- Детайли
- Публикувана на Петък, 23 Март 2018 20:34
- Написана от Георгий (Ходр), б. митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
На Великия акатист, който отслужихме в последния петък, цялата символика е съсредоточена около облажаването на Пресветата Дева Мария от ангела. Това, което привлича вниманието ни, е възвеличаването на св. Мария като „Невеста неневестна“. Това е възвеличаване на Девицата, която е изпълнила Божията воля и ни е предала в плът Божието Слово. Тя е дала на Божия Син плът от своето тяло и, следователно, тя е свързана цялостно с Христос. Затова, когато Господ е бил на Кръста, Той се обръща към Своя любим ученик и казва: „това е твоята майка“, и от онзи момент ученикът я прибрал при себе си, за да се грижи за нея (Иоан 19:27).
Действието на тези думи не свършва при смъртта на Господа, но продължава и до днес, т. е. тя става майка на всеки любим ученик на Иисус и всеки ученик я взема при себе си, а това означава, че има здрава връзка между християнската душа и св. Богородица. Това става съвсем ясно в деня на Петдесетница, когато Божията майка е била в Сионската горница, заедно с апостолите и братята, които през цялото време са били около Иисус – от дванадесетте апостоли и от тези, които са Го следвали от време на време, от седемдесетте (Деян. 1:13-14).
- Детайли
- Публикувана на Понеделник, 19 Март 2018 11:25
- Написана от Лимасолски митр. Атанасий
Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне; противостойте му с твърда вяра, като знаете, че такива също страдания сполетяват и братята ви в света (1 Петр. 5:8)
Голямо благословение е възможността, която имаме днес, да четем Писанието и това в известна степен замества безсилието на човека да се моли. Днес хората трудно се молят. Гледаш човека да се моли пет минути и смята това за велико нещо, за голям подвиг. В миналото хората се молили часове наред. А с пет минути молитва - какво е това? Да четеш един час можеш, да четеш повече, можеш. Има един хубав израз: оръжията на християнина са четенето и молитвата, когато човек чете светоотеческите текстове, книги на светци, преди всичко Евангелието - всички тези книги, които са написани с помощта на Светия Дух. Така укрепва душата, така тя бодърства и след това може да се противопостави на дявола, който като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне.
Противостойте му с твърда вяра, като знаете, че такива също страдания сполетяват и братята ви в света.
- Детайли
- Публикувана на Неделя, 18 Март 2018 14:36
- Написана от Румънски патриарх Даниил
Евангелието за изцеряването на бесноватия глухоням е отредено от Църквата да се прочете в Четвъртата неделя от Великия пост, наречена неделя на св. Йоан Лествичник, защото в него по особен начин се поменава св. Йоан Лествичник, въпреки че той още се поменава ежегодно на 30 март.
Накратко този евангелски текст ни посочва три важни неща, които извършил Спасителят Иисус Христос: изцерил от съмнение бащата на болното дете, излекувал момчето от болестта, освобождавайки го от нечистия дух, и изцерил учениците Си от духовната неспособност за изгонването на демоните от човека.
Отслабването на вярата укрепва действието на дявола върху човека
Евангелието подчертава, че Иисус Христос почувствал огромното страдание на детето, измъчвано от демона, както и недостатъчната вяра на неговия баща. Затова Христос Господ веднага, чувайки бащата на болното дете да казва: „Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха“ (Марк 9:18), Се смутил, знаейки причината за неизлекуване на детето и по-точно – слабата вяра на бащата и духовна неспособност на учениците. Въпреки това Господ Иисус не смъмрил пряко бащата на детето, за да не добави към многото му страдание болката от укора. Но тъй като бащата бил част от еврейския народ, който се бе разделил на две – едните вярвали в Христос, а другите се съмнявали в Неговата сила, Господ казал към всички слаби във вярата: „О, роде неверен, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя?“ (Марк 9:19).
- Детайли
- Публикувана на Събота, 17 Март 2018 12:21
- Написана от Георгий (Ходр), б. митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Има някои основни истини в християнската вяра, които не бива да забравяме. Тук ще се опитам да опиша основите на християнството. Първата е вярата, за която нашият Господ Иисус Христос е казал: „… ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия“ (Марк 9:23).
Думата „вяра“ на арабски език означава две неща: тя означава „поверяване“, да предадеш нещо скъпоценно другиму. А вярващият – това е верният човек, който е приел вярата, както и определен начин на живот съобразно тази вяра. Когато говорим за вярващ човек, ние знаем, че той е пазител на нещо, което му е поверено, което е възприел без да го пропилява и ще отговаря за него пред Господа.
- Детайли
- Публикувана на Вторник, 13 Март 2018 10:47
- Написана от Архим. Сава (Мажуко)
От съветското детство пазя в паметта си стиха:
Като вълк бих
изгризал
бюрократизма.
В ролята на вълка е пламенният Владимир Маяковски. В онези благословени времена цялата страна задружно се бори с бюрократизма и най-мъдрото, което бюрократите могат да измислят в отговор на това, е да се присъединят към борбата и дори да я оглавят!
Според тълковния речник на Ушаков бюрокрацията е „система за управление, при която властта принадлежи на чиновническата администрация (бюрократите) без всякакво съобразяване с реалните интереси на масите“; и още в следния вариант: „прекомерна грижа за формалностите, канцеларските условности, в ущърб на делото“. Накратко – откъсване от реалността и формализъм.
Най-известният изследовател на явлението бюрокрация е английският сатирик Сирил Паркинсън, автор на книгата Законите на Паркинсън. Това е един много смешен текст, но всеки, който се е сблъсквал с вълшебния свят на хартиения оборот, с магията на канцелариите, сладката треска на отчетите и хипнозата на диаграмите, ще получи истинска наслада от удивителната проницателност на автора и дълбоките му познания в областта на анатомията на офиса.
Сред закономерностите, изведени от Паркинсън, има едно наблюдение, как всеки бюрократичен организъм достига една точка в развитието си, при която става административно самодостатъчен, т. е. може спокойно да съществува без контакти с външния свят и това не само не се отразява на живота на учреждението, но дори осигурява подобряване на показателите на работата.
На Великия акатист, който отслужихме в последния петък, цялата символика е съсредоточена около облажаването на Пресветата Дева Мария от ангела. Това, което привлича вниманието ни, е възвеличаването на св. Мария като „Невеста неневестна“. Това е възвеличаване на Девицата, която е изпълнила Божията воля и ни е предала в плът Божието Слово. Тя е дала на Божия Син плът от своето тяло и, следователно, тя е свързана цялостно с Христос. Затова, когато Господ е бил на Кръста, Той се обръща към Своя любим ученик и казва: „това е твоята майка“, и от онзи момент ученикът я прибрал при себе си, за да се грижи за нея (Иоан 19:27).
