- Детайли
- Публикувана на Неделя, 17 Декември 2017 00:25
- Написана от Протопрезвитер Поликарп Тимбас
Единадесета неделя след Неделя подир Въздвижение – на св. Праотци; св. прор. Даниил и св. 3 отроци Анания, Азария и Мисаил
Неделно апостолско послание: „Братя, кога се яви Христос, вашият живот, тогава и вие ще се явите с Него в слава. И тъй, умъртвете земните си членове, сиреч пороците: блудство, нечистота, страст, лоша похот и користолюбието, което е идолослужение. Заради тия пороци Божият гняв иде върху синовете на непослушанието, сред които и вие някогаш се движехте, когато живеехте в тия пороци. А сега и вие отхвърлете от себе си всичко: гняв, ярост, злоба, злоречие, сквернословие от устата си; не се лъжете един други, след като съблякохте ветхия човек заедно с делата му и се облякохте в новия, който се обновява в познанието, по образа на своя Създател, дето няма ни елин, ни иудеин, ни обрязване, ни необрязване, ни варварин, ни скит, ни роб, ни свободник, а всичко и във всичко е Христос” (Кол. 3:4-11).
Ветхият човек
В апостолския откъс, който чухме, св. ап. Павел говори за двама човеци – ветхия и новия. Първият е потопен в греха и върши лукави дела, от които светият Бог се гнуси. Вторият е възроденият чрез тайнството на светото Кръщение човек, който непрекъснато напредва във все по-дълбоко познание на Бога и става все по-съвършена икона на Христос, Който го е сътворил. Днес св. апостол ни призовава да се освободим от нашето старо и повредено от греха „аз“ и да се съединим с новия човек, който е възроден по Божията воля, та да живеем в правда и святост (виж Еф. 4:24). „Съблякохте – казва апостолът – ветхия човек заедно с делата му и се облякохте в новия, който се обновява в познанието, по образа на своя Създател“.
- Детайли
- Публикувана на Събота, 16 Декември 2017 17:42
- Написана от Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
С наближаването на Рождество Христово нека се запитаме какво да принесем на Родилия се заради нас Богомладенец, Когото влъхвите изповядаха като Бог и като Цар, и като приготвен за жертва? Всъщност какво ли повече да кажем от това, което пеем сутринта на Рождество, че Христос изисква от нас „божествени и православни слова“, т. е. да Го изповядваме като наш божествен и вездесъщ Спасител, като Светлина от Светлина, като Бог истинен от Бог истинен, като роден, несътворен.
Мнозина, ако бъдат запитани за Христос, ще кажат, че за тях Той е някакъв пророк или велик човек и социален реформатор и тям подобни. Ние обаче, събиращите се в Църквата, сме дошли да Го приемем и да Го изповядаме като наш Бог и наш Господ, да изповядаме, че единствено само Бог спасява човека и че човекът се мята в безумието и тленността си.
- Детайли
- Публикувана на Четвъртък, 14 Декември 2017 14:18
- Написана от Свещ. Кирил Синев
Интервю с д-р Георгица Чочой, етнолог и преводач от български на румънски език
- Господин Чочой, Вие сте румънски етнолог и журналист, специализирал сте се в културно-православната източно-славянска и балканска сфера. Малцина у нас знаят, че освен тези занимания Ваша основна дейност са преводите от български, среднобългарски, руски и сръбски език. Какво Ви подтикна да започнете да превеждате църковни текстове от български на румънски?
