- Детайли
- Публикувана на Четвъртък, 04 Януари 2018 10:43
- Написана от Двери
Точно преди 200 години, на 4 януари 1818 г. на гръцкия остров Хиос е убит от турците св. Онуфрий, наричан Нови. Този Христов изповедник е роден в Габрово. В неговото гръцко житие, написано от светогорския монах Онуфрий Иверски, са запазени сведения за неговите българи родители – Дечо и Анна. Христовият изповедник умира едва на 32-годишна възраст.
Св. Онуфрий се родил през 1786 г. в Габрово, до Велико Търново, в България, от благочестивите родители Дечо и Анна. Към края на живота си баща му станал монах с името Даниил. На 9 години малкият Матей (както било кръщелното име на светеца) преживял събитие, което наранило дълбоко чувствителната му душа. Веднъж, по неизвестна причина, родителите му го набили – може би заради някаква детска беля. Той се разгневил много и в детския си проетст казал пред намиращите се там турци, че иска да се потурчи и да стане мюсюлманин. Обещал, изрекъл дума, която обаче никога не изпълнил. Въпреки това с времето светецът не намирал мир в съвестта си. Смятал се за виновен и омърсен пред Бога заради моментното намерение да се отрече от Него. Затова още в младежка възраст заминал за Света Гора. Пристигнал в Хилендарския манастир. Там търсил прошка от Бога. Живял подвижнически и понеже имал голямо благочестие и любов към Бога, бил ръкоположен за дякон с името Манасий. Тук той се радвал на Божията милост към него, но вътре в него нараствало едно свещено желание – една мисъл, която не му давала мира: искал да измие напълно, с мъченическа кръв душевната си рана, нанесена чрез лекомисленото обещание да се отрече от Христос. Той започнал да моли Бога да го укрепи.
- Детайли
- Публикувана на Неделя, 31 Декември 2017 12:32
- Написана от Свещ. Сергей Круглов
Откакто настъпиха последните времена, а както учи Църквата те идват тогава, когато Господ слиза на земята и става човек – в деня на неговото Рождество, оттогава светът започва да се дели по най-различни признаци, паралели и меридиани.
И едно от разделенията е следното: има хора, които зависят от календара, и свободни хора, които живеят във вечния живот и не зависят от календара.
Сред хората, които зависят от календара, има мнозина, които се смятат за въцърковени, православни, носят кръст, ходят в храма, изповядват се, причастяват се, правят всичко, което е нужно.
Това са хора, които вярват в Бога. Те всяка сутрин отварят молитвословите и в утринните молитви намират и четат Символа на вярата, в който се говори за живота в бъдещия век, живота вечен, в който трябва да вярва един християнин. В действителност те съвсем не желаят този живот и не са готови за него. Те измерват живота със сегашното време.
- Детайли
- Публикувана на Неделя, 31 Декември 2017 12:27
- Написана от Прот. Александър Шмеман
Тя е насочена към една дума, която никога не умира – щастието. Нова година, нов късмет! Към всеки от нас, това щастие, този късмет се обръща по свой начин, лично. Самата вяра обаче, че то може да се случи, че може да го чакаш, да се надяваш, е обща вяра. Кога човек е истински щастлив?
Днес, след толкова столетия натрупан опит, след всичко, което знаем за човека, вече не можем да отъждествяваме щастието с едно нещо, нещо външно − пари, здраве, успех, за което знаем, че не съвпада с онова винаги тайнствено, винаги неуловимо понятие: щастието.
Да, ясно е, че физическата удовлетвореност е щастие. Но не е пълно щастие. Че парите са щастие, но и мъка. Че успехът е щастие, но и страх. И поразителното е, че колкото повече външно щастие имаме, толкова по-крехко е то, толкова по-голям е страхът да не го загубим, да не го запазим, да го изпуснем. Може би затова в новогодишната нощ пожелаваме ново щастие, понеже „старото“ никога не ни се получава истински, все нещо не му достига. И затова се взираме пак напред, с молба, мечта и надежда…
- Детайли
- Публикувана на Събота, 30 Декември 2017 18:42
- Написана от Прот. Поликарп Тимбас
Неделя след Рождество Христово – преп. Мелания Римлянка (Отдание на Рождество Христово)
Неделно апостолско послание: „Чедо Тимотее, във всичко бодърствувай, скърби претърпи, дело на благовестник извърши, службата си добре изпълни. Защото аз вече ставам жертва, и времето на моето отхождане настъпи. С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих; прочее, очаква ме венецът на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ, Праведният Съдия; и не само на мене, но и на всички, които са възлюбили Неговото явяване” (2 Тим. 4:5-8).
Равносметката
Изпълненият с победни борби и драматични перипетии живот на апостола на езичниците Павел, приближава своя край. Окован във веригите на влажните затвори на Рим, той вижда как смъртта приближава. Взема в ръка перото и изпраща на ученика си Тимотей и на всички верни християни своите последни завети. Те същевременно са и равносметка за делото му. Кратко, просто, но богато на дела, на служение и вяра. То е триумф, изповед, светло напътствие към всички подвижници на добрия подвиг.
- Детайли
- Публикувана на Събота, 30 Декември 2017 10:56
- Написана от На САЩ, Канада и Австралия митрополит Йосиф
Не можем да живеем без надежда. Ала с нея можем да бъдем спокойни. Няма значение какви затруднения изживяваме, щом не губим надежда, можем да вървим напред.
Надежда – хубава дума, чудесно слово, което ни дава сили, изпълва ни с кураж и оптимизъм, помага на погледа ни да бъде устремен само напред и нагоре!
Хубаво е да прекрачим прага на Новата година с надежда. Наистина, какво ни очаква през Новата година, нито ти, приятелю в Новородилия се Богомладенец, нито аз знаем. Можем само да спекулираме, но не знаем със сигурност съдбата си. Със златния ключ на надеждата обаче ние можем да носим кръста си уверено, ревностно, оптимистично.
Точно преди 200 години, на 4 януари 1818 г. на гръцкия остров Хиос е убит от турците св. Онуфрий, наричан Нови. Този Христов изповедник е роден в Габрово. В неговото гръцко житие, написано от светогорския монах Онуфрий Иверски, са запазени сведения за неговите българи родители – Дечо и Анна. Христовият изповедник умира едва на 32-годишна възраст.
