Двери БГ

  • Skip to content
  • Jump to main navigation and login

Nav view search

Navigation

Search

  • Двери
  • Нашите книги
  • За слепите
  • Живо предание
  • Вход

Старата отшелничка в Зелениковския манастир

4.8903225806452 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (155 Votes)
Детайли
Публикувана на Неделя, 04 Юни 2017 23:36
Написана от Иван Димитров

IMG 20170601 174956Тя се казва Данка, а как е името й по документи въобще не е важно – вероятно и за самата нея. Малко е странна, защото не е като нас с тебе читателю/читателке. Дори защото, ето, сега ние с тебе стоим пред компютъра и това вече ни отличава от нея.

Странна е и защото тя не е отшелничка от онзи монашески тип, отишла (откъдето и отшелник/чка) и отдала се на пост и молитва далече от света. Че е отишла далече от нашия свят „долу“, това е ясно за всекиго, който я срещне или дори прочете за нея. От друга страна, подбудите й не са класически отшелнически.

Преди около половин век пак в Стара планина, но високо над Черепишкия манастир се беше заселил на палатка и живя в продължение на доста години бившият учител по физика и математика в семинарията на гара Черепиш (която с гордост си наричахме Софийска духовна семинария, макар и интернирана в оная пустош) Кирил Шкутов, междувременно още като учител станал монах с името Киприян. После се намеси окръжният комитет на БКП във Враца и го махнаха оттам, защото „замърсявал околната среда“. Това си беше чиста лъжа, защото дядо Киприян (той не беше владика, но си беше дядо на около 80 г.) живееше абсолютно екологично; истината беше, че той „замърсяваше“ идеологическата среда, което врачанските партийни водачи не можаха да понесат. Тогава дядо Киприян се премести пак на палатка и пак високо в Стара планина, но по-назапад – край манастира Седемте престола и вече в Софийски окръг. Подвизава се и там няколко години и накрая почина в санаториума за белодробно болни в Искрец. Той обаче беше йеромонах и искаше да се подвизава „далече от света“ в пост и молитва. Прави го по забележителен начин 20-ина години и беше последният (поне на мене известен) български отшелник на българска земя.

Цялата статия: Старата отшелничка в Зелениковския манастир

Петдесетница - реки от жива вода за човешкия род

4.9850746268657 1 1 1 1 1 Rating 4.99 (67 Votes)
Детайли
Публикувана на Събота, 03 Юни 2017 21:40
Написана от Неврокопска св. митрополия

06 yepistilii 2pol12v SinaiЛитургийно свето евангелие: В последния велик ден на празника застана Иисус, издигна глас и рече: който е жаден, да дойде при Мене и да пие. Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода. Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Дух Светий още не бе даден, понеже Иисус още не бе прославен. Тогава мнозина от народа, като чуха тия думи, казваха: Този е наистина Пророкът. Други казваха: Този е Христос. А други казваха: нима от Галилея ще дойде Христос? Не е ли казано в Писанието, че Христос ще дойде от Давидовото семе и от градеца Витлеем, отдето беше Давид? И тъй, у народа произлезе разпра за Него. А някои от тях искаха да Го хванат, ала никой не тури върху Му ръка. Тогава слугите се върнаха при първосвещениците и фарисеите, а те им рекоха; защо Го не доведохте? Слугите отговориха: никога човек не е говорил тъй, както Тоя Човек. Фарисеите им отговориха: да не сте се и вие прелъстили? Повярвал ли е в Него някой от началниците или от фарисеите? Но тоя народ, който не знае Закона, е проклет. Никодим, който бе ходил нощя при Него и беше един от тях, казва им: осъжда ли нашият Закон човека, ако първом го не чуят и узнаят, какво върши? Те му отговориха и рекоха: да не си и ти от Галилея? Изпитай и виж, че от Галилея пророк не се е явил. Пак им говори Иисус и рече: Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота. (Йоан 7:37-52; 8:12)

Цялата статия: Петдесетница - реки от жива вода за човешкия род

Църквата и подрастващите – паралелни светове

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (54 Votes)
Детайли
Публикувана на Сряда, 31 Май 2017 11:36
Написана от Михаил Бурмистров

03 v hrame 3Храмовото благочестие като задача-максимум

В края на 80-те – началото на 90-те години на миналия век в Църквата дойдоха много хора и за няколко години православните християни се увеличиха многократно. Църковното пространство в онова време беше нещо такова − храм, често полуразрушен, свещеник, който служи на няколко места, и богослужение. Така от само себе си възникна нагласата за въцърковяване през богослужението.

