.
Най-вече на този дълг на добротворство към бедните братя от Палестина св. апостол обръща вниманието на коринтските християни във втората част на Второто си послание (8:1-9, 15).
Цялата статия: Да вършим благодеяния с цялото си сърце
- Детайли
-
Публикувана на Неделя, 12 Ноември 2017 10:55
-
Написана от Свещ. Василе Михок
Проповед за Осма неделя след Неделя подир Въздвижение
Законникът от днешното евангелие и младият богаташ задават на Спасителя един и същ въпрос: „Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?” (Лука 10:25). Спасителят препраща и двамата към божествените заповеди. „Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си” (Лука 10:27). Христос представя двете заповеди, като синтез на цялото старозаветно Откровение. Книжникът потвърждава, че „да любиш ближния като самия себе си е повече от всички всесъжения и жертви” (Марк 12:33).
Чрез притчата за милостивия самарянин Христос подчертава различните отношения към пострадалия от разбойниците юдеин и най-вече контраста между отношението на свещеника и левита, от една страна, и отношението на самарянина, от друга.
Цялата статия: Стани ближен на твоя близък!
- Детайли
-
Публикувана на Петък, 10 Ноември 2017 14:37
-
Написана от Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Въпросът на живота е: „Кой е моят ближен?“. За хората ближният, това е съпругът или синът или чичото, всички тези личности ги наричаме ближни и хората правят разлика между ближния и чуждия човек. Ближният, това е този, с когото харесваме едни и същи неща, имаме същата религия или родствена близост, а чуждият човек – това е онзи, с когото имаме различия и недоразумения и за това го смятаме за чужд.
От евангелското четиво за тази неделя научаваме, че при Иисус е отишъл един законоучител – човек, смятан за богослов в Израил, който би трябвало да знае отговора на въпроса си преди да го зададе. Затова и Писанието казва за него, че е дошъл, изкушавайки Иисус, и Го попитал: „Как да се спася?“. Иисус му отговорил: „Обикни Господа, твоя Бог, от цялото си сърце, от всичката си душа, с всичката си сила и с целия си ум, и ближния си както себе си“. Този човек добре е знаел, че старозаветният закон заповядва любов към ближния, но той прави разлика между един и друг вид ближен. Законът казва: Обикни само юдеина, а неюдеите са езичници и юдеите нямат общение с тях.
Цялата статия: Въпросът на живота