Двери БГ

Кой е като Бог?

Детайли

Публикувана на Петък, 03 Ноември 2017 15:40

Написана от Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан

След броени дни честваме празника на двамата архангели Михаил и Гавриил.

„Кой е като Бог?“. Дали това е въпрос, който всеки от нас задава пред себе си? Наистина, кой е подобен на Бога, Който е всесилен, жив, животворящ и обновяващ? В Близкия Изток християните първи бяха призвани да почитат ангелите. Те основаха църкви, за да измолват застъпничеството на Михаил и Гавриил и останалите ангели като тях. Поне от 5 в. насам е засвидетелствана вярата на хората в нашите страни, че Бог и Неговите ангели са всичко, с други думи, вярвали са, че творенията около тях трябва да се намират в състояние на вечно славословие и хваление на Отца и Сина, и Светия Дух. Светът, с всичките си семейни и социални основи, съществува, за да бъде насочен към Бога, когато Христос ще се яви при второто Си пришествие и ще привлече целия свят към светлината.

Ангелите са създания, които са сътворени преди да бъде създаден видимият свят; оттогава те усъвършенстват своето служение и ще пребъдат, дори ако видимият свят бъде погубен. Те са независими от света, защото гледат към лицето на Бога Отца, съзерцават Неговата красота и се хранят с Неговото сияние. На утринната ние пеем: „Ти си безначална светлина, о, Владико, Който изгряваш от светлината, която е Отец, и си направил ангелските войнства светила, огледала, възприемащи Твоята незалязваща светлина…“.

Не можем да живеем без Бога

Детайли

Публикувана на Четвъртък, 02 Ноември 2017 12:03

Написана от Лимасолски митр. Атанасий

„Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа… както и ни избра чрез Него, преди да се свят създаде, за да бъдем свети и непорочни пред Него с любов, както предопредели да ни осинови за Себе Си чрез Иисуса Христа, по благоволение на Своята воля“

(Еф. 1:3-5)

Св. ап. Павел казва нещо много важно, за което трябва да внимаваме. Той употребява глагола „предопредели“ (προορρίσας). Смятам, че този глагол в Новия Завет, и най-вече в посланията на св. ап. Павел, трябва да се тълкува буквално от προ-ορώ: „пред-виждам“. Ще рече, не че Бог предопределя в онзи смисъл, в който днес ние казваме този е предопределен за еди-какво си, сякаш Бог ни е поставил да правим нещо и щем-не-щем ние го изпълняваме, тъй като сме предопределени за това.

Не. Бог е видял отпреди и е познал отпреди всеки човек, който свободно и непринудено е щял да приеме да стане Божи син по благодат и да бъде свят и непорочен пред Него с любов. Всичко, което Бог е направил за нас, го е направил от любов. Нашето сътворение, съществуване, живот, Въплъщението на Бог Слово, всичко Той е направил, движен от безкрайна любов. Не по принуда, Бог не се подчинил на някаква потребност на Своята природа или на нуждата на любовта, а доброволно, по Своя воля е създал човека. Бог е поискал и е създал човека, Той е поискал и е станал Човек, Той е поискал и се е разпнал и т. н. Когато е създал човека, Той му е дал възможност реално да стане Божи син, но чрез Иисус Христос. Да стане реално Божие чедо чрез Христос, участвайки в Неговия живот. Когато се причастяваме с Тялото и Кръвта Христови, ние ставаме едно с Христос, съединяваме се с Него, Христос пребъдва в нас и ние в Него. Така ставаме истински Божии чеда – след като сме братя на Иисус Христос, след като в нас тече Неговата кръв и живот.

Защо в обществото пак се заговори за сектите?

Детайли

Публикувана на Сряда, 01 Ноември 2017 12:48

Написана от Двери

Разговор с г-жа Станислава Кьосева, докторант в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и член на УС на българския Център за проучване на нови религиозни движения (ЦПНРД).

