- Детайли
- Публикувана на Сряда, 21 Февруари 2018 15:09
- Написана от Калин Михайлов
Стихотворението в края, за което дължа да кажа няколко предварителни думи, не е пропито от какъвто и да било триумфализъм. По-скоро е вярно обратното: израз е на тъгата, съпровождаща питането ми как стигнахме толкова близо до положение, в което сме готови да прегърнем една нова и разрушителна за семейството, обществото и цивилизацията ни идеология. Преди да е вина на злонамерени социални експериментатори, каквито безспорно има[1], отговорността за това положение е наша – на мъжете и бащите, възприемали своята позиция не като позиция на служещия, а като тази на азиатския тип деспот, на когото всички, начело с “дом и чада”, са длъжни да служат, задоволявайки безпрекословно и най-дребния му каприз. Докато от Христос насетне би трябвало да е обратното: който иска наистина да е първи и да запази своето първенство – и в семейството, и в обществото, трябва да е първенец в служенето на другите (срв. Мат. 20, 25–28; Марк. 9, 33–35). Това не е само църковен принцип и той важи особено по отношение на по-беззащитните и уязвимите, каквито са били, все още до голяма степен са и вероятно и занапред ще бъдат жените и децата, независимо от броя конвенции, които ще им посветят. Те са ни ближни в евангелския, а често и в буквалния смисъл на думата.
- Детайли
- Публикувана на Петък, 16 Февруари 2018 13:14
- Написана от Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
„Където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви“ (Мат. 6:21) – така завършва евангелският откъс, който Църквата прочита днес, за да ни подготви за поста. Все едно ни казва, че целта на постния подвиг като цяло е да се упражним в това, Господ да стане наше съкровище; и ако настина Той стане наше съкровище, сърцата ни ще бъдат привързани към Него.
Какво е съкровището на човека? Какво обича той? Разбира се, че той обича тялото – нещото, с което се съединява, когато се ражда и остава привързан към него до залеза на своя живот, когато бива погребан в гроба. Чрез него той вижда, чрез него чува, усеща и се размножава. Тялото е една страшна буреносна сила, която движи Вселената. То е нещо, към което се привързваме. Всеки от нас е привързан към своето тяло – някой повече, друг по-малко. Постът идва и ни казва: премахнете всичко това. Човекът е привързан към своето тяло, защото не иска да умре. А вярващият не се страхува да умре, защото знае, че там ще се срещне с Христос – своя Любим. Затова се възпираме от храната, за да уязвим властта на тялото и да придобием власт над него.
- Детайли
- Публикувана на Неделя, 11 Февруари 2018 23:17
- Написана от Златина Иванова
Истина ви казвам, за всяка празна дума, която кажат човеците, ще бъдат съдени в последния ден (Мат. 12:36-37)
С наближаването на Великия пост Църквата насочва вниманието ни към Съда – онзи последен съд, след който човечеството, цялото творение ще бъде обновено и ще поеме по един нов път на развитие. Евангелието казва какъв ще е критерият на този страшен в своята окончателност Съд – любовта, която сме успели да отгледаме у себе си и да споделим с ближния. Нейните прояви са многобройни, както многобройни са и проявите на липсата на любов, на недостатъчна любов, на отчуждението и омразата. Празните думи, за които говори Спасителят, са думи празни откъм любов – и щом ще бъдем съдени за тях, дори за всяка една от тях, е добре да знаем тяхната сила.
За тази цел ще се върнем към разказа за сътворението на човека. Църквата учи, че човекът е бил създаден според замисъла на Твореца като една харизматична личност, с потенциал за развитие във вечността. Пребивавайки в единство със своя Създател, неговите душевни сили – разум, воля, емоции, са били в хармония. Хармонично са действали и множеството духовни дарове на човешката душа. След грехопадението човешката природа е силно ранена, поразена е от смъртта, душевните сили на човека са в постоянно противоборство, а от цялостната харизма на човешката природа се запазват само отломки – по-големи или по-малки, на всеки според даруваното му. Всеки дар, всеки талант на човека вече е относителен. Откъснати от Бога, устремени към себе си, а не към своя Създател и към ближните си, ние сме свободни да постъпваме с тези отломки от първоначалната харизма на човешката природа, както искаме – да ги употребяваме за добро или за зло. Затова има харизматични хора, които са злодеи и които със силата на своята харизма подчиняват множеството – но не за да го вдъхновят към нещо градивно и добро, а за да го свлекат със себе си в мрака, обитаващ в душите им.
