- Детайли
- Публикувана на Петък, 10 Ноември 2017 14:37
- Написана от Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Въпросът на живота е: „Кой е моят ближен?“. За хората ближният, това е съпругът или синът или чичото, всички тези личности ги наричаме ближни и хората правят разлика между ближния и чуждия човек. Ближният, това е този, с когото харесваме едни и същи неща, имаме същата религия или родствена близост, а чуждият човек – това е онзи, с когото имаме различия и недоразумения и за това го смятаме за чужд.
От евангелското четиво за тази неделя научаваме, че при Иисус е отишъл един законоучител – човек, смятан за богослов в Израил, който би трябвало да знае отговора на въпроса си преди да го зададе. Затова и Писанието казва за него, че е дошъл, изкушавайки Иисус, и Го попитал: „Как да се спася?“. Иисус му отговорил: „Обикни Господа, твоя Бог, от цялото си сърце, от всичката си душа, с всичката си сила и с целия си ум, и ближния си както себе си“. Този човек добре е знаел, че старозаветният закон заповядва любов към ближния, но той прави разлика между един и друг вид ближен. Законът казва: Обикни само юдеина, а неюдеите са езичници и юдеите нямат общение с тях.
- Детайли
- Публикувана на Четвъртък, 09 Ноември 2017 14:47
- Написана от Свещ. Георги Калчу-Думитряса
Разговор с отец Георги-Калчу Думитряса:
- Ето, че мина повече от година от единственото посещение, което направихте в Румъния след падането на диктатурата на Чаушеску. Беше, ако не се лъжа, през февруари-март 1990 г. Нима това посещение Ви остави един толкова горчив привкус, че повече не бяхте изкушен да дойдете повторно?
Моето посещение в страната, малко след падането на Чаушеску, се случи наистина на фона на едни не само неприятни, но дълбоко обезпокоителни дела. Тогава се извърши, под широката усмивка на бъдещия президент Илиеску, първото масово нахлуване на миньорите в столицата.[1] Сега, поглеждайки ретроспективно събитията, си давам сметка, че е било прелюдия на миньорската вълна от юни 1990 г. и че тактиката на неокомунистическата власт от самото начало е била ясна и единна. Разбрах, че тогава са вършени позовавания и върху моята скромна личност, като са ми присъждани пред лицето на цялата нация някои колкото тежки, толкова и неоснователни обвинения. Аз току-що бях пристигнал в страната и, заобиколен от роднини и приятели, не следях излъчването по телевизията. Познавам инцидента по-скоро от изложенията на други. Не съм обвинявал миньорите нито тогава, нито по-късно. Вината принадлежи на тези, които са ги използвали безскрупулно, съзнателно дългосрочно компрометирайки образа на румънския народ в очите на целия цивилизован свят.
- Детайли
- Публикувана на Сряда, 08 Ноември 2017 17:57
- Написана от Лимасолски митр. Атанасий
Продължение на беседата „Не можем да живеем без Бога“
Не бива никога да се отчайваме. Разбойникът, разпнат до Христос, е използвал своя кръст, инструмента за неговото наказание, и се е спасил. Следователно, човек никога не трябва да се отчайва, защото отчаянието е най-големият грях. Защото, ако човек се отчая, така сякаш хули Бога, казвайки Му: „Не можеш да ме спасиш! Такъв, какъвто съм сега, не можеш да ме спасиш!“. А така хулим Бога. Все едно да кажеш на своите родители: „Може да сте ми майка и баща, но не ме обичате, никога не ме обикнахте!“. Така хулиш родителя си. Защото няма родител, който да не обича детето си, макар и по начина, по който всеки го разбира. Затова всеки се наранява, ако детето му каже така. Колко повече, ако кажеш на Бога: „Знаеш ли, Боже, не можеш да ме спасиш! За мене няма спасение!“. Сякаш отхвърляш Христовата кръв, която Той е пролял на Кръста, отменяш Неговата жертва. Нима съществува грях, страст или нещо друго, което Христовата кръв да не може да измие? И Христовият Кръст не може да те спаси? Нима Христос напразно се разпна за теб? Затова човек никога не трябва да се съмнява в силата на Христовата жертва. Затова в Църквата никога не можем да кажем на никого, каквото и да е направил, какъвто и да е той: „Не знам какво да правя с теб, чедо… Такъв, какъвто си станал, няма спасение за теб. Никой не може да те спаси!“. Това е недопустимо в Църквата. За всекиго, какъвто и да е той, има възможност за спасение, колкото и да е грешен, колкото и злини да е извършил, и това е лесно, ако с покаяние се обърне към Бога. Една дума е казал разбойникът и се е спасил, но я е казал от сърце. Сърцето му се е пречупило и в съкрушението си той е казал на Христос: „Спомни си за мене, Господи, когато дойдеш в царството Си“. И е чул отговора: „Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мен в рая“.
- Детайли
- Публикувана на Неделя, 05 Ноември 2017 22:52
- Написана от Св. Лука, Симферополски и Кримски архиепископ
Из писмата на св. архиепископ Лука Войно-Ясенецки до свещениците от Симферополска и Кримска епархия (6 юни 1952 г.)
Бъдете твърди в ревността си за Божията правда, за каноните и постановленията на Църквата.
До моето знание достигна, че възприемници (кръстници) при кръщаването на младенци често пъти стават хора, които не знаят никакви молитви и дори не умеят да се прекръстят, жени, имащи некръстени деца, и хора, незнаещи дори дали са били кръстени.
Кръщаването на младенци в Православната църква се извършва по вярата на техните родители и възприемници, чието задължение е да обучават децата на Божия Закон, молитви и благочестие. Това, разбира се, не могат да направят възприемници, които сами не знаят и най-простите молитви, не умеят да се кръстят и по време на тайнството кръщение се смеят на произнасяните от свещеника молитви-заклинания над сатаната.
- Детайли
- Публикувана на Събота, 04 Ноември 2017 17:48
- Написана от Митрополит на Нова Смирна Симеон
Пета неделя след Неделя подир Въздвижение – св. мчци Галактион и Епистима
Неделното апостолско четиво:
Братя, вижте, колко много ви написах с ръката си. Тия, които искат да се нравят по плът, те ви принуждават да се обрязвате, само за да не бъдат гонени за кръста Христов; защото и ония, които се обрязват, сами не пазят закона, а искат вие да се обрязвате, за да се похвалят с вашата плът; а мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат и аз за света. Защото в Христа Иисуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а новата твар. На ония, които постъпват по това правило, нека бъде мир и милост – тям и на Израиля Божий. Прочее, никой да ми не досажда, защото аз нося на тялото си раните на Господа Иисуса. Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с вашия дух, братя. Амин (Гал. 6:11-18).
Кръст или обрязване?
Този основополагащ въпрос поставя св. ап. Павел на галатяните в днешното неделно апостолско четиво. Тъй като в апостолско време някои християни с юдейски произход с особена гордост са продължавали да изпълняват различни разпоредби от старозаветния закон и по-специално разпоредбата за обрязването, в днешния откъс св. апостол ни разкрива коя е истинската похвала („гордост“) на християните.
Въпросът на живота е: „Кой е моят ближен?“. За хората ближният, това е съпругът или синът или чичото, всички тези личности ги наричаме ближни и хората правят разлика между ближния и чуждия човек. Ближният, това е този, с когото харесваме едни и същи неща, имаме същата религия или родствена близост, а чуждият човек – това е онзи, с когото имаме различия и недоразумения и за това го смятаме за чужд.
