- Детайли
- Публикувана на Сряда, 05 Юли 2017 00:14
- Написана от Архим. Харалампос Пападопулос
За да се срещнем с Бога, е необходимо да бъдем автентични и в молитвата. Преди време бях написал следното: Знаеш ли, пътят, по който вървим в духовния живот, за да срещнем и да познаем Христос, не е праволинеен, а вълнообразен. С други думи ще дойдат моменти, в които ще имаш умиление, и моменти, когато духовно ще пресъхнеш, ще дойдат моменти, в които ще отиваш с радост на св. Литургия, но също и моменти, в които много ще ти тежи да ходиш. Ако попиташ свещениците, ще ти кажат същото - че имат моменти на сълзи по време на св. Литургия, на дълбоко умиление от присъствието на Светия Дух, както и моменти, в които не чувстват това, но умора. Тези промени са естествени за човека, защото ние сме променливи: събуждаш се радостен и вечерта си тъжен. Сутрин си радостен, на обед нямаш настроение. Това е човекът. Така и в молитвата ще дойде момент, когато няма да имаш толкова голямо желание за молитва. Какво става тогава? Да я изоставим? Не. Първото, което Бог иска от нас, е да сме автентични.
Има един хубав случай със стареца Софроний. Една жена отишла в неговия манастир и му казала:
- Ти отче, хубаво говориш в беседите, че трябва да се молим и да говорим с Бога. Аз имам обаче един грях. Имам някои разногласия с Бога и нямам желание да кажа Благодаря.
- Детайли
- Публикувана на Неделя, 02 Юли 2017 17:29
- Написана от Проф. свещ. Дан Санду
„Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми;
но кажи само дума и слугата ми ще оздравее” (Мат. 8:8)
Братя християни,
Намираме се в Четвъртата неделя след Петдесетница и така, както чухте, тя е посветена на едно чудно събитие, което извършва Спасителят: изцеряване слугата на Капернаумския стотник. Но поглеждайки в календара ще видите, че днес се поменават отците от Четвъртия вселенски събор. Бих искал да се спра върху тези две събития, опитвайки се да бъда максимално кратък заради времето и летните температури.
Често съм се запитвал, защо ходим в храма? Всички се питаме: какво ни води в храма? Според мен съществуват три главни причини:
Смятам, че главната причина, поради която ходим на църква, е да осветим нашия живот. Да напоим живота си с Божията святост. Да осъзнаем, че можем да вървим напред само ако получаваме от Божията сила от Божията благодат, която представлява светостта. Той е Святият, Той е източникът на светостта, Който постоянно дава Себе си чрез божествената благодат, за да освети нашия живот и чрез това да ни даде сила да разберем смисъла, за да продължим напред.
На второ място смятам, че идваме в храма, за да изразим желанието да бъдем с Бога, да дадем възможност да се развие склонността ни към светостта, посадена в нас. Да покажем, че сме нещо повече от плът, а сме и духовни. И поради това чувстваме потребност да влезем в църква и там да бъдем в общение с Бога – в пламъка на общата молитва и в общението с останалите хора, с другите, от които се учим. Много пъти забелязваме, че стоящият до нас има по-голяма вяра, чувстваме че има по-голяма сила в молитвата. И това трябва да ни подтикне към по-голяма ревност, да кажем на Бога, че там, където ние не можем, нека Той да действа.
- Детайли
- Публикувана на Събота, 01 Юли 2017 18:08
- Написана от Протоиерей Александър Шаргунов
IV Неделя след Петдесетница. Полагане честната дреха на Пресвета Богородица във Влахерна
Литургийно свето евангелие:
В онова време, когато Иисус влезе в Капернаум, приближи се до Него един стотник, молеше Го и казваше: Господи, слугата ми лежи у дома разслабен и люто страда. Иисус му казва: ще дойда и ще го излекувам. А стотникът отговори и рече: Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми; но кажи само дума и слугата ми ще оздравее; защото и аз съм подвластен човек и имам мен подчинени войници; едному казвам: върви, и отива; и другиму: дойди, и дохожда; и на слугата си: направи това, и прави. Като чу това, Иисус се почуди и рече на ония, които вървяха подире Му: истина ви казвам, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра. И казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад и ще насядат на трапеза с Авраама, Исаака и Иакова в царството небесно, а синовете на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби. И рече Иисус на стотника: иди си и, както си повярвал, нека ти бъде. И слугата му оздравя в същия час. (Мат. 8:5-13)
„Господи, слугата ми лежи у дома разслабен и люто страда”. Тези думи на римския офицер-стотник звучат така, сякаш сам стотникът люто страда, той даже не моли Христос за изцерение. Той просто идва при Господа, изпълнен с най-дълбоко доверие и казва как се мъчи болният му слуга. Стотникът знае, че може да се довери на Христос. Той знае, че да каже на Господа за своята скръб, за болестта – то е равносилно на това да се обърне към Него с най-гореща молитва за помощ, защото Бог ще чуе и ще откликне. „Ще дойда и ще го излекувам” – казва Господ. Но ние виждаме какво е смирението у тоя човек.
