- Детайли
- Публикувана на Понеделник, 27 Ноември 2017 23:41
- Написана от Неврокопска св. митрополия
Неделно апостолско послание: „Братя, аз, окованик за Господа, моля ви да постъпвате достойно за званието, за което сте призвани, с всяко смиреномъдрие, кротост и великодушие, като се търпите един други с любов и залягате да запазвате единството на духа чрез връзките на мира. Едно тяло сте и един дух, както сте и призвани към една надежда на вашето звание; един е Господ, една е вярата, едно е кръщението, един е Бог и Отец на всички, Който е над всички, и чрез всички, и във всички нас. А на всеки един от нас благодатта е дадена по мярката на дара Христов.” (Еф. 4:1-7)
Достойни за званието
В днешния апостолски откъс св. ап. Павел описва какви трябва да бъдат животът и делата на вярващите, за да бъдат те достойни за званието, за което са призвани. Изглежда, че в Ефеската църква, както и в други поместни църкви, били възникнали някои проблеми, които заплашвали да обезсмислят призванието на вярващите като членове на Тялото Христово. Поради това светият апостол намерил за необходимо да обърне внимание на начина на живот на членовете на Църквата. Без съмнение, словото му продължава да бъде актуално, защото подобни проблеми не липсват и днес в живота на Църквата.
- Детайли
- Публикувана на Неделя, 26 Ноември 2017 20:12
- Написана от Лимасолски митр. Атанасий
По време на Трисветата песен от св. Литургия свещеникът казва:
„Боже светий, Който пребъдваш сред светии и Когото с трисвята песен възпяват херувимите и славословят серафимите и Комуто всички небесни сили се покланят, Ти от нищо си направил всичко, създал си човека по Твой образ и подобие и си го украсил с всеки Твой дар. Ти даваш на просещия премъдрост и разум и не презираш съгрешилия, но си отредил покаяние за спасение…“.
Тази молитва показва любовта на Бога към нас и ни насърчава да имаме дръзновението да продължим нашия живот, защото сред всички, които сме тук, сред всички хора в света, няма нито един, който да не съгрешава. Нито аз, който говоря, нито вие, които ме слушате. И ако някой от нас се прави на безгрешен, трябва да знае, че осмива себе си. Защото понякога ни обзема този синдром, който аз наричам синдром на безгрешността, когато дори църковни хора се затрудняват да признаят, че са извършили грях, че изобщо имат грехове и страсти. В молитвите на светците виждаме техния вътрешен свят. Те не са лъжели, не са използвали хиперболи, а наистина са преживявали в себе си факта на своето страстно състояние, падение и грях. Те са изказвали това на Бога и не са се срамували да кажат: аз съм толкова грешен човек. Има молитви, които понякога се срамуваш да приемеш за твои – защото описват тежки състояния. „Аз се валям в страстите, – казва един светец за себе си, – без всякакъв срам се въргалям в страстите на насладите…“. Кой от нас ще се осмели да каже такова нещо? Ние сме добри хора, пазим си имиджа и достолепието пред хората, внимаваме да не ги загубим. Светците обаче са нямали такива комплекси, а са описвали себе си. За тях е нямало голямо значение дали са извършили на дело греховете. Значение е имало, че са виждали в себе си способността да извършат всичко (т. е. всички грехове). Силно ме впечатли един възрастен монах на Света гора, който казваше:
- Бог да ни пази! Ако Божията благодат ни изостави, всичко можем да сторим! Малко да ме напусне Божията благодат, и най-големите грехове, даже убийство мога да направя, и от Христос да се отрека, и в плътски грехове да падна!
- Детайли
- Публикувана на Петък, 24 Ноември 2017 11:52
- Написана от Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
„И някой си началник Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен? А Иисус му каза: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог; знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си. А той рече: всичко това съм опазил от младини. Като чу това, Иисус му каза: още едно ти не достига: всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене. А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат. Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство! Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие“
(Лука 18:18-25)
Когато хората говорят за някого, че той не лъже, не убива, не прелюбодейства и прочее, те казват просто, че той е „син на Адам“ (арабски израз, който означава човечен, бел. прев.), т. е. той е от човешкия род. Така хората си мислят, че му дават едва ли не свидетелство за святост. Този, който не краде, не убива и пр., той не влиза в затвора заради тези неща и го смятат за добър гражданин. А в християнството се предполага, че може да се случи вярващият човек да върши такива неща.
Затова в първия си отговор на този човек Господ се задоволява с думите: „За да влезеш в царството небесно, трябва да спазваш заповедите“. И му изрежда някои от тях. Като че ли този човек, който е опазил всички тези неща от младостта си, е търсел нещо друго, чрез което да влезе в царството на своя Господ, и това нещо новият Учител дойде, за да го обяви в Галилея, Самария и до край-земя.
- Детайли
- Публикувана на Четвъртък, 23 Ноември 2017 21:19
- Написана от Свещ. Александър Хворост, Екатерина Шчербакова
Свещ. Александър Хворост, предстоятел на храма „Св. Александър Невски“ в гр. Дружковка, Украйна, разсъждава върху един наболял въпрос – потребителското отношение към Църквата. За какво идваме в храма? Какво е той за нас – пространство за духовни услуги, място за получаване на благодат, магазин за „осветени“ сувенири или нещо много повече?
Ние живеем в епоха на научно-технически прогрес, небивал подем на материалното равнище и благосъстояние на населението. Това води до формиране на култура на потреблението. Изключително широкият пазар на стоки и услуги влияе върху мисленето на човека, върху отношението му към заобикалящия го свят. Това, разбира се, се проявява и в Църквата – нали живеем в обществото, и при нас идват хора, които прилагат и в храма потребителското си отношение към живота.
Енориашите, отнасящи се към Църквата потребителски, могат да бъдат разделени на три групи.
- Детайли
- Публикувана на Вторник, 21 Ноември 2017 18:23
- Написана от Плоещки еп. Варлаам (Мертикариу)
Благодаря на чуждестранните участници за усилието да дойдат в Букурещ, както и да съставят толкова съдържателни и полезни научни съобщения. За всекиго от нас докладите съдържаха ценни информации. Особено докладите на чуждестранните представители съдържаха изцяло нови за нас неща, отнасящи се до сестрите-църкви. Тези съобщения ни показаха образа, измеренията на огромната трагедия на сестрите-църкви от бившите съветски страни. Запознаването с тази ситуация е изключително ценно за нас, защото чрез сравнението можем да оценим по-правилно ситуацията на Църквата в нашата страна и мъдростта, способността, дипломатичността с която на първо място патриарх Юстиниан, а и целият Св. Синод, са ръководили съдбата на Църквата в периода на тежкото изпитание. Първоначалният замисъл бе конгресът да се организира на национално ниво. Но си дадохме сметка колко полезни ще са за нас изложенията от страна на православните сестри-църкви. Свидетелствата, с които се запознахме, ни потресоха. Църкви, останали с по трима-четирима йерарси, няколко храма и нито един манастир или без нито едно духовно училище – на прага на пълен духовен фалит.
Неделно апостолско послание: „Братя, аз, окованик за Господа, моля ви да постъпвате достойно за званието, за което сте призвани, с всяко смиреномъдрие, кротост и великодушие, като се търпите един други с любов и залягате да запазвате единството на духа чрез връзките на мира. Едно тяло сте и един дух, както сте и призвани към една надежда на вашето звание; един е Господ, една е вярата, едно е кръщението, един е Бог и Отец на всички, Който е над всички, и чрез всички, и във всички нас. А на всеки един от нас благодатта е дадена по мярката на дара Христов.” (Еф. 4:1-7)
