- Детайли
-
Публикувана на Събота, 14 Април 2018 23:01
-
Написана от Румънски патриарх Даниил
Христос е Господ на живота и Бог истинен
Тома е изповядал, че Господ Иисус Христос е Господ на живота и Бог истинен. Литургичните песнопения на Църквата, които слушаме по време на утренята на тази неделя казват, че когато Тома докоснал реброто на възкръсналия от мъртвите Христос, той „дръзновено докосна ребрата, озаряващи с божествен огън[1]“ (песен 5).
Съмнението във вярата може да се излекува и превърне в радост от срещата на човека с Бога
Вярващият в разпнатия и възкръснал Христос може да придобие вечен живот
Вярата, култивирана посредством молитва, става предвкусване на радостта от Небесното царство
Тази истина на първо място е изповядвана от св. апостоли. Например св. ап. Павел казва: „Вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда“ (Евр. 11:1). Следователно вярата е предвкусване на непреходните небесни дарове, обещани от Бога и желани от хората, както и духовно виждане на някои невидими реалности и свети деяния с телесните очи. И така вярата е жива духовна връзка с Бога, Който ни дава в предплата радостта на общението с Него: „Вкусете и ще видите, колко благ е Господ!“ (Пс. 33:9). Всички св. тайнства на Църквата са предвкусване на радостта от Царството небесно, радост от радостта на възкръсналия от мъртвите Христос. От къде знаем това? От св. ап. Петър, който казва: „Когото [Иисус Христос] обичате, без да сте Го видели, и в Когото вярвайки сега, без да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост“ (1 Петр. 1:8).
Цялата статия: Вярата в Христос – извор на вечен живот
- Детайли
-
Публикувана на Петък, 13 Април 2018 13:09
-
Написана от Георгий (Ходр), б. митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Голямо впечатление ни правят два текста, които сякаш се противопоставят. Първият е твърдението на св. ап. Павел: „… знаейки, че Христос, веднъж възкръснал от мъртвите, вече не умира“ (Рим. 6:9). Вторият пък са думите на Иисус към Тома: „… дай си пръста тук и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми“ (Иоан 20:27), след което Господ добавя: „… и не бъди невярващ, а вярващ“. Да, Христос вече не умира след Своето Възкресение, но Той носи в прославеното Си тяло следите от смъртта завинаги, за да покаже на хората, че тялото Му, заедно с всички мъки, които е претърпял, е същото това тяло, което се е възнесло във висините. „Слезлият е Същият, Който се и възкачи по-горе от всички небеса, за да изпълни всичко“ (Еф. 4:10).
Седящият във вечната слава понесе раните на греха и „Господу биде угодно да Го съкруши“ със страдания (Ис. 53:10). Затова, докато гледаме на Него като на Победител, до края на света ще разбираме, че и доднес Той взима нашите болести и понася нашите страдания чрез чудото на единението, което съществува между страданието и победата, между пръстта и светлината. Сякаш словата на Господа към Тома ни говорят: чудото на вярата не е в това да признаеш Христос само за Бог или само за човек, а да признаеш, че Той е и двете заедно.
Цялата статия: Не бъди невярващ
- Детайли
-
Публикувана на Събота, 07 Април 2018 14:16
-
Написана от Св. Синод
Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
Христос Воскресе!
Със светлина в душите и сърцата, с истинска пасхална радост и благодарност към Небесата, поради изгряващата от гроба Светлина на живота, и тази година благоговейно посрещаме Възкресение Христово. Прекланяме се пред дивния Божи Промисъл и пеем победната песен: „Христос възкръсна от мъртвите!“ И радостта ни е пълна, защото извира от непосрамената ни вяра в победилия смъртта наш Господ, Който „...възкръсна, както беше казал“ (Мат. 28:6). И Който претърпя унижения и страдания заради нас, като прие смърт – „и то смърт кръстна“ (Фил. 2:8), за да покрие извършеното някога престъпление, да ни освободи от робството на греха и смъртта и да ни дарува Своето спасение.
Цялата статия: Патриаршеско и синодално Пасхално послание
- Детайли
-
Публикувана на Събота, 07 Април 2018 14:14
-
Написана от Георгий (Ходр), б. митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Последните дни от поста, които изминаха, бяха изпълнени с пасхален смисъл. Когато видяхме Христос разпнат, ние разбрахме, че Той победи смъртта и потъпка греха. А това има отношение към нас, защото Той победи нашата, а не собствената Си смърт, тъй като грях у Него не се намери. Той беше издигнат на кръста, за да живеем ние, а не за да живее Той, защото Той е вечно жив. Онова, за което аз искам да ви насърча да направите, е да привлечете Христос към себе си, а не просто да говорите за Неговите страдания и възкресение, сякаш са някаква случила се история или изпята песен – това няма да ви донесе никаква полза. Трябва да доведете Христос при себе си, да направите от Неговата победа ваша победа и от Неговия живот ваш живот, иначе всичко ще бъде безполезно. Ние живеем в ужасно и убийствено душевно раздвоение, християнството за нас e една преразказвана приказка. Казвате, че християнството е религия, която никой не може да проумее и която никой не може да изпълни. Но християнството не е сбор от религиозни задължения за изпълняване. Вие казвате също, че християнството е трудно. Трудно е, защото не го практикувате, не го живеете и не се молите.
Цялата статия: Да си християнин означава да станеш нов човек
- Детайли
-
Публикувана на Петък, 06 Април 2018 09:48
-
Написана от Правмир
Как правилно да преживяваме страданията Господни, за които всеки православен християнин е призован да слуша и да размишлява по време на Страстната седмица? По какво православната традиция на съпреживяване на Христос се различава от католическата и какъв е смисълът на страданията сами по себе си? Разговар с протойерей Алексий Уминский.
– Отец Алексий, православните богослови често критикуват католическата духовна практика, онова, което при тях се нарича „компасио“, състрадание на Христос – емоционално, прочувствено съучастие в мъките на Христос като Човек. Как се отнасяте към подобна практика?
– Не познавам тази практика толкова добре, за да разсъждавам върху нея. Но веднъж ми се случи да преживея едно удивително пътешествие, поклонническо пътуване по време на Страстната седмица, в Южна Италия.
Там, в малките сицилиански градчета по това време се провеждат процесии, при това във всеки град, всеки ден от седмицата има собствена, специална процесия, със свои светини, и те се възприемат като мистерии, и настроението при всяка от тях е различно, неповторимо.
Цялата статия: Бог идва в този свят, но страданията остават