- Детайли
- Публикувана на Петък, 09 Февруари 2018 17:03
- Написана от Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
С приближаването до поста Църквата иска да ни запознае със значението му. А за тази цел нека прегледаме един християнски документ от втори век, който е написал един апологет на Христовата вяра до римския император, като казва в него: „Тези християни, които ти гониш, са най-добрите хора в твоето царство, защото въпреки че са бедни, те лишават себе си от храна, за да дадат на нуждаещите се“.
Целта на поста е любовта. Целта е да даваме, да съчувстваме. Затова Църквата днес ни прочете евангелието за Страшния съд. Бог пита само: „Гладен бях, нахранихте ли Ме...? Гол бях, облякохте ли Ме...?“. Тогава те Му отвръщат: „Кога сме Те видели гладен? Как така, Ти не си идвал на земята, след като я напусна чрез Своето Възкресение и Своето Възнесение?“. Но Той им казва: „Ако сте сторили това на някого от тези малките, на Мене сте го сторили, защото, ако нахраните гладния, Мене храните, ако облечете голия, Мене обличате“.
- Детайли
- Публикувана на Неделя, 04 Февруари 2018 16:55
- Написана от Неврокопска св. митрополия
Неделя на Блудния син. Преп. Исидор Пелусийски, св. мчк Иадор
Неделно апостолско послание: „Братя, всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но няма да бъда аз обладан от нещо. Храната е за корема, и коремът за храната; но Бог ще погуби и едното и другото. Ала тялото не е за блудство, а за Господа, а Господ - за тялото. Бог и Господа възкреси, и нас ще възкреси със силата Си. Нима не знаете, че телата ви са Христови членове? И тъй, да взема ли членовете на Христа и да ги направя членове на блудница? Съвсем не! Или не знаете, че, който се съединява с блудница, става едно тяло с нея? Защото казано е: „ще бъдат двамата една плът”. А който се съединява с Господа, един дух е с Него. Избягвайте блудството; всеки грях, що прави човек, е извън тялото, а блудникът против собственото си тяло греши. Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога, и че не принадлежите на себе си? Защото вие сте скъпо купени. Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии”. (1 Кор. 6:12-20)
„В телата си и в душите си…”
В днешния апостолски откъс св. апостол Павел ни призовава да славим Бога „в телата си и в душите си, които са Божии”. А евангелският откъс, посредством двамата братя, ни разкрива не как прославяме, но как опозоряваме „в телата си и в душите си” Бога.
Днешната неделя е известна като Неделя на блудния син или по-точно Неделя на блудните синове, защото в действителност и двамата са блудни, и двамата живеят далече от бащата, и двамата огорчават бащата.
Стихотворението в края, за което дължа да кажа няколко предварителни думи, не е пропито от какъвто и да било триумфализъм. По-скоро е вярно обратното: израз е на тъгата, съпровождаща питането ми как стигнахме толкова близо до положение, в което сме готови да прегърнем една нова и разрушителна за семейството, обществото и цивилизацията ни идеология. Преди да е вина на злонамерени социални експериментатори, каквито безспорно има[1], отговорността за това положение е наша – на мъжете и бащите, възприемали своята позиция не като позиция на служещия, а като тази на азиатския тип деспот, на когото всички, начело с “дом и чада”, са длъжни да служат, задоволявайки безпрекословно и най-дребния му каприз. Докато от Христос насетне би трябвало да е обратното: който иска наистина да е първи и да запази своето първенство – и в семейството, и в обществото, трябва да е първенец в служенето на другите (срв. Мат. 20, 25–28; Марк. 9, 33–35). Това не е само църковен принцип и той важи особено по отношение на по-беззащитните и уязвимите, каквито са били, все още до голяма степен са и вероятно и занапред ще бъдат жените и децата, независимо от броя конвенции, които ще им посветят. Те са ни ближни в евангелския, а често и в буквалния смисъл на думата.
