- Детайли
- Публикувана на Събота, 06 Януари 2018 19:32
- Написана от Архим. Йоил (Янакопулос)
Неделя след Богоявление – св. Йоан Кръстител
Неделно апостолско послание:
„В ония дни, докле Аполос беше в Коринт, Павел премина през горните страни, дойде в Ефес и, като намери там някои ученици, каза им: като повярвахте, приехте ли Светаго Духа? А те му отговориха: нито сме и чули, дали има Дух Светий. Той им рече: а в какво се кръстихте? Те отговориха: в Иоановото кръщение. Павел каза: Иоан кръщава с покайно кръщение, казвайки на народа да вярва в Оногова, Който иде след него, сиреч, в Христа Иисуса. Като чуха това, те се кръстиха в името на Господа Иисуса. И когато Павел възложи на тях ръце, слезе върху им Дух Светий, и те почнаха да говорят на разни езици и да пророчествуват. Всички бяха около дванайсет души. А като влезе в синагогата, Павел проповядваше без страх и през три месеца наред беседваше и увещаваше за царството Божие“ (Деян. 19:1-8).
Покайното кръщение
„Докле Аполос беше в Коринт“, т. е. когато Аполос, вървейки към Ефес, е отишъл в Коринт, „Павел премина през горните страни“, т. е. св. ап. Павел е преминавал през планинските области на Галатия и Фригия, страни във вътрешността на Мала Азия, „дойде в Ефес“, т. е. слязъл след това в Ефес, „и, като намери там някои ученици“, срещнал някои християни. Ап. Павел разбрал за някои сериозни празноти във вярата и в живота им, който не бил украсен с благодатта на Светия Дух, и, „каза им“, т. е. попитал ги е: „Като повярвахте, приехте ли Светаго Духа?“, т. е. вярвайки в Христа, приехте ли Светия Дух? А те му отговорили: „Нито сме и чули, дали има Дух Светий“. Не сме чули дори, че съществува Свети Дух.
- Детайли
- Публикувана на Четвъртък, 04 Януари 2018 22:17
- Написана от Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
В деня, който следва празника на Богоявлението, ние възпоменаваме Събор на св. Йоан Кръстител. Св. Йоан се явява пред нас като разтърсваща личност, която провокира заспалите души. Той е бил човек, смирил се докрай, за да разкрие на Израил Христос. Той самият не се е разкривал и е смятал, че неговата мисия е изпълнена с идването на Онзи – Великия и Очаквания. Затова той е завършил своето дело, след като е кръстил Иисус, а после е бил затворен заради истината, която не е спестил на Ирод.
Може би ще се запита някой: как св. Йоан е постигнал такова смирение, как е успял да живее аскетичен живот в пустинята, как е съумял да се противопостави така смело на несправедливия владетел, което го е довело до мъченическата смърт? Тайната се крие в това, че той се е въздържал от всичко, което хората са притежавали и което са желаели. Йоан е живеел усамотен в пустинята, за да покаже, че единството на човешката личност се състои в неговата среща с Бога и истината. А това става чрез живот в пустошта – без храна и подслон.
- Детайли
- Публикувана на Четвъртък, 04 Януари 2018 10:43
- Написана от Двери
Точно преди 200 години, на 4 януари 1818 г. на гръцкия остров Хиос е убит от турците св. Онуфрий, наричан Нови. Този Христов изповедник е роден в Габрово. В неговото гръцко житие, написано от светогорския монах Онуфрий Иверски, са запазени сведения за неговите българи родители – Дечо и Анна. Христовият изповедник умира едва на 32-годишна възраст.
Св. Онуфрий се родил през 1786 г. в Габрово, до Велико Търново, в България, от благочестивите родители Дечо и Анна. Към края на живота си баща му станал монах с името Даниил. На 9 години малкият Матей (както било кръщелното име на светеца) преживял събитие, което наранило дълбоко чувствителната му душа. Веднъж, по неизвестна причина, родителите му го набили – може би заради някаква детска беля. Той се разгневил много и в детския си проетст казал пред намиращите се там турци, че иска да се потурчи и да стане мюсюлманин. Обещал, изрекъл дума, която обаче никога не изпълнил. Въпреки това с времето светецът не намирал мир в съвестта си. Смятал се за виновен и омърсен пред Бога заради моментното намерение да се отрече от Него. Затова още в младежка възраст заминал за Света Гора. Пристигнал в Хилендарския манастир. Там търсил прошка от Бога. Живял подвижнически и понеже имал голямо благочестие и любов към Бога, бил ръкоположен за дякон с името Манасий. Тук той се радвал на Божията милост към него, но вътре в него нараствало едно свещено желание – една мисъл, която не му давала мира: искал да измие напълно, с мъченическа кръв душевната си рана, нанесена чрез лекомисленото обещание да се отрече от Христос. Той започнал да моли Бога да го укрепи.
- Детайли
- Публикувана на Неделя, 31 Декември 2017 12:32
- Написана от Свещ. Сергей Круглов
Откакто настъпиха последните времена, а както учи Църквата те идват тогава, когато Господ слиза на земята и става човек – в деня на неговото Рождество, оттогава светът започва да се дели по най-различни признаци, паралели и меридиани.
И едно от разделенията е следното: има хора, които зависят от календара, и свободни хора, които живеят във вечния живот и не зависят от календара.
Сред хората, които зависят от календара, има мнозина, които се смятат за въцърковени, православни, носят кръст, ходят в храма, изповядват се, причастяват се, правят всичко, което е нужно.
Това са хора, които вярват в Бога. Те всяка сутрин отварят молитвословите и в утринните молитви намират и четат Символа на вярата, в който се говори за живота в бъдещия век, живота вечен, в който трябва да вярва един християнин. В действителност те съвсем не желаят този живот и не са готови за него. Те измерват живота със сегашното време.
- Детайли
- Публикувана на Неделя, 31 Декември 2017 12:27
- Написана от Прот. Александър Шмеман
Тя е насочена към една дума, която никога не умира – щастието. Нова година, нов късмет! Към всеки от нас, това щастие, този късмет се обръща по свой начин, лично. Самата вяра обаче, че то може да се случи, че може да го чакаш, да се надяваш, е обща вяра. Кога човек е истински щастлив?
Днес, след толкова столетия натрупан опит, след всичко, което знаем за човека, вече не можем да отъждествяваме щастието с едно нещо, нещо външно − пари, здраве, успех, за което знаем, че не съвпада с онова винаги тайнствено, винаги неуловимо понятие: щастието.
Да, ясно е, че физическата удовлетвореност е щастие. Но не е пълно щастие. Че парите са щастие, но и мъка. Че успехът е щастие, но и страх. И поразителното е, че колкото повече външно щастие имаме, толкова по-крехко е то, толкова по-голям е страхът да не го загубим, да не го запазим, да го изпуснем. Може би затова в новогодишната нощ пожелаваме ново щастие, понеже „старото“ никога не ни се получава истински, все нещо не му достига. И затова се взираме пак напред, с молба, мечта и надежда…
Неделя след Богоявление – св. Йоан Кръстител