- Детайли
- Публикувана на Петък, 30 Юни 2017 14:59
- Написана от Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
"Но кажи само дума!" (Мат. 8:8). Това казал стотникът, който дошъл при Иисус, молейки за изцеление на слугата си. Този човек е разбрал, че словото на Иисус изцелява. Това, което е от полза, не са хорските слова. Словата са си слова, думи, т. е. те са като вятъра, който изчезва. Едно-единствено беше истинското Слово – Иисус Христос, Който е Словото Божие. И Той не само не е говорил напразно, но и е умрял действително за нашето изкупление. А ние в Църквата се събираме, за да Го чуем, когато Той изговаря Евангелието, това жизнено слово, за да се изцелим чрез него и то да стане в нас действена истина.
Всяка група вярващи хора желае да си построи църква, в която да се освещава, за да й бъде тя храм, който е сякаш низхождащо над нея небе. Камъните, които се поставят в този храм, не са нищо повече от символи, които обозначават насъбралите се около Словото-Христос сърца и възнасящите се към Него мисли. Това е небе, носено от всеки, който пожелае да го носи в себе си, и Бог, снизхождащ над всеки, който иска да постави единствената Истина върху вътрешния си престол, който е човешкото сърце.
- Детайли
- Публикувана на Сряда, 28 Юни 2017 23:12
- Написана от Архим. Павел Бачковски
Богослужебното честване на св. апостоли Петър и Павел в един и същи ден има по-късен произход и е учредено с определена цел: да няма „аз съм Павлов, аз Аполосов, а аз Петров“ и т. н., а само „Христов“ (1 Кор. 1:12).
Макар и различни по обществено положение, образование, култура и характер, те – единият като апостол на юдеите, другият като апостол на езичниците – са двата централни стълба, на които се крепи изграденото върху крайъгълния камък Иисус Христос здание на Христовата църква (Еф. 2:20).
Единият, ревностен привърженик на Спасителя, по време на Неговата земна спасителна мисия разпознал в Него „Христос, Сина на живия Бог“ (Мат. 16:16), отрекъл се от Него по време на съдебния процес, но разкаял се след възкресението Му, станал отново ревностен Негов апостол, привличайки още с първата си проповед, в деня на Петдесетница, три хиляди души към току-що основаната Христова църква (Деян. 2:41).
За да се срещнем с Бога, е необходимо да бъдем автентични и в молитвата. Преди време бях написал следното: Знаеш ли, пътят, по който вървим в духовния живот, за да срещнем и да познаем Христос, не е праволинеен, а вълнообразен. С други думи ще дойдат моменти, в които ще имаш умиление, и моменти, когато духовно ще пресъхнеш, ще дойдат моменти, в които ще отиваш с радост на св. Литургия, но също и моменти, в които много ще ти тежи да ходиш. Ако попиташ свещениците, ще ти кажат същото - че имат моменти на сълзи по време на св. Литургия, на дълбоко умиление от присъствието на Светия Дух, както и моменти, в които не чувстват това, но умора. Тези промени са естествени за човека, защото ние сме променливи: събуждаш се радостен и вечерта си тъжен. Сутрин си радостен, на обед нямаш настроение. Това е човекът. Така и в молитвата ще дойде момент, когато няма да имаш толкова голямо желание за молитва. Какво става тогава? Да я изоставим? Не. Първото, което Бог иска от нас, е да сме автентични.