- Да, превеждам най-вече от български език. Имайки специализация по културна антропология и бидейки преводач от славянски езици, забелязах твърде слаба ориентация на румънските изследователи по отношение на народната култура на юг от Дунава и по-специално към българската. В галопиращия процес на модернизация на румънската и българската култура от втората половина на 19 в. румънските и българските изследователи са се насочили към културни пространства много по-отдалечени от общия дълбок кошер на балкано-карпатската култура. Това го доказва малкият брой взаимни преводи от периода между двете световни войни както при румънците, така и при българите. Чувстваше се отдавнашна необходимост от извършване на румънски изследвания, базирани върху изследването на българския фолклор, който, по мое мнение, спомага за опознаването и изясняването на някои елементи в румънската култура. През комунистическия период също не е могло да се направи това, което е било желано, нито по отношение на някои фундаментални среднобългарски текстове, които пряко засягат нас, румънците. Това се случва въпреки знаменитата румънска школа по славистика.
- Детайли
- Публикувана на Понеделник, 11 Декември 2017 20:02
- Написана от Двери
В навечерието на Рождество Христово, когато предстои празникът, напомнящ за Божията милост и любов към нас, много българи с готовност участват в кампаниите за подкрепа на бедни и нуждаещи се. В тези дни ставаме по-чувствителни към страдащите и като християни се питаме дали нашето милосърдие има сезонен характер, само от пари ли се нуждаят бедните, къде е ролята на Църквата в грижата за страдащите.
По тези въпроси разговаряме с Миряна Маламин-Сирийски, програмен директор на фондация „Светът на Мария“, която предоставя социална услуга Дневен център за хора с интелектуални затруднения „Светове“, а също участва в редица общински и държавни работни групи и експертни изследвания за промяна на нормативната уредба в сферата на социалните услуги и социалното подпомагане. Доброволец е към Енорийски център „Покров Богородичен“. Преди това Миряна повече от осем години работи с холандската организация „Де Пасарел“ в разработване на методики за различни социални услуги в подкрепа на хора с интелектуални затруднения, а в периода 2010-2012 г. ръководи за България консултантски проект на социалното министерство за реформа в социалните услуги за хора с увреждания. Със социалната тема Миряна се среща във фондация „Покров Богородичен“, където през 1997 г. координира социална кухня за бедни, а през 1998 г. ръководи проект „Споделено пространство“ в подкрепа на децата от Дома в гр. Угърчин, който проект по-късно прерасна в Православна доброволческа инициатива. Като обучител в социалната програма на Фондация „Покров Богородичен“ се среща с духовници и миряни от БПЦ и други православни църкви, които развиват прицърковна социална и милосърдна дейност.
- Вие познавате социалната система на държавата, но имате и опит от организиране на църковна милосърдна дейност. По какво се различават те? Можем ли да кажем, че щом държавата има изградена система за социално подпомагане на гражданите, то не е необходимо Църквата да навлиза в тази сфера?
- Детайли
- Публикувана на Неделя, 10 Декември 2017 15:20
- Написана от Неврокопска св. митрополия
Десета неделя след Неделя подир Въздвижение – св. мчци Мина, Ермоген и Евграф
Неделно апостолско послание: „Братя, усилвайте се в Господа и в мощта на силата Му; облечете се във всеоръжието Божие, за да можете устоя против дяволските козни, защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата. Заради това приемете Божието всеоръжие, за да можете се възпротиви в лош ден и, като надвиете всичко, да устоите. И тъй, стойте, като си препашете кръста с истина и се облечете в бронята на правдата, и обуйте нозете си в готовност да благовестите мира; а над всичко вземете щита на вярата, с който ще можете угаси всички нажежени стрели на лукавия; вземете и шлема на спасението и духовния меч, който е Божието слово“ (Еф. 6:10-17).
Духовните оръжия
Животът на християнина е една духовна борба, една всекидневна война. Тази борба не е против плът и кръв, подчертава св. апостол Павел, т. е. не е срещу човеци, а е война с безплътните бесове. Те се наричат и светоуправници, защото властват над онези, които живеят в зло. Разбира се, тази своя власт в настоящия свят те имат по Божие допущение, за да бъдат изпитани по този начин избраните и достойните.
Единадесета неделя след Неделя подир Въздвижение – на св. Праотци; св. прор. Даниил и св. 3 отроци Анания, Азария и Мисаил
