- Детайли
- Публикувана на Неделя, 29 Октомври 2017 18:50
- Написана от Митрополит на Нова Смирна Симеон
Седма неделя след Неделя след Въздвижение - св. преподобномъченица Анастасия Римлянка
Неделно апостолско послание: „Братя, като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът. Ако пък, залягайки да се оправдаем в Христа, и сами се оказахме грешници, нима Христос е служител на греха? Съвсем не! Защото, ако отново градя, що съм разрушил, сам себе си правя престъпник: чрез закона умрях за закона, та да живея за Бога. Разпнах се с Христа, и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.” (Гал. 2:16-20)
Връзката между спазването на закона и спасението в Христа е един от основополагащите моменти от учението на св. апостол Павел, което той излага в посланието си до галатяните. Поводът за това не е бил теоретичния интерес на апостола, а положението, което възникнало в много новоосновани християнски общини, заради християните от юдейски произход. Те, ведно с Евангелието, продължавали да изпълняват и различните разпоредби на закона. Заедно с християнското кръщение, което приемали, те едновременно приемали и юдейското обрязване.
- Детайли
- Публикувана на Петък, 27 Октомври 2017 10:32
- Написана от Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
В днешното евангелие има две чудеса: изцерението на една кръвотечива жена, което станало някак мимоходом, защото Господ се бил запътил да изцери дъщерята на Иаир, началника на синагогата, която дори умряла, докато Той отивал при нея. Това, което днешното евангелско четиво ни казва, е, че всъщност всяка душа представлява едновременно и кръвотечивата жена, и умрялата дъщеря на Иаир.
Тази жена имала кръвотечение от дванадесет години и пръснала парите си по лекари без да ѝ донесат излекуване. Светият евангелист Лука ни разкрива този отчайващ случай на неизцеримо страдание. И ето, че идва Господ и щом тя се докоснала до крайчеца на дрехата Му, начаса се излекувала, а Той почувствал, че сила излязла от Него.
Когато се изправяме пред Господ, трябва първо да се докоснем до Него, да се доближим до Него, както се доближават влюбените един към друг.
- Детайли
- Публикувана на Понеделник, 23 Октомври 2017 16:42
- Написана от Николай Паунов
Светото кръщение на едно дете е радост за всеки християнин. Когато децата са стотици, радостта е стократна... Но трябва да се внимава едно от тайнствата в Църквата да не се превръща в някакъв вид имиджово събитие, продуцирано по модела на ТВ-реалити, с продуктово позициониране на популярни лица от екрана. Кръщението е много сериозен личен избор, повратен момент в живота на човека, дори и когато се извършва в младенческата му възраст, и не бива да бъде просто част от кампания, дори тя да е с най-добри намерения. „Национално кръщение“ за християнина е нонсенс. В Църквата няма „национално“, има „съборно“. „Няма вече юдеин, ни елин“, както пише апостол Павел до Галатяните. И дори когато обличат младенците в народни носии, трябва да се помни най-важното – „всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте“.
Това „звездните кръстници“ може и да не го знаят, но свещенослужителите трябва да им го кажат – и на тях, и на родителите, за да могат малките християнчета да растат на здрава духовна основа... А решението на БПЦ да се освободят всички кръщенета в този ден от такса е прекрасно. Дано да намери продължение и да бъде определен поне един ден в годината, в който всички, които желаят да се кръстят и присъединят към Христовата Църква, да могат да го направят, без да се притесняват от недоимъка си. За това не е нужна намесата на лицата от екрана, нали, защото „човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце“.
Текстът е публикуван във фейсбук профила на автора
- Детайли
- Публикувана на Неделя, 22 Октомври 2017 14:58
- Написана от Митрополит на Нова Смирна Симеон
Проповед върху неделното четиво от Апостолските послания (Послание на апостол Павел до Галатяни 1:11-19)
Сред многото църкви, които апостол Павел основал в Мала Азия, била и Галатийската църква. Галатия се нарича областта, която се простирала в Централна Мала Азия и обхващала градовете Анкира, Песинус и Тавион.
За пръв път апостол Павел посещава тази страна през своето второ благовестническо пътуване (Деян. 16:6). Болест принудила апостола да остане за кратко време в Галатия, където станал известен сред жителите й със своя ентусиазъм и те го приели с почит и уважение (Гал. 4:13-14).
Поводът, който накарал апостола да изпрати своето послание до християните от Галатия, били юдействащи лъжеучители, които след отпътуването на Павел се промъкнали в новооснованите църкви и с учението си предизвиквали смутове и съблазни сред верните. Те вярвали, че за спасението в Христа е необходимо и изпълняването на разните обредни изисквания на Моисеевия закон, и най-вече на обрязването. Изисквали от християните, които имали езически произход, точно да спазват тези указания на Моисеевия закон. За да успеят в стремежите си, те се опитвали чрез клевети и коварства да разколебаят апостолския авторитет на св. ап. Павел, разпространявайки, че той не бил в съгласие с дванайсетте апостоли, тъй като не е виждал Господа, нито е бил Негов ученик и че своето благовестие и мисия сред езичниците той е приел от другите апостоли.
- Детайли
- Публикувана на Петък, 20 Октомври 2017 16:18
- Написана от Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Не си мислете, че човек обича Бога, понеже говори за Него и Му се моли. Това не е залогът!
Какво означава да се съберем и да принесем божествената жертва (св. Евхаристия – бел. прев.) за душата на някой наш брат, който се е преселил в обятията на Божията милост? Това, което научаваме от Новия Завет по отношение на смъртта, е, че Бог възнаграждава всекиго за неговите дела и че вечната му съдба зависи от неговите дела. Искам да ви обърна внимание, че казаното: „Делата на човека го съпровождат и Бог въздава всекиму според делата му“ (срв. Рим. 2:6) не означава, че Бог прави сметка, че води архив на небето, в който записва делата на човека, били те добри или зли, а че то е призив към вършене на добри дела.
Благословеното слово, че Бог въздава всекиму според делата му, споменато в Послание до римляни (2:5-6) и в Откровение на св. Йоан Богослов (22:12), означава, че делата на човека го очистват. Затова, ако ти си обикнал Господа и ближния и си направил добрина на своя брат, като си му обърнал внимание и си облекчил тъгата и мъката му, споходил си го във всички негови трудни положения и си се смирил, тогава твоите дела ще те очистят. Не защото Бог ти ги зачита, а те по своето естество те очистват, възнасят те към Него. В тази работа не съществува въздаяние или наказание, защото Бог не е отмъстителен, нито благоволи да види хората наказани в ада.
Седма неделя след Неделя след Въздвижение - св. преподобномъченица Анастасия Римлянка
