- Детайли
- Публикувана на Петък, 20 Октомври 2017 16:18
- Написана от Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Не си мислете, че човек обича Бога, понеже говори за Него и Му се моли. Това не е залогът!
Какво означава да се съберем и да принесем божествената жертва (св. Евхаристия – бел. прев.) за душата на някой наш брат, който се е преселил в обятията на Божията милост? Това, което научаваме от Новия Завет по отношение на смъртта, е, че Бог възнаграждава всекиго за неговите дела и че вечната му съдба зависи от неговите дела. Искам да ви обърна внимание, че казаното: „Делата на човека го съпровождат и Бог въздава всекиму според делата му“ (срв. Рим. 2:6) не означава, че Бог прави сметка, че води архив на небето, в който записва делата на човека, били те добри или зли, а че то е призив към вършене на добри дела.
Благословеното слово, че Бог въздава всекиму според делата му, споменато в Послание до римляни (2:5-6) и в Откровение на св. Йоан Богослов (22:12), означава, че делата на човека го очистват. Затова, ако ти си обикнал Господа и ближния и си направил добрина на своя брат, като си му обърнал внимание и си облекчил тъгата и мъката му, споходил си го във всички негови трудни положения и си се смирил, тогава твоите дела ще те очистят. Не защото Бог ти ги зачита, а те по своето естество те очистват, възнасят те към Него. В тази работа не съществува въздаяние или наказание, защото Бог не е отмъстителен, нито благоволи да види хората наказани в ада.
- Детайли
- Публикувана на Неделя, 15 Октомври 2017 18:36
- Написана от Неврокопска св. митрополия
Четвърта неделя след Неделя подир Въздвижение – на светите отци от Седмия вселенски събор; преп. Евтимий Нови; св. Лукиан, презв. Антиохийски
Неделно апостолско послание: „Чедо Тите, верни са тия думи; и аз желая да потвърдяваш това, та, които са повярвали в Бога, да залягат да бъдат прилежни към добри дела: това е добро и полезно за човеците. А от глупави разисквания и родословия, препирни и разпри върху закона отбягвай, защото са безполезни и празни. Страни от еретик, след като го посъветваш веднъж и дваж, знаейки, че такъв човек се е извратил и греши, като сам осъжда себе си. Кога изпратя при тебе Артема или Тихика, побързай да дойдеш при мене в Никопол, защото реших там да презимувам. Зина законника и Аполоса погрижи се да изпроводиш тъй, че от нищо да нямат нужда. Нека и нашите се приучват да залягат към добри дела за необходимите потреби, та да не бъдат безплодни. Поздравяват те всички, които са с мене. Поздрави ония, които ни обичат по вяра. Благодатта да бъде с всички вас. Амин” (Тит. 3:8-15).
Св. апостол Тит бил християнин, който произхождал от езичниците. Той се отличавал като един от най-преданите сътрудници на св. ап. Павел. Съгласно църковното предание той живял и умрял като изповедник в Гортина на о-в Крит на 94-годишна възраст.
- Детайли
- Публикувана на Четвъртък, 12 Октомври 2017 11:05
- Написана от Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Проповед за Четвърта неделя след неделя подир Въздвижение - на светите отци от Седмия вселенски събор, 15 октомври
Днес възпоменаваме светите отци на Седмия вселенски събор (Никея, 787 г.), който формулира почитта към иконите. Иконите ни показват хора, които са се обновили чрез Христос. Забелязваме, че иконата изобразява светеца, сякаш той не е от плът и кръв. Светецът е превъзмогнал своето телесно и земно съществуване, за да седне сред чиновете на светлината в небесните селения и оттам той ни се разкрива като нов човек. Цялата грижа на отците се заключава в това ние да станем нови творения, които вече не са от плът и кръв, които са независими от миналото – все едно, че днес сме създадени.
Св. апостол Павел казва: "много бащи нямате, понеже аз ви родих в Иисуса Христа чрез Евангелието" (1 Кор. 4:15). Всеки един от нас произхожда от един мъж и една жена. Това е началото ни, но ние не се спираме до границите на това. Макар че нашите майки са ни родили като роби, ние сме тръгнали по пътя на Христовата свобода. Всеки човек се стреми към това да бъде християнин. Християнинът – това е проект! Той е кръстен, за да се стреми през целия си живот да стане християнин. Но той няма да бъде завършен дори и до вечния живот, защото ние на небесата се усъвършенстваме взаимно, ставаме славна Христова църква. Христос полага върху ни одеждата на светлината и ние се превръщаме в светилници чрез тази положена върху нас одежда.
- Детайли
- Публикувана на Неделя, 08 Октомври 2017 21:22
- Написана от Златина Иванова
Още първата година след падането на режима на Чаушеску предметът „Религия” е въведен в румънското училище. Православната църква в страната улавя първия порив на въодушевление от свободата и не разочарова гладните за духовна храна румънци. За пътя на утвърждаването на предмета Религия като приоритетен в румънското образование разказват отец проф. д-р Василе Крецу и д-р Кътълин Криму от университета в Букурещ, които участваха в международния семинар за учителите по Религия в Русе. Още през 1990 г. предметът „Религия” става задължителен в началния етап от образованието, преподава се като СИП в гимназиалния и е пожелателен за последните два класа. Този период продължава до 1999 г., когато предметът „Религия” е изравнен с всички останали редовни предмети и се изучава като приоритетен. През тези близо девет години православните духовници и богослови оказват всячески подкрепа за предмета – Църквата осигурява учебните материали за учениците в по-голяма степен отколкото държавата, разработва и издава програми, апробира учебното съдържание, създава положителни нагласи в обществото към този предмет. Активността на духовниците и последователната църковна политика подготвя почвата за трайното утвърждаване на религиозното образование в румънското училище.
- Детайли
- Публикувана на Неделя, 08 Октомври 2017 11:41
- Написана от Китирски митрополит Серафим
III неделя след Неделя подир Въздвижение - преп. Пелагия; св. прпмчк Игнатий Старозагорски
Литургийно свето евангелие: В онова време Иисус отиваше в града, наречен Наин; и с Него вървяха мнозина от учениците Му и много народ. А когато се приближи до градските врата, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, а тя беше вдовица; и много народ вървеше с нея от града. Като я видя Господ, смили се над нея и рече й: не плачи. И като се приближи, допря се до носилото; носачите се спряха, и Той рече: момко, тебе думам, стани! Мъртвецът, като се подигна, седна и почна да говори; и Иисус го предаде на майка му. И страх обвзе всички, и славеха Бога и казваха: велик пророк се издигна между нас, и Бог посети Своя народ. (Лука 7:11-16)
Не плачи, а вярвай във възкресението
Приближавайки се до малкия град Наин, Христос заедно със спътниците Си се озовал пред неочаквана и разтърстваща гледка. Срещнал погребално шествие, което придружавало нещастна вдовица и нейното единствено, скъпо дете. Първото шествие следвало Господаря на живота и на смъртта, а второто – нещастната вдовица.
Покойникът бил млад човек, който преждевременно починал и така потвърдил псаломските думи: „Дните на човека са като трева, като полски цвят – тъй цъфти той: понесе се над него вятърът и няма го, и мястото му вече го не познава” (Пс. 102:15-16).
Хората от погребалното шествие страдали за младия човек и съчувствали на опечалената майка, която, бидейки вдовица, била лишена от опората на мъжа си, а сега вече оплаквала и единствения си син. Колко тежки и различни са страданията на измъчените човеци в този свят! Долина от сълзи, болка и стенания!
Не си мислете, че човек обича Бога, понеже говори за Него и Му се моли. Това не е залогът!
