- Детайли
-
Публикувана на Вторник, 06 Март 2018 17:45
-
Написана от Двери
След всяка визита на политик и църковник от ранга на Московския патриарх е добре посланията му да бъдат осъзнати и разтълкувани от техните адресати. В реториката на патриарх Кирил адресатите бяха обобщени така: българският народ и българската политическа класа. Някъде между тях, като медиатор между тези две големи целеви групи, патриарх Кирил виждаше и Българската православна църква, която беше неговият официален домакин и по чиято покана той се включи в националното честване на 140-годишнината от Освобождението ни. Всъщност истината е, че идеята Московският патриарх да оглави тържествата на 3 март е с политически източници, а българските архиереи просто я възприеха и осъществиха. Нека не забравяме, че идеята за поканването на Московския патриарх у нас беше огласена през изминалата година успоредно с идеята на честванията да присъства и президентът Владимир Путин. Явно на фона на настоящото българско европредседателство вторият вариант е бил отхвърлен като неприемлив от властите. А що се отнася до църковната ни управа, въпреки широко коментираните „традиционно топли българо-руски църковни връзки“ визитата на патриарх Кирил също беше източник на напрежение и тревоги, особено на фона на критичните отзиви от страна на РПЦ към намесата на Българската православна църква в македонския църковен въпрос (да си припомним, че Българският патриарх Неофит отмени в последния момент участието си в грандиозните тържества по случай големия руски църковен юбилей - 100-годишнината от обявяването на Московската патриаршия).
Цялата статия: Какво каза и какво премълча Московският патриарх Кирил
- Детайли
-
Публикувана на Петък, 02 Март 2018 22:37
-
Написана от Св. Синод на БПЦ
Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
С дълбока вяра в Бога и синовна благодарност към Него за Неговата велика милост и неизброимите Негови щедрости към нас – към нашата държава и към Православната ни Църква – и тази година с подобаваща тържественост отбелязваме славната и паметна за всяко българско сърце годишнина от Освобождението на страната ни от иноверното османско иго. Прекланяме се пред жертвения чутовен подвиг на Русия и православното войнство, отдало живота си за нас в Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г., и въздигаме молитви и благодарения към небесата заради изгрялата на този ден, преди четиринадесет десетилетия наша свобода. Величаем неизповедимия Божи промисъл и скланяме глави пред подвига и пред паметта на загиналите десетки хиляди, знайни и незнайни воини, които оставиха костите си по бойните полета на войната, за да бъдем днес ние свободни, за да може православна България да гради сама и независима своето настояще и своите бъднини.
Цялата статия: Патриаршеско и синодално послание по случай 140-годишнината от Освобождението на България
- Детайли
-
Публикувана на Петък, 02 Март 2018 12:04
-
Написана от Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
По време на поста тежестта ни се увеличава и се опитваме да станем Христови войни, сякаш сме разпнати заедно с Него. Заради тези усилия Църквата по-често използва светлината в молитвите. Думата „светлина“ често се среща през този период. В следващата неделя ни очаква преклонение пред св. Кръст и тогава носим цветя в храма, които говорят, че се радваме на Кръста.
Усилието за нас е път към победата, и то не към такава победа, каквато е позната на светските хора – чрез насилие и страх, а това е победата на смирените, които са познали Христа.
Днес пък, във Втората неделя от Поста, и то заради дълги разисквания, които са се случили през четиринадесетото столетие, засягащи темата за божествената Светлина, св. Църква чества паметта на св. Григорий Паламà, архиепископ Солунски.
Цялата статия: Божествената светлина
- Детайли
-
Публикувана на Петък, 23 Февруари 2018 10:59
-
Написана от Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Първата неделя от Великия пост е позната с названието „Неделя на православието“, защото иконопочитанието е победило (през 843 г.), след като е била водена истинска война срещу него, продължила цял век и създала големи сътресения в православния свят. Срещу православните християни е било проведено голямо гонение, те са били убивани и изселвани заради почитта си към св. икони дотогава, докато ромейското царство не се убедило, че трябва да спазва това учение. Тогава иконите са били издигнати в храмовете по начина, по който ние днес ги издигаме и обикаляме с тях, изповядвайки нашата православна вяра.
Какво обаче означава за нас днес да бъдем православни? Думата, както знаете, означава човек с правилно мислене, който вярва със здрава, неотклонна вяра в това, което Христос е предал някога на Своите последователи. Православен е човек, който вижда, че новите учения нямат никаква връзка с вярата и че те могат да бъдат нараняващи и вредни. Срещу вярата и днес са насочени много суетни учения, които идват извън св. Църква и носят страсти на човека като страстта към суетната слава, страстта към парите и пр.
Цялата статия: Нека лицата ни станат икони на благодатта
- Детайли
-
Публикувана на Сряда, 21 Февруари 2018 15:09
-
Написана от Калин Михайлов
Стихотворението в края, за което дължа да кажа няколко предварителни думи, не е пропито от какъвто и да било триумфализъм. По-скоро е вярно обратното: израз е на тъгата, съпровождаща питането ми как стигнахме толкова близо до положение, в което сме готови да прегърнем една нова и разрушителна за семейството, обществото и цивилизацията ни идеология. Преди да е вина на злонамерени социални експериментатори, каквито безспорно има[1], отговорността за това положение е наша – на мъжете и бащите, възприемали своята позиция не като позиция на служещия, а като тази на азиатския тип деспот, на когото всички, начело с “дом и чада”, са длъжни да служат, задоволявайки безпрекословно и най-дребния му каприз. Докато от Христос насетне би трябвало да е обратното: който иска наистина да е първи и да запази своето първенство – и в семейството, и в обществото, трябва да е първенец в служенето на другите (срв. Мат. 20, 25–28; Марк. 9, 33–35). Това не е само църковен принцип и той важи особено по отношение на по-беззащитните и уязвимите, каквито са били, все още до голяма степен са и вероятно и занапред ще бъдат жените и децата, независимо от броя конвенции, които ще им посветят. Те са ни ближни в евангелския, а често и в буквалния смисъл на думата.
Цялата статия: Отговорни сме