- Детайли
- Публикувана на Вторник, 31 Октомври 2017 12:58
- Написана от Отец Георги Калчу-Думитряса
Първо слово към младите[1]
Първата книга, о, Теофиле, написах за всичко, що Иисус начена да върши и учи.
(Деян. 1:1)
Настъпи сега времето, младежо, да чуеш глас, който те призовава. Глас, който не си чувал досега; или може би си чувал, но вероятно не си разбрал и не си послушал.
Това е гласът на Иисус!
Не се стряскай, не се учудвай и не се усмихвай недоверчиво, млади ми приятелю! Гласът, който те зове, не е на някой мъртвец, а на Възкръсналия. Той не те вика от историята, но от дълбините на собственото ти битие. Тези слова, произнесени и написани тук [в Свещ. Писание], произлизат от твоите дълбини, които ти не си познаваш. Вероятно те е било срам или страх да слезеш в твоята дълбина и да ги разкриеш. Вярвал си, че в тебе лежи едно чудовище, един гроб на инстинктите, от който излизат ужасяващите призраци на страстите, и не си прозрял ангелското си лице, защото ти си ангел. Ако досега никой не ти го е казвал, Иисус ти го казва и Неговото свидетелство е истинско, защото никой досега не Го е изобличавал в лъжа.
Какво знаеш ти, младежо, за Христос?
Ако всичко, което знаеш, си научил в училище в часовете по атеизъм, бил си недобросъвестно ощетен да не срещнеш една истина – единствената истина, която може да те направи свободен.
Какво знаеш ти за Христовата църква?
- Детайли
- Публикувана на Вторник, 31 Октомври 2017 12:42
- Написана от Свещ. Кирил Синев
О. Георги Калчу-Думитряса е роден на 23 ноември 1925 г. в с. Махмудия (Северна Добруджа) в многодетно семейство с единадесет деца.
След завършване на гимназията през 1946 г. постъпва в Медицинския факултет в Букурещ. Обвинен е, че извършва антикомунистическа дейност „срещу сигурността на страната“ и е осъден на осем години строг тъмничен затвор. Първоначално е изпратен в Питещ (1949 г.), където е включен в процеса по „превъзпитаване“. По-късно е преместен в Герла, след което в Жилава. „Жилава е затвор на седем метра под земята – спомня си о. Георги. – Тук, под земята, в помещение с полуцилиндрична форма, имаше пет килии без естествена светлина, без въздух. Цялото проветряване ставаше чрез три дупки, пробити отдолу на вратата. Там бяхме натикани шестнадесет човека. В продължение на две години половината от нас умряха. Беше секция за унищожаване, със строг режим, побои, глад и специално гонение!“.[1] През 1961 г. при тях е доведен о. Тудор Бежу, който имал „сухо причастие, зашито в ризата“. Без надзирателите да забележат се изповядват при него. О. Бежу служи тайно св. Литургия. „Освен окуражаването, което ни вдъхваше, благодатта на св. Причастие особено укрепваше нашата душа“ – споделя о. Калчу.
- Детайли
- Публикувана на Неделя, 29 Октомври 2017 18:50
- Написана от Митрополит на Нова Смирна Симеон
Седма неделя след Неделя след Въздвижение - св. преподобномъченица Анастасия Римлянка
Неделно апостолско послание: „Братя, като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът. Ако пък, залягайки да се оправдаем в Христа, и сами се оказахме грешници, нима Христос е служител на греха? Съвсем не! Защото, ако отново градя, що съм разрушил, сам себе си правя престъпник: чрез закона умрях за закона, та да живея за Бога. Разпнах се с Христа, и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.” (Гал. 2:16-20)
Връзката между спазването на закона и спасението в Христа е един от основополагащите моменти от учението на св. апостол Павел, което той излага в посланието си до галатяните. Поводът за това не е бил теоретичния интерес на апостола, а положението, което възникнало в много новоосновани християнски общини, заради християните от юдейски произход. Те, ведно с Евангелието, продължавали да изпълняват и различните разпоредби на закона. Заедно с християнското кръщение, което приемали, те едновременно приемали и юдейското обрязване.
- Детайли
- Публикувана на Петък, 27 Октомври 2017 10:32
- Написана от Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
В днешното евангелие има две чудеса: изцерението на една кръвотечива жена, което станало някак мимоходом, защото Господ се бил запътил да изцери дъщерята на Иаир, началника на синагогата, която дори умряла, докато Той отивал при нея. Това, което днешното евангелско четиво ни казва, е, че всъщност всяка душа представлява едновременно и кръвотечивата жена, и умрялата дъщеря на Иаир.
Тази жена имала кръвотечение от дванадесет години и пръснала парите си по лекари без да ѝ донесат излекуване. Светият евангелист Лука ни разкрива този отчайващ случай на неизцеримо страдание. И ето, че идва Господ и щом тя се докоснала до крайчеца на дрехата Му, начаса се излекувала, а Той почувствал, че сила излязла от Него.
Когато се изправяме пред Господ, трябва първо да се докоснем до Него, да се доближим до Него, както се доближават влюбените един към друг.
- Детайли
- Публикувана на Понеделник, 23 Октомври 2017 16:42
- Написана от Николай Паунов
Светото кръщение на едно дете е радост за всеки християнин. Когато децата са стотици, радостта е стократна... Но трябва да се внимава едно от тайнствата в Църквата да не се превръща в някакъв вид имиджово събитие, продуцирано по модела на ТВ-реалити, с продуктово позициониране на популярни лица от екрана. Кръщението е много сериозен личен избор, повратен момент в живота на човека, дори и когато се извършва в младенческата му възраст, и не бива да бъде просто част от кампания, дори тя да е с най-добри намерения. „Национално кръщение“ за християнина е нонсенс. В Църквата няма „национално“, има „съборно“. „Няма вече юдеин, ни елин“, както пише апостол Павел до Галатяните. И дори когато обличат младенците в народни носии, трябва да се помни най-важното – „всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте“.
Това „звездните кръстници“ може и да не го знаят, но свещенослужителите трябва да им го кажат – и на тях, и на родителите, за да могат малките християнчета да растат на здрава духовна основа... А решението на БПЦ да се освободят всички кръщенета в този ден от такса е прекрасно. Дано да намери продължение и да бъде определен поне един ден в годината, в който всички, които желаят да се кръстят и присъединят към Христовата Църква, да могат да го направят, без да се притесняват от недоимъка си. За това не е нужна намесата на лицата от екрана, нали, защото „човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце“.
Текстът е публикуван във фейсбук профила на автора
Първо слово към младите[1]