- Г-жо Кьосева, обществото ни е винаги особено чувствително на тема секти. Сега повод за това даде агресивното поведение, последвано от самоубийството на 18-годишен младеж, чиито родители си обясняват трагедията с принадлежността на сина им към някоя секта. Как бихте коментирали този случай?

- От изнесените по случая материали, най-вече в медийното пространство, има съвсем конкретни белези, които свързват поведението на младежа и последвалата трагедия с членство в някакъв култ. Мисля, че достатъчно се изговори за случая, за да преповтарям казаното, все пак намирам за редно да спомена основни моменти от действията на младежа. Според приятелите му от няколко месеца насам той е променил държанието си и начина си на общуване с околните, променил е начина си на хранене и др. Започнал е да поства библейски цитати във фейсбук-профила си, говорил за избраност и спасяване на света, посещавал сбирки на някаква група, дори е опитал да привлече приятелката си за член, на което тя отказва. Всичко това са типични черти на секто-зависим човек.

Призвание

Детайли

Публикувана на Вторник, 31 Октомври 2017 12:58

Написана от Отец Георги Калчу-Думитряса

Първо слово към младите[1]

Първата книга, о, Теофиле, написах за всичко, що Иисус начена да върши и учи.

 (Деян. 1:1)

Настъпи сега времето, младежо, да чуеш глас, който те призовава. Глас, който не си чувал досега; или може би си чувал, но вероятно не си разбрал и не си послушал.

Това е гласът на Иисус!

Не се стряскай, не се учудвай и не се усмихвай недоверчиво, млади ми приятелю! Гласът, който те зове, не е на някой мъртвец, а на Възкръсналия. Той не те вика от историята, но от дълбините на собственото ти битие. Тези слова, произнесени и написани тук [в Свещ. Писание], произлизат от твоите дълбини, които ти не си познаваш. Вероятно те е било срам или страх да слезеш в твоята дълбина и да ги разкриеш. Вярвал си, че в тебе лежи едно чудовище, един гроб на инстинктите, от който излизат ужасяващите призраци на страстите, и не си прозрял ангелското си лице, защото ти си ангел. Ако досега никой не ти го е казвал, Иисус ти го казва и Неговото свидетелство е истинско, защото никой досега не Го е изобличавал в лъжа.

Какво знаеш ти, младежо, за Христос?

Ако всичко, което знаеш, си научил в училище в часовете по атеизъм, бил си недобросъвестно ощетен да не срещнеш една истина –  единствената истина, която може да те направи свободен.

Какво знаеш ти за Христовата църква?

Изповедникът о. Георги Калчу-Думитряса

Детайли

Публикувана на Вторник, 31 Октомври 2017 12:42

Написана от Свещ. Кирил Синев

О. Георги Калчу-Думитряса е роден на 23 ноември 1925 г. в с. Махмудия (Северна Добруджа) в многодетно семейство с единадесет деца.

След завършване на гимназията през 1946 г. постъпва в Медицинския факултет в Букурещ. Обвинен е, че извършва антикомунистическа дейност „срещу сигурността на страната“ и е осъден на осем години строг тъмничен затвор. Първоначално е изпратен в Питещ (1949 г.), където е включен в процеса по „превъзпитаване“. По-късно е преместен в Герла, след което в Жилава. „Жилава е затвор на седем метра под земята – спомня си о. Георги. – Тук, под земята, в помещение с полуцилиндрична форма, имаше пет килии без естествена светлина, без въздух. Цялото проветряване ставаше чрез три дупки, пробити отдолу на вратата. Там бяхме натикани шестнадесет човека. В продължение на две години половината от нас умряха. Беше секция за унищожаване, със строг режим, побои, глад и специално гонение!“.[1] През 1961 г. при тях е доведен о. Тудор Бежу, който имал „сухо причастие, зашито в ризата“. Без надзирателите да забележат се изповядват при него. О. Бежу служи тайно св. Литургия. „Освен окуражаването, което ни вдъхваше, благодатта на св. Причастие особено укрепваше нашата душа“ – споделя о. Калчу.