- Детайли
- Публикувана на Петък, 08 Септември 2017 17:43
- Написана от Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Неделният евангелски откъс (Иоан 3:13-17) ни предава думите на Господ Иисус Христос от разговора Му с Никодим, където Спасителят говори за Божия план за изкуплението и спасението на човешкия род. На тази тема разсъждава в проповедта си и Ливанският митр. Георгий, като насочва вниманието ни към иконата на Христовото разпятие на Кръста и по интересен начин подчертава символиката на изобразеното:
В традиционната икона на разпятието се вижда Иисус Христос, увиснал на Кръста. Двете Му затворени очи посочват действителността на Неговата телесна смърт, а леко наклонената Му глава към Божията майка потвърждава, че: „Животът (Христос – бел. ред.) заспа, а адът изстена от ужас“ (из службата на Опело Христово).
Смъртта на Спасителя стана за нас увод към вечен живот. От онзи момент на Изкуплението насетне всички преминаваме чрез Иисус Христос и по подобие на св. Дева Мария „от живот към живот“. Като че ли Господ в иконата произнася това, което Църквата пее в службата на Христовото опело: „Майко, земята по Моя воля Ме закри, а вратарите адови се ужасиха, виждайки Мене, … защото съм Бог и чрез Кръста победих враговете Си“.
Самият Кръст в иконата е от три линии.
- Детайли
- Публикувана на Събота, 02 Септември 2017 22:41
- Написана от Български патр. Кирил (Константинов)
Тринадесета неделя след Петдесетница – св. свщмчк Антим, еп. Никомидийски, преп. Теоктист, св. Фива дякониса, св. мчца Василиса Никомидийска, св. Йоаникий II, патриарх сръбски
Литургийно свето евангелие:
„Рече Господ тая притча: имаше един човек стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си. И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете. А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха. Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото. Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят от сина ми. Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му. И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха. И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари? Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете. Иисус им казва: нима не сте никога чели в Писанията: камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни?“ (Мат. 21:33-42).
Христос – въплътеното смирение
Иисус е кротък, благ и смирен. От кротките Му очи се разлива благост. В гласа Му трепти обич към човеците. Целият Му живот е въплътено смирение. За Него се отнасят пророческите думи: „… няма да викне, нито да възвиси гласа Си, и няма да даде да Го чуят на улиците, пречупена тръст няма да строши, и тлеещ лен няма да угаси“ (Ис. 42:2-3; Мат. 12:17-21). На кротост, смирение и любов Той поучава народа със слово и с примера на Своя божествен живот. Затова можеше да каже: „Вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си“ (Мат. 11:29). Проповедта Му е тиха светлина, която успокоява сърцата като ведър ден. Но ето – същият глас, който гали сърцата с милувката на непознат мир, отведнъж се променя: той е пак тих, ала Иисусовата реч не е вече тиха светлина, а могъща светкавица, която раздира заоблаченото небе на човешките души. Кой би могъл, някога или сега, да не види блясъка и да не чуе тътена на Неговите слова, когато смело и непримиримо изобличава греха, заблудите и предразсъдъците на Своето съвремие, за да разкрие възвишените истини на новото учение?
- Детайли
- Публикувана на Събота, 02 Септември 2017 00:25
- Написана от Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Камъкът който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла
(Пс. 116:22)
Спасителят споменава този стих, след като разказва притчата за господаря на лозето, който изпратил слугите си да приберат плодовете на лозето, а работниците ги убили; след това той изпратил сина си, но те убили и него. Св. прор. Давид, когато в дълбока древност изрекъл това пророчество, под крайъгълен камък имал предвид Самия Бог. Затова Иисус заимства тези думи, свързани с Бога, и ги прилага към Себе си. Той определя Себе си като крайъгълен камък: Онзи крайъгълен Камък, Когото юдеите отхвърлиха и захвърлиха настрана.
Знаем, че строенето на традиционната постройка е ставало чрез полагане на камъните един до друг, като между тях няма нищо, което да ги държи прикрепени един за друг. Каменният градеж се укрепва с греди, а когато постройката достигне до покрива, остава едно празно място, което се запълва от специален камък, наричан крайъгълен камък.
- Детайли
- Публикувана на Четвъртък, 31 Август 2017 23:09
- Написана от Ирина Якушева, Правмир
Какви са така наречените „духовни туристи”, защо съвременните миряни търсят манастирската духовност, могат ли манастирите да оцелеят без поклонници и какво представлява трезвият възглед върху живота в манастира – над тези въпроси разсъждава игумен Пьотр (Мешчеринов).
– Защо хората се стремят към многобройни поклоннически пътувания, какво представлява „духовният туризъм”?
– При външните, нецърковни хора, има някакъв елемент на мода, демонстрация на благосъстояние. Заможните хора обичат да пътуват до Атон, Гърция, Светите земи. А що се отнася до руските манастири, то само до някои от тях – ето например сега Валаам започва да предизвиква такъв интерес. Тази група поклонници не обича много да пътува из провинциална Русия.
Има и „определен” стил на проповед, насочен към по-богатите хора: поклоннически пътувания, пожертвувания, възстановяване на храмове и манастири – това е богоугодно дело, достъпно за тях. Изпълнението на Христовите заповеди може да е недостъпно, затова пък даряването на пари е по-достъпно.
- Детайли
- Публикувана на Вторник, 29 Август 2017 15:21
- Написана от Архим. Андрей (Конанос)
Как ще реагираш, когато ти причиня болка? А аз как ще реагирам на болката, която ти ми причиниш? Именно тук ще се разкрие качеството на взаимната ни обич.
Ако се отнасяш към мен така, както искам, тогава всичко е наред – отношенията ни са чудесни, аз те обичам и ти ме обичаш. Обичта ни се върти около личното ни „его“.
Кой обаче обича истински и без условия? Кой обича и когато го отблъснат и му причинят болка? Знаеш ли кога ще проличи дали обичта ни е истинска? Когато нещо стане и се сблъскаме. Когато между нас се получи недоразумение и ме обидиш. Когато се скараме. Ако и тогава продължа да те обичам, значи вътре в мен има нещо истинско. За тази цел обаче трябва да гледаме отвъд събитията, да виждаме скритите неща. И в момента на скарването да си спомням истини, които често забравям: а именно, че Бог ще изведе от това нещо добро, че е позволил този конфликт да се случи с цел смирението и на двама ни, че имаш една красива душа въпреки грозното ти поведение.
Когато не се караме, е лесно и изгодно да се обичаме. Сега например, някой ме хвали и засипва с поздравления: „Колко хубаво говорите, отче… Радвам се, че Ви видях... Ах, колко хубаво говорите…“. И аз отговарям същото: „А, вие сте господин и госпожа еди-кои си, които ме слушахте? Браво!“.
Неделният евангелски откъс (Иоан 3:13-17) ни предава думите на Господ Иисус Христос от разговора Му с Никодим, където Спасителят говори за Божия план за изкуплението и спасението на човешкия род. На тази тема разсъждава в проповедта си и Ливанският митр. Георгий, като насочва вниманието ни към иконата на Христовото разпятие на Кръста и по интересен начин подчертава символиката на изобразеното:
