- Детайли
- Публикувана на Петък, 19 Януари 2018 19:57
- Написана от Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Днес искам да поговорим за кръстния знак и за начина, по който трябва да се прави той. В книгата на св. Василий Велики Послание за Светия Дух (4 в.) светецът говори за неща, които сме възприели от апостолите, тъй като не всичко е записано в Светото Писание. Посочва, че има неща, които са достигнали до нас чрез Преданието, т. е. чрез устните учения, достигнали до нас от първите християни, и не са били записани в началото, а след това. Св. Василий Велики споменава някои неща, едно от които е Кръщението чрез трикратното потапяне, и казва, че това са неща, неспоменати в Новия Завет, но ние сме ги възприели по предание от онези, които са живели с апостолите и са достигнали до нас, предавани от род в род.
Св. Василий Велики придава голямо значение на кръстния знак в трикратното потапяне, а и ние винаги се прекръстваме, т. е. правим кръстния знак всеки път, когато се споменава името на Светата Троица. И така, ако бъде казано „Слава на Отца и Сина, и Светия Дух“ или ако бъде казано „В името на Отца и Сина, и Светия Дух“, ние правим кръстния знак върху себе си. Забелязваме, че кръстният знак се прави по различни начини. Свещеникът по време на богослужението, например, прави кръстния знак над групи от хора. Виждаме, че той го прави с вдигната ръка отгоре-надолу и отляво-надясно, докато стигне до хората, които стоят от дясната му страна, после се обръща към тези, които стоят от лявата му страна, защото хората стоят в дясната част, но това е вляво на свещеника, и накрая към тези вдясно за него.
А познатият ни кръстен знак е този, който всеки от нас извършва върху себе си при множество поводи: при влизането си в храма или при излизането си от него, или при излизане от своя дом, или ако чуе определени молитви, или при споменаването на св. Кръст, или ако чуем от Евангелието израза „и поклониха Му се“. Ние забелязваме, че вярващите православни християни, когато чуят думата „поклон“ или „покланям се“, се навеждат и извършват кръстен знак над себе си. И това означава, че кръстният знак е свързан с Божието споменаване и споменаването на Пресветата Троица.
- Детайли
- Публикувана на Сряда, 17 Януари 2018 11:19
- Написана от Тирански и на цяла Албания архиеп. Анастасий (Янулатос)
Има много моменти, които би трябвало да бъдат предмет на сериозно изследване в православното мисионерско усилие. Ще разгледаме няколко основни черти, които трябва да отличават това мисионерско активизиране.
Израз на покаяние и грижа на цялата Църква
а) Често се изказва мнението, че след като имаме толкова проблеми в нашата страна, мисионерският труд е „лукс“. Напротив, ние вярваме, че този труд е въпрос на покаяние и засяга всяка една православна общност, както и всеки един вярващ. Откриването и разширяването на нашия хоризонт не са по-маловажни за духовното ни развитие от всичко, което се върши в полза на хората, към които е насочена мисията. Съгласно основната заповед на Господа и съгласно автентичното православно предание промяната в мисленето и делата е въпрос на покаяние.1
Никога не сме успявали да се избавим от вътрешни проблеми, нито някога ще стане нещо подобно. Когато апостолите са се отправили „към езичниците“ (т. е. към нашите предци), проблемите на Църквата в Палестина далеч не са били решени. Св. Атанасий Велики, св. Йоан Златоуст и св. Фотий, примерно, е трябвало да се борят с много проблеми в Църквата, но това не им е попречило да покажат изключителен личен интерес към християнизацията на други области. Най-сериозният вътрешен проблем е дали сме готови да пазим всичко, което Господ ни е заповядал (Мат. 28:20), или ще създадем собствено тълкувание на Евангелието, добавяйки и отнемайки заповеди съгласно нашето възприятие и съответните съвременни потребности.
- Детайли
- Публикувана на Петък, 12 Януари 2018 09:07
- Написана от Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Днес празнуваме отдание на Богоявлението, в което чествахме събитието на Кръщението на Спасителя в р. Йордан. Църквата е намерила за добре да се прочете този откъс от Евангелието според св. Матей, в който се говори за светлината и евангелист Матей цитира текст от книгата на св. пророк Исаия, който нарича „езическа Галилея“ областта, в която е живял Господ, „земята Завулонова и земята Нефталимова, на крайморския път, отвъд Йордан, езическа Галилея, народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в сянка смъртна, изгря светлина“ (Мат. 4:15-16 по Ис. 9:1-2).
Светлината се изля с идванато на Иисус. А ние в православното изповедание казваме, че Църквата се основава върху това, което са ни предали апостолите и чрез което оставаме в Светлината. Много са злите помисли в света и те ни атакуват по най-различни начини: чрез чужди догмати и странни помисли и чрез обществено поведение, чуждо на нашата вяра. Църквата е атакувана от всички страни на живота, а хората са объркани, защото са поставени между Евангелието и лошите неща от ежедневието, които възникват ден след ден. Но твърдият вярващ не се отклонява от това, което е възприел в светата Църква от доброто изповедание, и от това, което светият апостол Павел, съкратено казано, е писал: „А ние вярваме, че Христос умря и след това възкръсна“. Ние пазим тази вяра, за да останем непокътнати от грешката и греха.
- Детайли
- Публикувана на Събота, 06 Януари 2018 19:32
- Написана от Архим. Йоил (Янакопулос)
Неделя след Богоявление – св. Йоан Кръстител
Неделно апостолско послание:
„В ония дни, докле Аполос беше в Коринт, Павел премина през горните страни, дойде в Ефес и, като намери там някои ученици, каза им: като повярвахте, приехте ли Светаго Духа? А те му отговориха: нито сме и чули, дали има Дух Светий. Той им рече: а в какво се кръстихте? Те отговориха: в Иоановото кръщение. Павел каза: Иоан кръщава с покайно кръщение, казвайки на народа да вярва в Оногова, Който иде след него, сиреч, в Христа Иисуса. Като чуха това, те се кръстиха в името на Господа Иисуса. И когато Павел възложи на тях ръце, слезе върху им Дух Светий, и те почнаха да говорят на разни езици и да пророчествуват. Всички бяха около дванайсет души. А като влезе в синагогата, Павел проповядваше без страх и през три месеца наред беседваше и увещаваше за царството Божие“ (Деян. 19:1-8).
Покайното кръщение
„Докле Аполос беше в Коринт“, т. е. когато Аполос, вървейки към Ефес, е отишъл в Коринт, „Павел премина през горните страни“, т. е. св. ап. Павел е преминавал през планинските области на Галатия и Фригия, страни във вътрешността на Мала Азия, „дойде в Ефес“, т. е. слязъл след това в Ефес, „и, като намери там някои ученици“, срещнал някои християни. Ап. Павел разбрал за някои сериозни празноти във вярата и в живота им, който не бил украсен с благодатта на Светия Дух, и, „каза им“, т. е. попитал ги е: „Като повярвахте, приехте ли Светаго Духа?“, т. е. вярвайки в Христа, приехте ли Светия Дух? А те му отговорили: „Нито сме и чули, дали има Дух Светий“. Не сме чули дори, че съществува Свети Дух.
- Детайли
- Публикувана на Четвъртък, 04 Януари 2018 22:17
- Написана от Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
В деня, който следва празника на Богоявлението, ние възпоменаваме Събор на св. Йоан Кръстител. Св. Йоан се явява пред нас като разтърсваща личност, която провокира заспалите души. Той е бил човек, смирил се докрай, за да разкрие на Израил Христос. Той самият не се е разкривал и е смятал, че неговата мисия е изпълнена с идването на Онзи – Великия и Очаквания. Затова той е завършил своето дело, след като е кръстил Иисус, а после е бил затворен заради истината, която не е спестил на Ирод.
Може би ще се запита някой: как св. Йоан е постигнал такова смирение, как е успял да живее аскетичен живот в пустинята, как е съумял да се противопостави така смело на несправедливия владетел, което го е довело до мъченическата смърт? Тайната се крие в това, че той се е въздържал от всичко, което хората са притежавали и което са желаели. Йоан е живеел усамотен в пустинята, за да покаже, че единството на човешката личност се състои в неговата среща с Бога и истината. А това става чрез живот в пустошта – без храна и подслон.
