- Детайли
- Публикувана на Вторник, 19 Април 2022 15:14
- Написана от Прот. Александър Мен
Седмица преди Пасха Господ влязъл, яздейки магаре в Йерусалим. Народът ликувал, а Той скърбял. Хората имали свои мечти, надежди и планове, а Той виждал бъдещето им през сълзи. Плачел за Давидовия град, казвайки: „Те не забеляза кога те посетих…“. Думите са много важни, защото Бог посещава всеки човек. Чука по вратата на всеки от нас. Насаме, скрито, почти незабелязано, чрез събитията и обстоятелствата в живота ни звучи Неговият призив: „Върви след Мене, послушай гласа Ми“. Често обаче не забелязваме, че сме били посетени.
Говорих с възрастен човек, който водеше унил, безрадостен и бездуховен живот. Като млад, както вървял в града, го озарила необикновена вътрешна светлина и видял всичко наоколо озарено от Божието присъствие. За него нямало преграда между небето и земята. Това бил зовът на Бога, посещението на Господ. По-късно всичко било забравено и изоставено. Минали години, суетата и грижите на живота го оплели и никога не се обърнал към Този, Който го бил повикал.
- Детайли
- Публикувана на Неделя, 17 Април 2022 18:40
- Написана от Екатерина Дикова
Винаги съм се впечатлявала от специфичната етимологична обвързаност на славянски думи от духовния регистър. Имам предвид, че за нас, осъзнато или не, Бог е свързан с богатство, мощите с мощ, образованието с Образ… и поне част от тези етимологични зависимости са съзнателно търсени от първите ни преводачи и проповедници, създавали нашия християнски книжовен език през IX в.
Оттогава насам, разбира се, немалко се е изменило в езика и речта ни. Немалко думи са се изгубили, други в тежки за България времена са достигнали до източните славяни чрез пренесени ръкописи или спасили се духовници. Там тези слова са продължили живота си в нови преписи и произведения, по-късно и в печатни книги, и са се върнали обратно у нас през Възраждането, нерядко с променен фонетичен облик.
Едно такова изменение скрива от очите ни старите български думи, свързани със съмѣрити, които са битували наред с производните от съмирити, а с това за нас остава скрито и част от изконното значение на съвременната дума смирение. И двете лексикални основи – съ-мѣр- и съ-мир- – съответстват на днешното ‘смирение’, а приликите между тях в звученето и структурата им вероятно са били нарочно търсени от дълбоко вярващите просветители на новопокръстените славяни. Представката съ- означава или някакъв вид общностност, нещо, което се прави с някого или е пряко свързано с нещо (срв. съ-мишленик, с-пътник, наставка семантично и етимологично еквивалентна на грц. συν-/συμ-, лат. con-/com-) или пък означава посока отгоре надолу (като в с-мъквам, с-ривам). Лексикалните корени обаче, макар и близки по звучене, са съвършено различни по смисъл. Лесно може да се досетим, че единият е свързан с мир, т.е. ‘спокойствие, състояние обратно на конфликт’, а другият – с мярка т.е. ‘вместване в определени граници, наложени от определен стандарт’.
- Детайли
- Публикувана на Вторник, 12 Април 2022 14:27
- Написана от Двери
Отворено обръщение към предстоятелите на поместните православни църкви от свещеници на УПЦ-МП
В открито обръщение към предстоятелите на поместните православни църкви свещеници от Украинската православна църква към Московска патриаршия призовават за международен църковен трибунал за Руския патриарх Кирил. Според тях така би следвало да се казва висшата съдебна инстанция на световното православие, която включва Събора на предстоятелите на древните източни църкви. Посочва се, че от няколко столетия в Православната църква има традиция при сериозни конфликти да се търси съдебната санкция на този събор на най-високо ниво. Според авторите на обръщението Съборът на източните патриарси многократно е разглеждал искове срещу висши църковни йерарси. Като пример се посочва осъждането на Московския патриарх Никон от Източните патриарси през 1666 г. Те са го лишили от епископски сан и са го изпратили в манастир като обикновен монах.
„Днес, когато Московският патриарх Кирил откровено поддържа завоевателната война на Русия срещу Украйна, ние, свещениците от Украинската православна църква, решихме да се обърнем към Събора на предстоятелите на древните източни църкви с иск срещу патриарх Кирил“.
Главните обвинения на свещениците са:
- Детайли
- Публикувана на Понеделник, 11 Април 2022 21:25
- Написана от Свещ. Траян Горанов, Великобритания
Пета неделя на Великия пост – на св. Мария Египетска
Водещ глас 1, утр. ев. 9 (Типик, 440 с.)
В събота на вечерната
Господи, воззвах (Пс. 140), глас 1:
Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе, побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме, Господи!
Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян, издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи!
Стих: Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име! (Пс. 141:7А)
Приеми нашите вечерни молитви, свети Господи, и ни дарувай прощение на греховете, защото Ти единствен в света показа възкресението.
Стих: Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние. (Пс. 141:7Б)
- Детайли
- Публикувана на Петък, 08 Април 2022 17:52
- Написана от Иля Забежински
Как го пропуснахме?
Как не забелязахме още тогава, в мирните времена, че патриотизмът прераства в сатанизъм?
Имало едно време едни руски православни хора.
Те тихичко си ходеха на богослужение.
Четяха си молитвените правила вечер, и сутрин също.
Спазваха постите.
Изповядваха се.
Какво изповядваха?
Обидих снаха си.
Скарах се със съпруга си.
Домързя ме да помогна на жена си да измие чиниите.
Помислих лоши неща за катаджията.
Обидих се на началника си, а това е гордост.
Досвидя ми да дам пари на просяк.
Осъдих в мислите си свещеника.