- Детайли
- Публикувана на Петък, 02 Март 2018 12:04
- Написана от Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
По време на поста тежестта ни се увеличава и се опитваме да станем Христови войни, сякаш сме разпнати заедно с Него. Заради тези усилия Църквата по-често използва светлината в молитвите. Думата „светлина“ често се среща през този период. В следващата неделя ни очаква преклонение пред св. Кръст и тогава носим цветя в храма, които говорят, че се радваме на Кръста.
Усилието за нас е път към победата, и то не към такава победа, каквато е позната на светските хора – чрез насилие и страх, а това е победата на смирените, които са познали Христа.
Днес пък, във Втората неделя от Поста, и то заради дълги разисквания, които са се случили през четиринадесетото столетие, засягащи темата за божествената Светлина, св. Църква чества паметта на св. Григорий Паламà, архиепископ Солунски.
- Детайли
- Публикувана на Петък, 23 Февруари 2018 10:59
- Написана от Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Първата неделя от Великия пост е позната с названието „Неделя на православието“, защото иконопочитанието е победило (през 843 г.), след като е била водена истинска война срещу него, продължила цял век и създала големи сътресения в православния свят. Срещу православните християни е било проведено голямо гонение, те са били убивани и изселвани заради почитта си към св. икони дотогава, докато ромейското царство не се убедило, че трябва да спазва това учение. Тогава иконите са били издигнати в храмовете по начина, по който ние днес ги издигаме и обикаляме с тях, изповядвайки нашата православна вяра.
Какво обаче означава за нас днес да бъдем православни? Думата, както знаете, означава човек с правилно мислене, който вярва със здрава, неотклонна вяра в това, което Христос е предал някога на Своите последователи. Православен е човек, който вижда, че новите учения нямат никаква връзка с вярата и че те могат да бъдат нараняващи и вредни. Срещу вярата и днес са насочени много суетни учения, които идват извън св. Църква и носят страсти на човека като страстта към суетната слава, страстта към парите и пр.
- Детайли
- Публикувана на Сряда, 21 Февруари 2018 15:09
- Написана от Калин Михайлов
Стихотворението в края, за което дължа да кажа няколко предварителни думи, не е пропито от какъвто и да било триумфализъм. По-скоро е вярно обратното: израз е на тъгата, съпровождаща питането ми как стигнахме толкова близо до положение, в което сме готови да прегърнем една нова и разрушителна за семейството, обществото и цивилизацията ни идеология. Преди да е вина на злонамерени социални експериментатори, каквито безспорно има[1], отговорността за това положение е наша – на мъжете и бащите, възприемали своята позиция не като позиция на служещия, а като тази на азиатския тип деспот, на когото всички, начело с “дом и чада”, са длъжни да служат, задоволявайки безпрекословно и най-дребния му каприз. Докато от Христос насетне би трябвало да е обратното: който иска наистина да е първи и да запази своето първенство – и в семейството, и в обществото, трябва да е първенец в служенето на другите (срв. Мат. 20, 25–28; Марк. 9, 33–35). Това не е само църковен принцип и той важи особено по отношение на по-беззащитните и уязвимите, каквито са били, все още до голяма степен са и вероятно и занапред ще бъдат жените и децата, независимо от броя конвенции, които ще им посветят. Те са ни ближни в евангелския, а често и в буквалния смисъл на думата.
- Детайли
- Публикувана на Петък, 16 Февруари 2018 13:14
- Написана от Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
„Където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви“ (Мат. 6:21) – така завършва евангелският откъс, който Църквата прочита днес, за да ни подготви за поста. Все едно ни казва, че целта на постния подвиг като цяло е да се упражним в това, Господ да стане наше съкровище; и ако настина Той стане наше съкровище, сърцата ни ще бъдат привързани към Него.
Какво е съкровището на човека? Какво обича той? Разбира се, че той обича тялото – нещото, с което се съединява, когато се ражда и остава привързан към него до залеза на своя живот, когато бива погребан в гроба. Чрез него той вижда, чрез него чува, усеща и се размножава. Тялото е една страшна буреносна сила, която движи Вселената. То е нещо, към което се привързваме. Всеки от нас е привързан към своето тяло – някой повече, друг по-малко. Постът идва и ни казва: премахнете всичко това. Човекът е привързан към своето тяло, защото не иска да умре. А вярващият не се страхува да умре, защото знае, че там ще се срещне с Христос – своя Любим. Затова се възпираме от храната, за да уязвим властта на тялото и да придобием власт над него.
- Детайли
- Публикувана на Неделя, 11 Февруари 2018 23:17
- Написана от Златина Иванова
Истина ви казвам, за всяка празна дума, която кажат човеците, ще бъдат съдени в последния ден (Мат. 12:36-37)
С наближаването на Великия пост Църквата насочва вниманието ни към Съда – онзи последен съд, след който човечеството, цялото творение ще бъде обновено и ще поеме по един нов път на развитие. Евангелието казва какъв ще е критерият на този страшен в своята окончателност Съд – любовта, която сме успели да отгледаме у себе си и да споделим с ближния. Нейните прояви са многобройни, както многобройни са и проявите на липсата на любов, на недостатъчна любов, на отчуждението и омразата. Празните думи, за които говори Спасителят, са думи празни откъм любов – и щом ще бъдем съдени за тях, дори за всяка една от тях, е добре да знаем тяхната сила.
За тази цел ще се върнем към разказа за сътворението на човека. Църквата учи, че човекът е бил създаден според замисъла на Твореца като една харизматична личност, с потенциал за развитие във вечността. Пребивавайки в единство със своя Създател, неговите душевни сили – разум, воля, емоции, са били в хармония. Хармонично са действали и множеството духовни дарове на човешката душа. След грехопадението човешката природа е силно ранена, поразена е от смъртта, душевните сили на човека са в постоянно противоборство, а от цялостната харизма на човешката природа се запазват само отломки – по-големи или по-малки, на всеки според даруваното му. Всеки дар, всеки талант на човека вече е относителен. Откъснати от Бога, устремени към себе си, а не към своя Създател и към ближните си, ние сме свободни да постъпваме с тези отломки от първоначалната харизма на човешката природа, както искаме – да ги употребяваме за добро или за зло. Затова има харизматични хора, които са злодеи и които със силата на своята харизма подчиняват множеството – но не за да го вдъхновят към нещо градивно и добро, а за да го свлекат със себе си в мрака, обитаващ в душите им.
По време на поста тежестта ни се увеличава и се опитваме да станем Христови войни, сякаш сме разпнати заедно с Него. Заради тези усилия Църквата по-често използва светлината в молитвите. Думата „светлина“ често се среща през този период. В следващата неделя ни очаква преклонение пред св. Кръст и тогава носим цветя в храма, които говорят, че се радваме на Кръста.
