Двери БГ

Нашата проповед не трябва да прилича на музеен експонат

Детайли

Публикувана на Петък, 06 Октомври 2017 10:26

Написана от Златина Иванова

Вероучението в Сърбия е върнато в образователната система на страната през 2001 г. Особеност на сръбския вариант за връщането на предмета в училищната система е, че то е плод на политическата воля на тогавашното управление. Гражданската война през 90-те години и изпитанията, сполетели сръбското общество, карат хората да се обединят около Православната църква и да припознаят в нея един от водещите обществени авторитети. За тези събития разказаха сръбските богослови и учители по Религия дякон Радомир Маринкович и Сречко Петрович, които взеха участие в международния форум „Преподаването на Религия в средните училища и прицърковните школи – цели, методика и резултати“, който се проведе в Русе от 2 до 5 октомври.

През 2003 г. правителството решава да възобнови преподаването на Религия в сръбските училища под формата на конфесионално обучение с вероучителен характер. Включването на предмета в образователната система предизвиква жестока публична полемика в сръбското общество, но в крайна сметка вероучението е въведено „буквално за една нощ“.

Живот без любов е ходене в мрака

Детайли

Публикувана на Неделя, 01 Октомври 2017 12:48

Написана от Фтиотидски митрополит Николай

II Неделя след Неделя подир Въздвижение. Покров на Пресвета Богородица; св. ап. Анания; преп. Роман Сладкопевец; преп. Йоан Кукузел

Литургийно свето евангелие:

Рече Господ: както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях. И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат. И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото. И ако давате заем на ония, от които се надявате да го получите назад, каква вам награда? Защото и грешниците дават заем на грешници, за да получат същото. Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите. И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден. (Лук. 6:31-36)

„Обичам” означава „жертвам се”

За да стане някой вярващ човек поданик на царството Божие, за да получи награда и за да се нарече „син на Всевишния”, е необходимо да изпълни най-първата и велика заповед за любовта, за която става дума в днешното свето евангелие. Може би думите на евангелския текст ни се струват тежки и непостижими. Може би не се съгласуват със съвременния дух на живота, който изисква от човека да бъде гъвкав и дипломатичен. Може би също така вътрешното ни „аз” да противодейства инстинктивно на тази заповед. Въпреки всичко, това са думи на нашия Господ Иисус Христос, които ни показват пътя на освещението и на богоуподобяването. Онзи, който не обича истински Бога и човека, не може да се спаси, та дори да стане скелет от пости и страдания, дори да познае цялото богословие, дори да пострада мъченически и да бъде в голямо утеснение, дори да достигне с вярата си до чудотворство. Както свети апостол Павел подчертава в „Химна на любовта”: „по-голяма от тях е любовта” (1 Кор. 13:18).

Бог ни е направил пастири едни на други

Детайли

Публикувана на Петък, 29 Септември 2017 21:18

Написана от Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан

Милосърдието означава човек да се отвори за другите хора, да ги вложи вътре в своето сърце. Но ние как се отнасяме към хората всъщност?

Ние първо си изграждаме един образ за тях, който е следствие от тяхното поведение към нас или вследствие от нашето въображение за тях. Не е вярно, че ние имаме точното познание за всеки човек. Например, ние си въобразяваме, че този човек е такъв и такъв, защото ни е казано, че е от еди-кое си село и че жителите на това село са скъперници или щедри хора. Не можем да затворим човека в кръга на слуховете за неговото село. Освен това ние казваме, че дядото на еди-кой си човек се е отнесъл с нас така, затова и той трябва да е като дядо си. Божественото Писание ни учи, че човек не носи греха на баща си и че всеки човек е самостоятелна личност.

Освен това ние смятаме, че някой се държи по определен начин, защото принадлежи към дадена религиозна общност. Това не е вярно, защото дадената религиозна общност не цялата е такава. Разбира се, човек намира разлика между себе си и хората и не понася разликите между другите и него самия. Той иска на всяка цена хората да говорят така, както на него му се иска.

Милосърдието означава да приемем всеки човек такъв, какъвто е, да преценяваме поведението му такова, каквото е, а не да се водим от предразсъдъци – че той е такъв понеже е от това село или от тази религиозна общност. Съществуват много добри хора навсякъде и във всяко общество, които могат да принадлежат към различни страни или различни религиозни учения, но не е вярно, че те са лоши или фанатици просто поради тази си принадлежност.Тогава милосърдието днес означава на първо място да гледаме на човека такъв, какъвто е, независимо от неговата религиозна или етническа принадлежност.

