- Детайли
- Публикувана на Петък, 01 Юни 2018 11:59
- Написана от Ивайло Иванов
Тъй траурно-покорни са заспали
църковните ни куполи - уви! -
че стават все по мои катедрали
крайбрежните разплакани върби.
Там псалтове до късно чуруликат,
процежда се през клоните лъчът
и в миг огрява - цветен - стъклописът
от камъчета речни край брега.
А чистата вода поддържа исо!...
(На Бога само тъй е чист гласът)
И паяци замятат пак сребристи
рибарски мрежи в синята й глъб.
Мушици, мравки, бръмбари - и мряни,
подали от речицата око, -
са всеки път най-ревностни миряни
край малкия ни енорийски дом,
които, щом водите станат черни
и слънцето си легне в тях за сън,
приканва за поредната вечерня
на капките спасителният звън!...
- Детайли
- Публикувана на Четвъртък, 31 Май 2018 13:17
- Написана от Двери
Това са мисли на български деца за Бога, за преживяването на вярата в личния живот, във взаимоотношенията с другите. Тези мисли са искрен и истинни, споделени от децата на тяхната учителка. Но тези разсъждения не са спонтанни. Те са резултата от години работа с чистите сърца на децата, култивиране на доброто, насочване към светлото и Божието, предпазване от покварата и греха, които напират към тях.
В навечерието на Деня на детето да благодарим на всеотдайните родители и учители, които посвещават себе си в грижа за „тия най-малките“ и насочват мислите, чувствата и действията им към Бога, към чистотата и светостта в творението, давайки им пълна свобода за развитие и творчество. За да имат децата щастливо детство и плодотворна зрялост.
Елена, 9 г.: „Когато вляза в храма, чувствам, че всички икони са живи и ме подкрепят. Има много добро на този свят – добро е да слушаш родителите си, да не се сърдиш на никого, да прощаваш и да обичаш всичко, сътворено от Бог. Представям си, че в света всичко е добро и мирно. Това е една от мечтите ми.“
- Детайли
- Публикувана на Събота, 26 Май 2018 23:24
- Написана от Георгий (Ходр), б. митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Апостолите бяха събрани в горницата поради страх от юдеите, а след това ги виждаме да тръгват с велика сила, с най-голяма смелост, за да благовестят не само на юдеите, но и на езичниците. Тръгват, за да се пожертват и да умрат като мъченици и свидетели за всички бъдещи християнски поколения. Вярващият се подвизава, за да стане светец, тоест блестящ и сияещ човек – да стане нов човек.
Как се случи всичко това, след като те избягаха и оставиха Иисус самичък? Те видяха Христос като победител и въпреки това не укрепнаха, а се предадоха на страха, защото „плътта и кръвта“ били изложени на гонение.
- Детайли
- Публикувана на Четвъртък, 24 Май 2018 01:35
- Написана от Двери
В Деня на българската просвета и култура Двери чества 13 години от създаването си. Датата, на която стартира порталът, беше избрана неслучайно. Проектът Двери беше замислен и се осъществява като образователно-просветен и с мисионерска насоченост – да разширява кръга на своите читатели от тясно църковната сфера към така нареченото „светско“ общество. Да говори за Христовата Църква, нейната общност и ценности на език, разбираем за съвременните българи. Стремежът ни е, доколкото можем, да следваме примера на св. братя Кирил и Методий, посветили живота си на християнската проповед сред славяните на техния роден език.
През тези 13 години ние бяхме водени и от стремежа да търсим Христовата правда и да я отстояваме, да дадем възможност да се чуе гласът на онеправданите. 13-та година на Двери бележи своеобразен връх в опитите за натиск върху нас. Но ние знаем, че насилието, страхът и заплахите не са оръжията на Църквата. Христос ни казва, че кротките ще наследят земята, а един от големите съвременни православни мисионери архиеп. Анастасий (Янулатос) посочва, че Христос не пребивава там, където има арогантност и лицемерие.
- Детайли
- Публикувана на Петък, 18 Май 2018 23:02
- Написана от Георгий (Ходр), б. митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
В символа на вярата, който са поставили св. отци, събрали се през 325 г., се казва, че ние вярваме в Един Господ Иисус Христос. В това, че Той е Господ, т. е. Бог и Единороден Син Божи, Който няма друг Нему подобен и Който е роден от Отца преди всички векове. Вярваме, че Той е несътворен, а е съществувал винаги заедно с Бога, Своя Отец, и със Светия Дух. Затова отците Го наричат „Светлина от Светлина и Бог истинен от Бог истинен“, и потвърждават, че е роден, т. е. дошъл е от лоното на Отца, от сърцевината и същността на Бога Отца, а не е сътворен както човеците, не Го е създал Бог, нито пък някой друг.
Той е Светлина от Светлина. Както слънцето е светлина и лъчите му са светлина, така и Христос е светлината, раждаща се от Бога Отца. Това е същността на нашата вяра. Ние вярваме, че Бог дойде в света, въплъти се и умря, а когато казваме, че Той умря, ние с това казваме: вярваме, че Този, Който е бил повесен на дърво, е Бог в плът. Защото, ако Христос не беше наистина Бог, ние нямаше да сме изкупени, а щяхме да сме си все още в своите грехове, защото човек не може да изкупи човечеството.
Тъй траурно-покорни са заспали
