- Детайли
- Публикувана на Неделя, 05 Ноември 2017 22:52
- Написана от Св. Лука, Симферополски и Кримски архиепископ
Из писмата на св. архиепископ Лука Войно-Ясенецки до свещениците от Симферополска и Кримска епархия (6 юни 1952 г.)
Бъдете твърди в ревността си за Божията правда, за каноните и постановленията на Църквата.
До моето знание достигна, че възприемници (кръстници) при кръщаването на младенци често пъти стават хора, които не знаят никакви молитви и дори не умеят да се прекръстят, жени, имащи некръстени деца, и хора, незнаещи дори дали са били кръстени.
Кръщаването на младенци в Православната църква се извършва по вярата на техните родители и възприемници, чието задължение е да обучават децата на Божия Закон, молитви и благочестие. Това, разбира се, не могат да направят възприемници, които сами не знаят и най-простите молитви, не умеят да се кръстят и по време на тайнството кръщение се смеят на произнасяните от свещеника молитви-заклинания над сатаната.
- Детайли
- Публикувана на Събота, 04 Ноември 2017 17:48
- Написана от Митрополит на Нова Смирна Симеон
Пета неделя след Неделя подир Въздвижение – св. мчци Галактион и Епистима
Неделното апостолско четиво:
Братя, вижте, колко много ви написах с ръката си. Тия, които искат да се нравят по плът, те ви принуждават да се обрязвате, само за да не бъдат гонени за кръста Христов; защото и ония, които се обрязват, сами не пазят закона, а искат вие да се обрязвате, за да се похвалят с вашата плът; а мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат и аз за света. Защото в Христа Иисуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а новата твар. На ония, които постъпват по това правило, нека бъде мир и милост – тям и на Израиля Божий. Прочее, никой да ми не досажда, защото аз нося на тялото си раните на Господа Иисуса. Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с вашия дух, братя. Амин (Гал. 6:11-18).
Кръст или обрязване?
Този основополагащ въпрос поставя св. ап. Павел на галатяните в днешното неделно апостолско четиво. Тъй като в апостолско време някои християни с юдейски произход с особена гордост са продължавали да изпълняват различни разпоредби от старозаветния закон и по-специално разпоредбата за обрязването, в днешния откъс св. апостол ни разкрива коя е истинската похвала („гордост“) на християните.
- Детайли
- Публикувана на Петък, 03 Ноември 2017 15:40
- Написана от Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
След броени дни честваме празника на двамата архангели Михаил и Гавриил.
„Кой е като Бог?“. Дали това е въпрос, който всеки от нас задава пред себе си? Наистина, кой е подобен на Бога, Който е всесилен, жив, животворящ и обновяващ? В Близкия Изток християните първи бяха призвани да почитат ангелите. Те основаха църкви, за да измолват застъпничеството на Михаил и Гавриил и останалите ангели като тях. Поне от 5 в. насам е засвидетелствана вярата на хората в нашите страни, че Бог и Неговите ангели са всичко, с други думи, вярвали са, че творенията около тях трябва да се намират в състояние на вечно славословие и хваление на Отца и Сина, и Светия Дух. Светът, с всичките си семейни и социални основи, съществува, за да бъде насочен към Бога, когато Христос ще се яви при второто Си пришествие и ще привлече целия свят към светлината.
Ангелите са създания, които са сътворени преди да бъде създаден видимият свят; оттогава те усъвършенстват своето служение и ще пребъдат, дори ако видимият свят бъде погубен. Те са независими от света, защото гледат към лицето на Бога Отца, съзерцават Неговата красота и се хранят с Неговото сияние. На утринната ние пеем: „Ти си безначална светлина, о, Владико, Който изгряваш от светлината, която е Отец, и си направил ангелските войнства светила, огледала, възприемащи Твоята незалязваща светлина…“.
- Детайли
- Публикувана на Четвъртък, 02 Ноември 2017 12:03
- Написана от Лимасолски митр. Атанасий
„Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа… както и ни избра чрез Него, преди да се свят създаде, за да бъдем свети и непорочни пред Него с любов, както предопредели да ни осинови за Себе Си чрез Иисуса Христа, по благоволение на Своята воля“
(Еф. 1:3-5)
Св. ап. Павел казва нещо много важно, за което трябва да внимаваме. Той употребява глагола „предопредели“ (προορρίσας). Смятам, че този глагол в Новия Завет, и най-вече в посланията на св. ап. Павел, трябва да се тълкува буквално от προ-ορώ: „пред-виждам“. Ще рече, не че Бог предопределя в онзи смисъл, в който днес ние казваме този е предопределен за еди-какво си, сякаш Бог ни е поставил да правим нещо и щем-не-щем ние го изпълняваме, тъй като сме предопределени за това.
Не. Бог е видял отпреди и е познал отпреди всеки човек, който свободно и непринудено е щял да приеме да стане Божи син по благодат и да бъде свят и непорочен пред Него с любов. Всичко, което Бог е направил за нас, го е направил от любов. Нашето сътворение, съществуване, живот, Въплъщението на Бог Слово, всичко Той е направил, движен от безкрайна любов. Не по принуда, Бог не се подчинил на някаква потребност на Своята природа или на нуждата на любовта, а доброволно, по Своя воля е създал човека. Бог е поискал и е създал човека, Той е поискал и е станал Човек, Той е поискал и се е разпнал и т. н. Когато е създал човека, Той му е дал възможност реално да стане Божи син, но чрез Иисус Христос. Да стане реално Божие чедо чрез Христос, участвайки в Неговия живот. Когато се причастяваме с Тялото и Кръвта Христови, ние ставаме едно с Христос, съединяваме се с Него, Христос пребъдва в нас и ние в Него. Така ставаме истински Божии чеда – след като сме братя на Иисус Христос, след като в нас тече Неговата кръв и живот.
- Детайли
- Публикувана на Сряда, 01 Ноември 2017 12:48
- Написана от Двери
Разговор с г-жа Станислава Кьосева, докторант в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и член на УС на българския Център за проучване на нови религиозни движения (ЦПНРД).
- Г-жо Кьосева, обществото ни е винаги особено чувствително на тема секти. Сега повод за това даде агресивното поведение, последвано от самоубийството на 18-годишен младеж, чиито родители си обясняват трагедията с принадлежността на сина им към някоя секта. Как бихте коментирали този случай?
- От изнесените по случая материали, най-вече в медийното пространство, има съвсем конкретни белези, които свързват поведението на младежа и последвалата трагедия с членство в някакъв култ. Мисля, че достатъчно се изговори за случая, за да преповтарям казаното, все пак намирам за редно да спомена основни моменти от действията на младежа. Според приятелите му от няколко месеца насам той е променил държанието си и начина си на общуване с околните, променил е начина си на хранене и др. Започнал е да поства библейски цитати във фейсбук-профила си, говорил за избраност и спасяване на света, посещавал сбирки на някаква група, дори е опитал да привлече приятелката си за член, на което тя отказва. Всичко това са типични черти на секто-зависим човек.