Момчил Методиев: „Има нужда от дебат за личността на митр. Панкратий“

Детайли

Публикувана на Четвъртък, 28 Септември 2017 14:00

Написана от Двери

Интервю на Двери с историка Момчил Методиев, автор на редица изследвания върху историята на Българската църква през комунистическия период

- В Старозагорска епархия тези дни ще се проведе честване на 50-годишнината от интронизацията на Старозагорския митрополит Панкратий. Честването ще е придружено с научна конференция и ще мине под мотото „Старозагорският митрополит Панкратий като образец на всеотдаен архиерей, духовен наставник и общественик“. В най-ново време обаче митр. Панкратий беше инициатор на разкола в българската църква – сега Църквата ни го издига за пример, това не е ли противоречие? 

Митрополит Панкратий е най-спорният архиерей в комунистическата история на Българската православна църква. „Спорен“ е най-неутралната дума, която мога да употребя за неговото служение като митрополит и член на Св. Синод. И ако в спомените на съвременниците му той е наистина спорен – могат да се чуят и положителни, и отрицателни мнения за него, архивите на Държавна сигурност са по-скоро недвусмислени. Архивите показват, че той е избран през 1967 г. за Старозагорски митрополит въпреки несъгласието и на патриарх Кирил, и на Комитета по църковни въпроси, без да става ясно дали подкрепата за него е дошла от местни фактори или от Държавна сигурност. Привлечен е за сътрудник на ДС през 1971 г., непосредствено преди избора на Максим за патриарх, отначало с псевдоним „Борис“, а след това – „Бойко“. Веднага след това става началник на отдела за външни отношения на БПЦ, който оглавява до края на комунизма. Това е отделът, който управлява цялата икуменическа и международна дейност на Българската църква и то в тясна координация с държавата и по-конкретно с Държавна сигурност. Може да се каже, че този отдел се превръща в орган на паралелна църковна власт. И това не е просто констатация, а заключение въз основа на многобройни документи. През 1990 г. митрополит Панкратий е избран за депутат във Великото народно събрание от т. нар. Отечествен съюз, ръководен от Гиньо Ганев, а целта на тази организация на изборите през 1990 г. е да отклони гласове от СДС. А по-късно митрополит Панкратий се налага като един от водачите на т. нар. разколници в БПЦ, които искат оставката на патриарх Максим заради подкрепата на комунистическата държава за избора му за патриарх.

Истинското щастие е само у Бога

Детайли

Публикувана на Неделя, 24 Септември 2017 20:45

Написана от Архим. Серафим (Алексиев)

Първа неделя след Неделя подир Въздвижение – св. първомъченица и равноапостолна Тèкла. Преп. Коприй.

Литургийно свето евангелие: В онова време Иисус, като стоеше при Генисаретското езеро, видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите. Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплава малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа. А когато престана да говори, рече Симону: отплавай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба. Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата. Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше. И кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ; и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат. Като видя това, Симон Петър падна пред коленете Иисусови и рече: иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек. Защото ужас обвзе него и всички, които бяха с него, от тая ловитба на риби, хванати от тях, тъй също и Иакова и Иоана, синове Зеведееви, които бяха другари на Симона. И рече Иисус на Симона: не бой се; отсега ще ловиш човеци. И като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него (Лука 5:1-11).

Веднъж, в момент на несполука, Иисус Христос заварил някои от бъдещите свети апостоли край брега на Генисаретското езеро. Той се качил на един от корабите, изрекъл от него божествено слово към натрупалия се на брега народ и подир всичко това заповядал на Симон да отплава към дълбокото и да хвърлят мрежите си за ловитба. Симон Му отговорил: „Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата” (Лука 5:5). Това като сторили, апостолите уловили, за своя почуда, голямо множество риба.

В тая малка евангелска случка е описан целият наш живот. Не сме ли и ние като апостолите – ловци на щастие? Не се ли мъчим и ние в морето на житейските грижи да хванем богат улов? Каква е нашата ловитба? Какво сме успели да придобием ние до сега? Постигнали ли сме си целта? Доволни ли сме от живота си? Запълнено ли е сърцето ни с трайно щастие?