Няма нищо лошо в това, тази практика е много стара, но в резултат се формира мнение, че въцърковеният християнин трябва да съответства на определени норми на църковния живот – да усвои съответния стил на поведение, лексиката, да чете молитвеното правило, да участва в богослуженията, да спазва постите, да отбелязва църковните празници, тоест да се влее в начина на живот на християнина, характерен за дореволюционните години. Точно така бе обозначена задачата-максимум. В тази задача, освен изброеното, влизаше и възпитанието на децата – също в руслото на традиционната църковна култура, прекъсната след Октомврийската революция.

Струва ми се, че тъкмо в това, външно погледнато разбираемо движение към възстановяване, възобновяване на църковния живот, е заложен възелът от проблеми, които започнаха да се проявяват по-нататък в живота и на дошлите в Църквата хора, и на техните деца.  

Цялата статия: Църквата и подрастващите – паралелни светове

Нека непрестанно да призоваваме Неговото свято име

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (54 Votes)
Детайли
Публикувана на Събота, 27 Май 2017 23:57
Написана от Неврокопска св. митрополия

molitva XPСедма неделя след Пасха ­ на св. Отци от Първия вселенски събор; честваме паметта на преп. Никита, еп. Халкидонски, преп. Софроний Български

Литургийно свето евангелие:

В онова време Иисус дигна очи към небето и рече: Отче! дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти, според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен. А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа; Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня. И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде. Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света; те бяха Твои, и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово. Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе; защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил. Аз за тях се моля, не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал, защото са Твои. И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и се прославих в тях. Не съм вече в света, но те са в света, а Аз ида при Тебе, Отче Светий! опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние. Когато бях с тях на света, Аз ги пазех в Твоето име; ония, които си Ми дал, опазих, и никой от тях не погина, освен погибелният син, за да се сбъдне Писанието. А сега ида при Тебе и казвам това в света, за да имат в себе си Моята радост пълна. (Йоан 17:1-13).

Цялата статия: Нека непрестанно да призоваваме Неговото свято име

Първосвещеникът Христос и християнското свещенство

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (71 Votes)
Детайли
Публикувана на Събота, 27 Май 2017 23:19
Написана от Прот. Василе Михок

prayerjesusПроповед за Седма неделя след Пасха – на св. отци от Първия вселенски събор

В днешното евангелие чухме първата част на обичайно наричаната Първосвещеническа молитва на Спасителя (Иоан 17:1-26).

Иисус знае, че е „дошъл часът“ (ст. 1) на Неговото прославяне чрез страдания, смърт и възкресение. В този момент с уникално значение Господ възнася към Небесния Отец разтърсваща молитва за Себе си, за да бъде осветен (посветен) за жертва (ст. 1b-5), за Неговите ученици (ст. 6-19) и за всички, които ще повярват в Него чрез тяхното слово (ст. 20-23), така че и едните, и другите чрез любовта на Отца да бъдат заедно с Него в славата на вечния живот (ст. 24-26). Особено се моли „да бъдат всички едно“ (ст. 21; ст. 11) – с единство, имащо силата и модела в самото единство на Светата Троица.

Тази молитва притежава изключително богато богословско съдържание. Тя ни предлага истинско резюме на Йоановото богословие за спасителното дело на Христос. Тя подчертава Неговото послушание към Отца и то послушание „до смърт“, факта, че посредством Неговата смърт се явява Божията слава, избирането на учениците от света, факта, че на тях Бог им се откри в лицето на Иисус, тяхната мисия в света, единството в любовта, основано върху тяхното общение с Христос и с Бога.

Във Второзаконие Моисей преди смъртта си завършва поредицата свои слова с хвалебна песен (гл. 32) и с молитва за благославяне на народа (гл. 33). Също и Иисус, новият Моисей и посредникът на Новия Завет, след голямото слово за разделяне от Неговите ученици (гл. 13-16) се моли за новия Божи народ, който е Неговата Църква. Той се предава на смърт като всечиста и благоприятна жертва. А тази жертва е самата основа на Неговата Църква. Но Христос-жертвата е същевременно и жертвоприносителят, т. е. Първосвещеникът. Макар св. Йоан Богослов да не използва наименованието Първосвещеник за Христос, очевидно е, че тук той ни Го представя именно в това качество. И с пълно основание още св. Кирил Александрийски подчертава, че в Иоан 17 гл. Иисус се моли като Първосвещеник и ходатайства за народа. Истина е, че тази молитва ще бъде наречена „първосвещеническа“ много по-късно. Първият, използвал това наименование, е западният богослов Давид Хитреус (1531-1600 г.), но то напълно съответства на нейното съдържание и на момента, в който тя е произнесена от Спасителя.

Цялата статия: Първосвещеникът Христос и християнското свещенство

Страница 138 от 153

  • Начало
  • Предишна
  • 133
  • 134
  • 135
  • 136
  • 137
  • 138
  • 139
  • 140
  • 141
  • 142
  • Следваща
  • Край