- Детайли
- Публикувана на Четвъртък, 02 Август 2018 10:33
- Написана от Архим. Тома (Бийтар)
Кой е св. Йосиф Дамаскин?
Той е Йосиф, син на Джарджус (Георги) Муса (Моисей), син на Мехна Ал-Хаддад, познат просто като о. Йосиф Мехна Ал-Хаддад. Св. Йосиф Дамаскин е от бейрутско потекло, гражданин на Дамаск и православен по изповедание – така светецът е обичал понякога да се самоиндентифицира. Баща му изоставя Бейрут в първата четвърт на 18 в. и идва, та се установява в Дамаск, където се занимава с тъкане на копринени платове. Там се жени и ражда три мъжки рожби: Муса, Ибрахим (Авраам) и Юсеф (Йосиф). Бащата на св. Йосиф Дамаскин е от арабски гасанидски хорански произход (гасанидите, наречени така по името на своя вожд Гасан, са арабско православно племе, съществувало преди исляма и помагало на византийците в техните войни с персийската империя през 6 в., оцеляло и след установяването на Арабския халифат в земите на византийската империя – бел. прев.). Неговите предци са се преселили от южносирийската планинска област Хоран в бекаайското ливанско градче Ал-ферзел в Източен Ливан още през 16 в., а оттам в Баскинта, в планинския район на Кадаа Ал-Матън (област Планина Ливан – бел. прев.), и после в Бейрут.
Тези, които разказват за него като свещеник, говорят, че бил среден на ръст, с бяла кожа, с достолепна осанка и високо чело, с умни очи и гъста брада.
- Детайли
- Публикувана на Събота, 28 Юли 2018 16:53
- Написана от Георгий (Ходр), б. митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
В хорските умове витае мисълта, че в Десетте Божии заповеди се съдържа цялата християнска етика. Истината обаче е, че те са само един пример и че има много други грехове, за които тези заповеди не споменават. Освен това втората заповед „пази съботния ден“ засяга юдейската обредна практика, с която ние, християните, не сме свързани вече, защото Господ чрез Своето възкресение ни освободи от бремето на съботния ден. А нашето възпиране да не работим в неделния ден не е в изпълнение на божествената заповед. Това е църковно установление и всъщност в този ден се отслужва св. божествена Литургия. В самия Стар Завет най-пълното правило е това: „възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, от всичката си душа и с всичките си сили. Тия думи, които ти заповядвам днес, да бъдат в сърцето ти (и в душата ти); и внушавай ги на децата си и говори за тях, кога седиш в къщи и кога си на път, кога си лягаш и кога ставаш като себе си“ (Втор. 6:5-7; Лев. 19:18). Това правило възприема Иисус, като казва първо: „Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед“. И след това добавя от кн. Левит (19:18): „... а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си“ (Мат. 22:37-40). Накрая обобщава: „... на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците“. Защото нравствената основа на Христовото учение е любовта.
- Детайли
- Публикувана на Събота, 28 Юли 2018 15:47
- Написана от Бейрутски митрополит Илия (Ауди)
Пред християнина се изправят, както пред всеки друг човек, трудности и пречки в неговия живот. Християнинът принципно е свързан с Господ Иисус Христос, защото се нарича с Неговото име, но той често забравя, че Господ е на негова страна и се грижи за него. Християнинът постъпва така поради маловерието си в Господа и се стреми да намери за себе си друг помощник, с чиято помощ да се справи с онези премеждия. Същото нещо може да се случи на социално равнище, може да се случи и в Църквата, в определено време и на определено място. Евангелският текст, който чухме в днешния неделен ден (Мат. 14:22-34), е отглас от това, пред което се изправяме в нашия живот.
Заслужава да отбележим, че св. ев. Матей споменава за подобен случай с някои важни разлики. В Глава 8 от своето евангелие той разказва за това, което се е случило с учениците, когато те са влезли в кораба заедно с Господ Иисус Христос и как когато морето силно се развълнувало и издигнало своите вълни те много се уплашили. Господ Иисус Христос спял в кораба и учениците Го събудили, за да ги избави, защото мислели, че Него не Го е грижа за тях, а Той ги укорил заради маловерието им „… и запрети на ветровете и морето и настана голяма тишина“ (8:23-27).
- Детайли
- Публикувана на Събота, 21 Юли 2018 11:16
- Написана от Бейрутски митрополит Илия (Ауди)
На 25 юли нашата св. Православна църква чества успението на св. прародителка Анна – съпругата на св. Йоаким и майка на св. Дева Мария. В нейна чест отбелязваме и други празници: на 9 декември – чудното зачеване на св. Дева Мария, а на 9 септември – нейната памет и тази на съпруга ѝ, св. праведен Йоаким (отглас от празника Рождество Богородично, честван в предния ден, както става с всички големи празници – бел. ред.).
Ако разгледаме написаното за живота на св. Йоаким и Анна в литургичните текстове и в цялата църковна книжнина, ние ще забележим, че тяхната значимост не се ограничава само до това, че са прародители на Христос по плът. От мига, в който „времето се изпълни“, св. Йоаким и Анна представляват края на безплодието на беззаконния народ (Лука 23:29) и началото на светото плодородие чрез Божието посещение, което започва с раждането на Мария, девствената майка, родила Сина Божи, Който е съвършенството на плодородието.
- Детайли
- Публикувана на Събота, 14 Юли 2018 19:46
- Написана от Румънски патриарх Даниил
След изцеляването на двамата слепци от Капернаум, ни казва евангелието, моментално „доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс. И след като бесът биде изгонен, немият проговори“ (Мат. 9:32-33).
Виждаме, че Спасителят Иисус Христос се държи различно по време на двете последователни изцеления. В случая с двамата слепци Той очаква изповядване на вярата преди да ги изцели, но не и от немия бесноват, който е бил изцелен веднага след като е доведен при Него. Защо? Защото немият не е можел да изповяда вярата си, не само поради това че е бил ням, но и защото е престанал да мисли, да бъде отговорен за делата си, бидейки воден от зъл дух, който го е обладал. И в други подобни ситуации, предадени от светите евангелия (съгл. Матей 8:28-34), тук съзираме драмата на обладания от дявола човек, чийто разсъдък, глас и воля са били иззети от зъл дух. Поради тази причина Господ Иисус Христос не е изискал от немия бесноват да изповяда вярата си, но от милостива любов към хората, му е възвърнал телесното и духовно здраве. В случая с немия човек са били достатъчни вярата и любовта към ближния на донеслите го при Иисус и повярвали, че само Той може да го изцери.