- Детайли
-
Публикувана на Понеделник, 02 Април 2018 22:00
-
Написана от Проф. д-р Антоний Хубанчев
„Носейки кръста Си, Той излезе на мястото,
наречено Лобно, по еврейски Голгота;
там Го разпнаха“ (Йоан 19:17-18)
Поразяваща сила на страданието и злото в света поставя проблеми, които и до днес остават все така открити и нерешени. Те надхвърлят пределите на рационалното познание и то няма отговор за тях.
В безчислени образи страданието шества по света, обезобразява, убива, сломява или пречиства и в човешката Голгота може да даде ново, непознато виждане за света. То е като Божи вестител, разкриващ колко беззащитен и раним е нашият живот. В този свят има милиони и милиони, безкрайно дълбоко и лично изстрадани „защо", отправяни в изблик на скръб и отчаяние нагоре към небесата, към Бога, Който държи в ръцете Си съдбините на света.
Защо е това чудовищно зло по цялата земя, чийто смисъл никой не може да проумее? Защо Бог постоянно допуска страданията така безмилостно и жестоко да поразяват еднакво и светци, и праведници, и грешници – всички обект на Неговата безгранична любов?
Цялата статия: Знамението на Голготския кръст
- Детайли
-
Публикувана на Понеделник, 02 Април 2018 15:38
-
Написана от Румънски патриарх Даниил
Празникът Вход Господен в Йерусалим е наречен от народа Цветница, заради цветята, които множеството хора и деца носели в ръце, приветствайки влизането на Иисус в Йерусалим като Цар.
Евангелието на празника ни разказва за Мария, сестрата на Лазар от Витания, която в знак на почит и признателност към Иисус изляла скъпоценно миро върху нозете Му и ги изтрила с косата си. Тази Мария, сестрата на Лазар, не е жената грешница, за която говори св. ев. Лука, защото покаянието на грешницата не се случило във Витания, а в селището Наин.
Значението на скъпоценното нардово миро е изключително богато. Когато Юда Искариот попитал: „защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси?“ (Йоан 1:5), Господ Иисус Христос отговорил: „Остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми. Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога“ (Йоан 12:7-8). Скъпоценното миро като символ на погребението на Господ Иисус Христос е станало в Църквата светото и велико миро, използвано при освещаване на св. Трапеза в нов храм, защото тя символизира гроба на Спасителя, в който Той бил положен и от който Той възкръснал. Освен това със св. миро се освещава св. антиминс, символизиращ полагането в гроба на Господа. А миропомазването на кръстените във вода и Св. Дух, ставащи участници в тайната на смъртта и възкресението на Господа, се извършва също със св. миро. Следователно Църквата е научила от Мария, сестрата на Лазар, да проявява голяма почит към Христос чрез използването в нейното богослужение на св. миро, съставено от множество скъпоценни аромати. Нещо повече, особената миризма на скъпоценното миро символизира присъствието на Св. Дух във вярващия човек. Св. мощи на светиите често благоухаят на нардово миро. Както благодатта на Св. Дух присъствала в Христовото тяло, докато се намирал в гроба и го е запазила нетленно, по същия начин благодатта на Св. Дух запечатва някои светци с нетленни мощи и с дивното ухание на присъствието на божествената благодат в духовния човек, който е живял на земята в святост съгласно Христовото евангелие.
Цялата статия: Мирото като символ на красотата на Църквата
- Детайли
-
Публикувана на Петък, 30 Март 2018 15:04
-
Написана от Георгий (Ходр), б. митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Ето, че Йерусалим посреща Господ, след като Той възкреси Лазар от мъртвите. И всички ние Го приветстваме. Този празник не е празник на младенците, а на младенческото сърце – на сърцето, което се обновява чрез влезлия в него чрез покаянието Христос. Всички ние днес сме младенци, защото искаме да възцарим Господ над човека и неговия дух, за да се обнови той чрез Неговото пришествие, понеже Господ желае човешкият дух да бъде Негов.
Днес Господ влиза в Йерусалим като победител, който е победил всичко. Нашите богослужения казват, че Той се докосва до безсловесната природа, Той сяда върху осле, за да се докосне до животинското в нас и да го унищожи, за да можем ние, освободени от нашата безсловеност, да влезем заедно с Него не в земния, а в горния Йерусалим в небесата.
Цялата статия: Христовият вход в Йерусалим
- Детайли
-
Публикувана на Сряда, 28 Март 2018 23:27
-
Написана от Митр. Антоний Сурожки
Проповед, произнесена от митр. Антоний (Сурожки) по повод масовото убийство в началното училище в Шотландия през март 1996 г.
Има един древен разказ за един източен пълководец, който победил съседния крал и взел в плен него самия, жена му и децата, а като проява на жестока отмъстителност победителят наредил да убият пред очите на пленения крал всички негови роднини, всичките му близки. И кралят плакал с горчиви сълзи. Но накрая довели за мъчения неговия собствен син; той стоял неподвижен, като камък, без нито една сълза. А победителят се обърнал тогава към велможите около него и казал: колко дълбока трябва да е тази мъка, която не намира дори сълзи за облекчение...
И ето, сега ние стоим пред трагедия, случила се в Северна Англия. Множество деца бяха убити и оставиха своите осиротели родители, братя, сестри, ученици от техните класове и самите училища, както и безброй деца по целия свят, които внезапно разбраха, че и те могат в някакъв момент да загинат напразно, безсмислено в човешките очи, от безумието на някакъв човек...
Цялата статия: Няма сълзи и няма думи
- Детайли
-
Публикувана на Петък, 23 Март 2018 20:34
-
Написана от Георгий (Ходр), б. митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
На Великия акатист, който отслужихме в последния петък, цялата символика е съсредоточена около облажаването на Пресветата Дева Мария от ангела. Това, което привлича вниманието ни, е възвеличаването на св. Мария като „Невеста неневестна“. Това е възвеличаване на Девицата, която е изпълнила Божията воля и ни е предала в плът Божието Слово. Тя е дала на Божия Син плът от своето тяло и, следователно, тя е свързана цялостно с Христос. Затова, когато Господ е бил на Кръста, Той се обръща към Своя любим ученик и казва: „това е твоята майка“, и от онзи момент ученикът я прибрал при себе си, за да се грижи за нея (Иоан 19:27).
Действието на тези думи не свършва при смъртта на Господа, но продължава и до днес, т. е. тя става майка на всеки любим ученик на Иисус и всеки ученик я взема при себе си, а това означава, че има здрава връзка между християнската душа и св. Богородица. Това става съвсем ясно в деня на Петдесетница, когато Божията майка е била в Сионската горница, заедно с апостолите и братята, които през цялото време са били около Иисус – от дванадесетте апостоли и от тези, които са Го следвали от време на време, от седемдесетте (Деян. 1:13-14).
Цялата статия: Божията майка, която ни приема в обятията си