- Детайли
- Публикувана на Събота, 03 Февруари 2018 22:02
- Написана от Румънски патриарх Даниил
С много духовна мъдрост и педагогика Църквата е отредила във Втората неделя от периода на Триода да бъде прочетен изключително съзидателен евангелски откъс, който ни помага да разберем колко полезно е покаянието за нашето духовно извисяване към Възкресението, като издигане от греха и като радост от нашата среща с Христос Господ, Който ни откри милостивата любов на небесния Отец.
Евангелието на Неделята на блудния (в румънския текст буквално прахосническия, бел. прев.) син има изключителна връзка със самото Тайнство на изповедта и опрощаване на греховете, което фактически е Тайнството на помиряването на човека с Бога.
Стъпалата на духовното издигане от греха, които извървял блудният младеж, са основните стъпала на покаянието или изповедта. Евангелието на втората неделя от периода на Триода ни учи как да се каем и особено колко са големи дарът и радостта на опрощението, колко удивително е намирането отново на загубения или възкресението на душевно умрелия и колко хубаво е състоянието на човешката душа след получаването на прошка за греховете.
- Детайли
- Публикувана на Събота, 03 Февруари 2018 19:27
- Написана от Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Грях е човек да си мисли, че притежава нещо различно от това, което Бог притежава. Човек иска да завземе целия свят, да погълне света, да го пожелае, да обърне света към себе си, към собствените си удоволствия. Той иска да се отдалечи от Бога, да блуждае по свои пътища. Но никой не може да блуждае, ако не пожелае това. Тогава той разпилява богатството си, губи душата си. Той го разпилява, като живее в разпътство, защото си мисли, че то ще го нахрани, че то ще го оживотвори, че ще го освежи.
А когато огладнее, той се затъжва за своето завръщане към Бога. Той осъзнава себе си като син, когато почувства глад и му се прииска да се завърне. За неговото завръщане има едно голямо условие и то е той да признае, че е съгрешил, да признае вътре в себе си, че е станал едно нищо и се е омърсил.
- Детайли
- Публикувана на Петък, 02 Февруари 2018 14:38
- Написана от Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Възлюбени, днес Христос се въвежда в храма като Младенец, а юдейският храм се осуетява. Не останаха юдеи, юдеите изчезнаха, а Този, Който остана, е единствено Христос.
Дали всеки от нас се е привързал към Христос? Или все още има за себе си лични изгоди и удоволствия в този свят? Чувства ли всеки от нас, че собствените му изгоди и удоволствия преминават и че единствено личността на Иисус остава вовеки? Дали ти си пленник на личностите, които ти харесват? Или те са преходни за тебе? А ти дали си приковал погледа си единствено към лицето на Господа, към лицето на окървавения и увиснал на дърво Христос? Приемаш ли собствените си болки или роптаеш срещу тях? Чувстваш ли до болка страданието на Иисус? Иисус страда от греховете. Ти страдаш ли от собствените си грехове? Или благоволиш към тях? Разбери, че всички ние сме грешници, Разликата между нас е, че някой може да благоволи към своите грехове, да е доволен от тях. И остава в тях. Възползва се от тях. Печели от тях. Докато друг страда от своя грях. Ако не стигнете дотам, че да страдате от своите грехове, вие все още не сте започнали да вървите по пътя на спасението.
- Детайли
- Публикувана на Четвъртък, 01 Февруари 2018 18:10
- Написана от На САЩ, Канада и Австралия митрополит Йосиф
Много обичам утвърдените вече в речника на Българската православна църква благозвучни наименования като Богомладенец, Богоотец, Богоприемец, Богоносец, Боговидец, Богослов, Богомил, както и Богородица. И всички тези наименования е прието да започват с главна буква, поради величието на подвига в живота на носителите им.
На 2 февруари всяка година отбелязваме Господския празник „Сретение Господне”. Евангелското повествование за деня ни свидетелства за удивителната роля на св. Симеон Богоприемец в земния живот на Богомладенеца, което е дало повод светият Старец да стане активен участник в нарочния Господски празник, макар на следващия календарен ден да го честваме пак.
Кой е св. Симеон Богоприемец и защо го поменаваме като такъв? Чудна е историята на неговото послушание. За мене той е Божи избраник за възможна неповторима мисия на Божието домостроителство, очевидец на спасението, приготвено пред лицето на всички народи, и учител на жива вяра, скрита за много години нейде в дълбините на сърцето му.
- Детайли
- Публикувана на Четвъртък, 01 Февруари 2018 01:11
- Написана от Двери
Сръбска православна църква произвежда собствена марка вина и ракии – патриаршески. Нейните изби в Сремски Карловци са продължители на вековна традиция. Избите се намират в Стария дворец, а лозята са разположени в околността на Фрушкогорското селище. Патриаршеските изби пазят, както и някога, превъзходни вина: патриаршеско червено, патриаршеско бяло, както и десертни вина, от които, при всички случаи, най-известното е берметът. Разбира се, виното се произвежда и за богослужебни цели, като евхаристиен дар, защото от всички дела на човешките ръце за производство на хляб и вино е нужен най-много труд.
Винарската традиция в Сръбската православна църква води началото си още от нейното основаване и от първия ѝ духовен водач св. Сава Неманич. Около 1230 г. архиепископ Сава сключва договор със светогорския „Протат“ относно границите на хилендарските лозя. Св. Сава лично поставя и контролира граничните камъни. „Лично се договарям и относно това, когато това място бъде превърнато в лозя, да държа в притежание и да управлявам тези лозя несъмнено, необезпокоявано и неотменимо, докато пребивавам между живите, а след края на живота си едната половина от лозята завещавам на килията си, която е посветена на нашия преподобен отец Сава и се намира в близост до Карея, и която съм изградил от основи, а другата половина – на съборната църква в Карея...“ – това е волята и завещанието на св. Сава в конкретния случай.
С много духовна мъдрост и педагогика Църквата е отредила във Втората неделя от периода на Триода да бъде прочетен изключително съзидателен евангелски откъс, който ни помага да разберем колко полезно е покаянието за нашето духовно извисяване към Възкресението, като издигане от греха и като радост от нашата среща с Христос Господ, Който ни откри милостивата любов на небесния Отец.
