- Детайли
- Публикувана на Сряда, 06 Април 2022 22:20
- Написана от Иван Димитров
На 6 април почитаме паметта на славянския просветител св. Методий. Често го наричаме и славянобългарски, макар че така може би ограничаваме неговите големи заслуги за всички славянски народи, защото паметта му се тачи от всички славяни, в това число и от неправославните.
Но когато кажем, че почитаме църковно даден светец, обикновено се разбира, че в определен ден се отслужва богослужение в негова чест. А богослужебното честване включва вечерна и утринна (с техните десетки кратки текстове на възхвала), последвана от литургия, на която се изпяват тропарът и кондакът на чествания светец (за незапознатите: това са два кратки молитвени текста, да ги наречем строфи, от няколко реда, които съдържат накратко основни моменти от житието или заслугите на светеца). В реда на литургията другите молитви (които се четат или пеят) са си обичайните за всяка литургия.
- Детайли
- Публикувана на Вторник, 05 Април 2022 18:18
- Написана от Отец Фанурий
Ние съдим всички и всичко. Без да сме в състояние да знаем всички обстоятелства, ние стигаме до своите заключения, като правим собствени предположения за човека и за неговите действия. И, честно казано, рядко съдим някого добросъвестно и безпристрастно. Винаги имаме нещо лошо да кажем за другия, докато добра дума почти не излиза от устата ни. Освен ако, разбира се, този, когото съдим, сме самите ние. Там изведнъж ще намерим много извинения и смекчаващи обстоятелства, за да оценим положително своето отношение към другите.
Ние сме в центъра на вселената, а целият останал свят се върти около нас. Не позволяваме извиненията, които осигуряваме за себе си, да съществуват за другите. В никакъв случай! След като сме убедени, че сме преценили правилно, то – край! Всичко е ясно! И така върви животът: отравяме мислите си със злоба към другите, отровата на злобата започва да тече в кръвта ни и в крайна сметка се потапяме в злото.
- Детайли
- Публикувана на Събота, 02 Април 2022 23:51
- Написана от Свещ. Траян Горанов, Великобритания
Четвърта неделя от Великия пост – на св. Йоан Лествичник
Водещ глас 8
(Типик, с. 436)
В СЪБОТА НА ВЕЧЕРНАТА
Катизма
Господи, воззвах (Пс. 140:1-2), стихири на 10, глас 8:
Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе, побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме, Господи!
Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян, издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи!
Възкресни стихири, глас 8.
Стих: Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име! (Пс. 141:7А)
На Тебе, Христе, принасяме вечерна песен и словесна служба, защото си благоволил да ни помилваш чрез възкресението.
Стих: Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние. (Пс. 141:7Б)
Господи, Господи, не ни отхвърляй от лицето Си, но благоволи да бъдем помилвани чрез възкресението.
Стих: От дън душа викам към Тебе, Господи. Господи, чуй гласа ми. (Пс. 129:1-2А)
Радвай се, свети Сионе, майко на църквите и Божие жилище, защото ти първи прие прощение на греховете чрез възкресението.
- Детайли
- Публикувана на Вторник, 29 Март 2022 23:00
- Написана от Митр. Антоний Сурожски
Знам за насилието от собствения си опит, защото съм роден малко преди Първата световна война и най-ранните ми впечатления, когато бях съвсем малък, се формираха от слуховете за войната, които се носеха наоколо. След това дойде Руската революция, след това годините на емиграция, когато животът наистина беше много труден в някои отношения. Спомням си, че бях осемгодишно момче в евтин пансион, където връстниците ми можеха да ме пребият така, че да ме вкарат в болница. А после научих нещо за насилието, когато живях в Париж по време на войната и видях какво се случва около мен. Това е моята биография и я споменавам само за да покажа, че няма да говоря въз основа на някакъв особено дълъг опит в страданието (макар че като дете се чувствах много нещастен от жестокостта, която цареше около мен), а въз основа на факта, че съм видял много от него.
Ако се запитаме какво е насилието, мисля, че е важно да помним, че това е дума със същия корен като „сила“ или „вземам насила“. Насилието е действие или ситуация, в която умишлено (а понякога и неумишлено) се използва сила в опит да се посегне на независимостта на даден човек, група хора или държава, в опит да се унищожи целостта на даден човек, да бъде принуден да се превърне в някой, който не е, или да бъде принуден да действа в разрез със съвестта си, в разрез с убежденията си, в разрез с природата си. Това е негативната страна на насилието, но в същото време в Евангелието има и място, където се казва, че „небесното царство се превзема със сила“.
- Детайли
- Публикувана на Неделя, 27 Март 2022 14:20
- Написана от Александруполски митр. Антим
Някога културните граници между Изтока и Запада са били ясно очертани и са прониквали в ежедневието на хората, именно защото са започвали от богословието и философията, развити в съответните географски области. Днес обаче начинът на живот по целия свят вече е западен, философията на религиите оказва слабо влияние върху манталитета на народите, а здравата религиозност се проявява само на фолклорно равнище. Ето защо характеристиките на популярното в Гърция антизападнячество са проблематични. В проучване, проведено за „Politico“, повече от една трета от анкетираните в Гърция (34%) заявяват, че „могат да разберат действията на Путин“, в сравнение с Италия (19%), Франция (13%), Германия (11%), Испания (10%) и Нидерландия (само 9%).
При всяко едно положение западният свят не е нито свят, нито непогрешим, нито безгрешен. Но това е единственият свят, който умее „да разсъждава и разговаря“. Това е единственият свят, който, докато не приеме всички, умее да прощава и да търпи, защото това е голямото наследство, което Евангелието му е дало, когато в продължение на хиляда и петстотин години хармонично е обединявало различните народи. Едва когато географският Изток е залят от Исляма, той пренася ex Oriente lux („светлината от Изтока“) на Запад и създава там Ренесанса.
Гръцките православни християни, които построихме Мариупол и го посветихме на Дева Мария, трябва да знаем това много добре и да не го забравяме. Но и да изпитваме болка, че този наш свят е нападнат от един кръвожаден лидер.
На 6 април почитаме паметта на славянския просветител св. Методий. Често го наричаме и славянобългарски, макар че така може би ограничаваме неговите големи заслуги за всички славянски народи, защото паметта му се тачи от всички славяни, в това число и от неправославните.
