- Детайли
- Публикувана на Неделя, 08 Октомври 2017 11:41
- Написана от Китирски митрополит Серафим
III неделя след Неделя подир Въздвижение - преп. Пелагия; св. прпмчк Игнатий Старозагорски
Литургийно свето евангелие: В онова време Иисус отиваше в града, наречен Наин; и с Него вървяха мнозина от учениците Му и много народ. А когато се приближи до градските врата, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, а тя беше вдовица; и много народ вървеше с нея от града. Като я видя Господ, смили се над нея и рече й: не плачи. И като се приближи, допря се до носилото; носачите се спряха, и Той рече: момко, тебе думам, стани! Мъртвецът, като се подигна, седна и почна да говори; и Иисус го предаде на майка му. И страх обвзе всички, и славеха Бога и казваха: велик пророк се издигна между нас, и Бог посети Своя народ. (Лука 7:11-16)
Не плачи, а вярвай във възкресението
Приближавайки се до малкия град Наин, Христос заедно със спътниците Си се озовал пред неочаквана и разтърстваща гледка. Срещнал погребално шествие, което придружавало нещастна вдовица и нейното единствено, скъпо дете. Първото шествие следвало Господаря на живота и на смъртта, а второто – нещастната вдовица.
Покойникът бил млад човек, който преждевременно починал и така потвърдил псаломските думи: „Дните на човека са като трева, като полски цвят – тъй цъфти той: понесе се над него вятърът и няма го, и мястото му вече го не познава” (Пс. 102:15-16).
Хората от погребалното шествие страдали за младия човек и съчувствали на опечалената майка, която, бидейки вдовица, била лишена от опората на мъжа си, а сега вече оплаквала и единствения си син. Колко тежки и различни са страданията на измъчените човеци в този свят! Долина от сълзи, болка и стенания!
- Детайли
- Публикувана на Събота, 07 Октомври 2017 14:07
- Написана от Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Днешният евангелски текст говори за едно чудо, което Господ направил. И тук за пореден път се показва, че главната причина за чудесата, които Господ Иисус вършил, е Неговата любов към хората. Той се смилил над вдовицата от град Наин и възкресил нейния син.
Чудесата, които правел Господ, не ги е правел, за да докаже нещо чрез тях. Той не ги извършвал, за да даде доказателство за Своята божественост. Това се вижда и от казаното от Него, където Христос набляга на вярата в словата Му: "Вярвайте в Мене заради думите, които ви говоря, или поне вярвайте заради делата Ми" (Йоан 14:10-11).
Това е най-слабата вяра: да Го следваме заради чудесата, а най-силната вяра е да Го следваме заради словото, заради божествения дар. И този дар ни се дава чрез слова, които човек не може да изрече; дава ни се заради живота, който Той е прекарал сред нас от любов към нас – жертвена любов до смърт. И затова в евангелието от Йоан чудесата се наричат знамения, защото чрез тях Господ ни насочва към някакви истини, показва какви са целите на благовестието, а не показва сила и власт.
- Детайли
- Публикувана на Петък, 06 Октомври 2017 10:26
- Написана от Златина Иванова
Вероучението в Сърбия е върнато в образователната система на страната през 2001 г. Особеност на сръбския вариант за връщането на предмета в училищната система е, че то е плод на политическата воля на тогавашното управление. Гражданската война през 90-те години и изпитанията, сполетели сръбското общество, карат хората да се обединят около Православната църква и да припознаят в нея един от водещите обществени авторитети. За тези събития разказаха сръбските богослови и учители по Религия дякон Радомир Маринкович и Сречко Петрович, които взеха участие в международния форум „Преподаването на Религия в средните училища и прицърковните школи – цели, методика и резултати“, който се проведе в Русе от 2 до 5 октомври.
През 2003 г. правителството решава да възобнови преподаването на Религия в сръбските училища под формата на конфесионално обучение с вероучителен характер. Включването на предмета в образователната система предизвиква жестока публична полемика в сръбското общество, но в крайна сметка вероучението е въведено „буквално за една нощ“.
- Детайли
- Публикувана на Неделя, 01 Октомври 2017 12:48
- Написана от Фтиотидски митрополит Николай
II Неделя след Неделя подир Въздвижение. Покров на Пресвета Богородица; св. ап. Анания; преп. Роман Сладкопевец; преп. Йоан Кукузел
Литургийно свето евангелие:
Рече Господ: както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях. И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат. И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото. И ако давате заем на ония, от които се надявате да го получите назад, каква вам награда? Защото и грешниците дават заем на грешници, за да получат същото. Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите. И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден. (Лук. 6:31-36)
„Обичам” означава „жертвам се”
За да стане някой вярващ човек поданик на царството Божие, за да получи награда и за да се нарече „син на Всевишния”, е необходимо да изпълни най-първата и велика заповед за любовта, за която става дума в днешното свето евангелие. Може би думите на евангелския текст ни се струват тежки и непостижими. Може би не се съгласуват със съвременния дух на живота, който изисква от човека да бъде гъвкав и дипломатичен. Може би също така вътрешното ни „аз” да противодейства инстинктивно на тази заповед. Въпреки всичко, това са думи на нашия Господ Иисус Христос, които ни показват пътя на освещението и на богоуподобяването. Онзи, който не обича истински Бога и човека, не може да се спаси, та дори да стане скелет от пости и страдания, дори да познае цялото богословие, дори да пострада мъченически и да бъде в голямо утеснение, дори да достигне с вярата си до чудотворство. Както свети апостол Павел подчертава в „Химна на любовта”: „по-голяма от тях е любовта” (1 Кор. 13:18).
- Детайли
- Публикувана на Петък, 29 Септември 2017 21:18
- Написана от Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Милосърдието означава човек да се отвори за другите хора, да ги вложи вътре в своето сърце. Но ние как се отнасяме към хората всъщност?
Ние първо си изграждаме един образ за тях, който е следствие от тяхното поведение към нас или вследствие от нашето въображение за тях. Не е вярно, че ние имаме точното познание за всеки човек. Например, ние си въобразяваме, че този човек е такъв и такъв, защото ни е казано, че е от еди-кое си село и че жителите на това село са скъперници или щедри хора. Не можем да затворим човека в кръга на слуховете за неговото село. Освен това ние казваме, че дядото на еди-кой си човек се е отнесъл с нас така, затова и той трябва да е като дядо си. Божественото Писание ни учи, че човек не носи греха на баща си и че всеки човек е самостоятелна личност.
Освен това ние смятаме, че някой се държи по определен начин, защото принадлежи към дадена религиозна общност. Това не е вярно, защото дадената религиозна общност не цялата е такава. Разбира се, човек намира разлика между себе си и хората и не понася разликите между другите и него самия. Той иска на всяка цена хората да говорят така, както на него му се иска.
Милосърдието означава да приемем всеки човек такъв, какъвто е, да преценяваме поведението му такова, каквото е, а не да се водим от предразсъдъци – че той е такъв понеже е от това село или от тази религиозна общност. Съществуват много добри хора навсякъде и във всяко общество, които могат да принадлежат към различни страни или различни религиозни учения, но не е вярно, че те са лоши или фанатици просто поради тази си принадлежност.Тогава милосърдието днес означава на първо място да гледаме на човека такъв, какъвто е, независимо от неговата религиозна или етническа принадлежност.
III неделя след Неделя подир Въздвижение - преп. Пелагия; св. прпмчк Игнатий Старозагорски
