- Детайли
- Публикувана на Събота, 14 Юли 2018 08:40
- Написана от Георгий (Ходр), б. митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
В седмата неделя след Петдесетница Църквата е отредила да честваме св. отци. А кои са тези отци? Сред светците има такива, които ние наричаме наши св. отци, като например: св. Йоан Златоуст, св. Григорий Богослов, св. Василий Велики, св. Максим Изповедник, св. Йоан Дамаскин и др. С названието „отци“ ние не наричаме всички, които са богословствали, дори и те да са били велики богослови. Наш отец, т. е. баща е този, който ни е родил. А отец в Църквата се нарича този, който чрез своето учение ни прави Божии чеда.
Когато Църквата се нуждае от някого, който да я защитава, когато е в опасност, тогава Бог явява в нея такъв човек, който така да учи другите, че учението му да укрепи това, което сме възприели от апостолите, и да го изясни. Така например, в Църквата, в края на първото столетие, възниква опасност от юдеите и от гръцките философи, или по-точно от смесения с гръцката философия юдаизъм. И от това възниква необходимостта от по-голяма яснота в учението за божествената природа на Господ Иисус Христос.
- Детайли
- Публикувана на Неделя, 08 Юли 2018 10:51
- Написана от Румънски патриарх Даниил
Болестта на тялото зове човека да търси изцеление на душата
Днешното неделно св. евангелие (Мат. 9:1-8) ни посочва факта, че Господ Иисус Христос познавал не само болестта на парализирания, но и тайното му покаяние за неговите грехове. Хората съгрешават много често, но рядко се разкайват за греховете си, или не се разкайват доброволно, по собствена инициатива. Но Бог, в Неговата милостива и изцелителна за душата любов призовава хората към покаяние и изправяне и чрез това, че допуска за известно време да бъдем лишени от свобода, здраве, материални блага, социални почести, присъствието на любимите хора или от други обичайни радости. За това понякога преминаваме през нещастия, болести, изкушения, които тайнствено ни подтикват или ни призовават да се разкаем и да се доближим повече до Бога чрез молитва и добри дела, защото Той е изворът на живота, на изцеляването от болести, на освобождаването от нещастия и на спасяването от грехове и смърт. Думата „спасение“, на гръцки (сотириа) и на латински (salus) означава оздравяване, освобождаване от трудна ситуация. Следователно Господ Иисус Христос е Спасителят в смисъл на Избавител и Изцелител на хората от състояние на грях, болест и смърт, чрез тяхното съединяване със Светия и Вечно жив Бог. За това в светия и Велик Петък пеем, след службата наречена Опело Христово, по време на литията със св. плащаница: „Отиди на небето и седни до Отца Твореца, Ти, Който оставяш на света мир, Иисусе Спасителю!“
- Детайли
- Публикувана на Неделя, 08 Юли 2018 00:03
- Написана от Георгий (Ходр), б. митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Търпението не се състои в поддържането на пасивно отношение към Божието творение или на неутрално отношение към недостатъците. Защото вярващият винаги се стреми да промени света. Неговата проповед обаче може да продължи дълго време, а е възможно и хората да не го послушат, когато той свидетелства пред тях и им говори за Христос. Понеже съществува елементът на времето, а истината – това не е диктовка, която ние диктуваме над другите. Защо този, когото се опитваме да просветим, продължава да упорства в своя грях? Съществува едно нещо, което св. ап. Павел нарича „тайната на беззаконието“, тъй като никой не знае кога ще дойде благодатта или кога ще я възприеме този, за когото се молим ние. Защото в душата има „жито и плевели“ и не винаги успяваме да изкореним плевелите.
Наблюдава се, че повечето хора остават в злото, в което са израсли, както и че искреното покаяние е твърде рядко и максималното, което човек може да направи, е да чака и да обича. А това означава да съжителстваме в енорията или в света с хора, които се различават в степента на благочестието и предаността си към Христос. Ние трябва да ги приемем, защото те са наши братя и единственият шанс за тяхното просветление може да бъде нашето братско отношение и нашата търпимост към това, което ни ядосва и което ни шокира в тях.
- Детайли
- Публикувана на Вторник, 03 Юли 2018 17:41
- Написана от Двери
Разговор на „Двери“ с проф. Пламен Макариев, председател на Експертния съвет по религия към министъра на образованието и науката, за новите програми за СИП и ЗИП Религия в българското училище
- Проф. Макариев, Вие оглавявате Експертния съвет към МОН, който беше натоварен със задачата да организира създаването на нови учебни програми по предмета Религия, както и учебници по тази дисциплина. През април т. г. на сайта на МОН вече бяха публикувани новите програми. Какво наложи създаването им и какви нови идеи вложихте в тях?
- Формалният повод за създаване на нови учебни програми по предмета Религия беше влизането в сила от 1 август 2016 г. на новия Закон за предучилищното и училищното образование, което налагаше привеждане на програмите по всички училищни дисциплини в съответствие с неговите изисквания. Но Експертният съвет по религия към министъра на образованието и науката се ориентира към разработване на изцяло нови програми по Религия, а не просто към адаптиране на старите, защото по този начин се откри възможност за съществено усъвършенстване на преподаването на този предмет в българските училища и с това - за създаване на предпоставки за решаване на редица проблеми, които понастоящем възпрепятстват пълноценното реализиране на тази кауза.
- Детайли
- Публикувана на Събота, 30 Юни 2018 12:08
- Написана от Георгий (Ходр), б. митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Интересното в Църквата е, че тя е единственото място, в което заедно с вярващите се събират и невярващите, които търсят Божията любов, независимо дали са мъже или жени, бедни или богати, здрави или парализирани, прости или интелигентни. Това е така, защото Господ, Който е закланият Агнец за всички хора, ги въздига към едно равнище – равнището на Неговата любов. Той сякаш казва на потиснатата жена (но също и на потиснатия мъж): „Не се безпокой, ако твоят съпруг не вижда в тебе нищо друго освен предмет за удоволствие или слугиня на своите деца и си незначима за него. Ти ще ми бъдеш близка, подобно на Мария, Моята майка, която е майката на целия свят, подобно и на жените-мироносици. Ти чрез своето търпение, което проявяваш към съпруга си, си достигнала в голяма степен до светостта на тези жени“.
В седмата неделя след Петдесетница Църквата е отредила да честваме св. отци. А кои са тези отци? Сред светците има такива, които ние наричаме наши св. отци, като например: св. Йоан Златоуст, св. Григорий Богослов, св. Василий Велики, св. Максим Изповедник, св. Йоан Дамаскин и др. С названието „отци“ ние не наричаме всички, които са богословствали, дори и те да са били велики богослови. Наш отец, т. е. баща е този, който ни е родил. А отец в Църквата се нарича този, който чрез своето учение ни прави Божии чеда.
