- Детайли
- Публикувана на Петък, 09 Март 2018 00:03
- Написана от Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Древните хора са смятали, че окото притежава светлина и чрез нея вижда нещата. Затова и във вечерните молитви казваме: „просвети очите ми, за да не заспя до смърт“ (Пс. 12:4). Има такива, които спят до края на живота си, а благодатта, с която сме се нахранили, е благодатта на бодростта. Отците, които са били отшелници в пустинята и са учили за живота в Христос, се наричат „будните“ или „бодърстващите отци“. Човекът, който е потънал в блатото на своите страсти и грехове, не познава себе си. Нашата Църква казва, че човек не само трябва да познава своите грехове, но и да познава страстите, т. е. нещата, които го движат и от които произтичат греховете.
Важното е да знаем как да прозрем и как да се избавим от тлението. Както животът в Христос си има своите правила, така и животът без Христос, който преминава сред пороци, си има своите правила, основани на тези пороци. Оттук произтичат и думите на съставителя на молитвата, които гласат: „Просветли очите ми, за да не заспя до смърт“. Божествената светлина, за която споменахме миналата неделя, когато почетохме Солунския архиепископ св. Григорий Паламà, тази предвечна светлина, изляла се в сърцето чрез благодатта на Кръщението, ни кара да проумеем истината за Бога и Неговата любов и да осъзнаем тъмнината, която ни заобикаля.
- Детайли
- Публикувана на Вторник, 06 Март 2018 17:45
- Написана от Двери
След всяка визита на политик и църковник от ранга на Московския патриарх е добре посланията му да бъдат осъзнати и разтълкувани от техните адресати. В реториката на патриарх Кирил адресатите бяха обобщени така: българският народ и българската политическа класа. Някъде между тях, като медиатор между тези две големи целеви групи, патриарх Кирил виждаше и Българската православна църква, която беше неговият официален домакин и по чиято покана той се включи в националното честване на 140-годишнината от Освобождението ни. Всъщност истината е, че идеята Московският патриарх да оглави тържествата на 3 март е с политически източници, а българските архиереи просто я възприеха и осъществиха. Нека не забравяме, че идеята за поканването на Московския патриарх у нас беше огласена през изминалата година успоредно с идеята на честванията да присъства и президентът Владимир Путин. Явно на фона на настоящото българско европредседателство вторият вариант е бил отхвърлен като неприемлив от властите. А що се отнася до църковната ни управа, въпреки широко коментираните „традиционно топли българо-руски църковни връзки“ визитата на патриарх Кирил също беше източник на напрежение и тревоги, особено на фона на критичните отзиви от страна на РПЦ към намесата на Българската православна църква в македонския църковен въпрос (да си припомним, че Българският патриарх Неофит отмени в последния момент участието си в грандиозните тържества по случай големия руски църковен юбилей - 100-годишнината от обявяването на Московската патриаршия).
- Детайли
- Публикувана на Петък, 02 Март 2018 22:37
- Написана от Св. Синод на БПЦ
Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
С дълбока вяра в Бога и синовна благодарност към Него за Неговата велика милост и неизброимите Негови щедрости към нас – към нашата държава и към Православната ни Църква – и тази година с подобаваща тържественост отбелязваме славната и паметна за всяко българско сърце годишнина от Освобождението на страната ни от иноверното османско иго. Прекланяме се пред жертвения чутовен подвиг на Русия и православното войнство, отдало живота си за нас в Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г., и въздигаме молитви и благодарения към небесата заради изгрялата на този ден, преди четиринадесет десетилетия наша свобода. Величаем неизповедимия Божи промисъл и скланяме глави пред подвига и пред паметта на загиналите десетки хиляди, знайни и незнайни воини, които оставиха костите си по бойните полета на войната, за да бъдем днес ние свободни, за да може православна България да гради сама и независима своето настояще и своите бъднини.
- Детайли
- Публикувана на Петък, 02 Март 2018 12:04
- Написана от Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
По време на поста тежестта ни се увеличава и се опитваме да станем Христови войни, сякаш сме разпнати заедно с Него. Заради тези усилия Църквата по-често използва светлината в молитвите. Думата „светлина“ често се среща през този период. В следващата неделя ни очаква преклонение пред св. Кръст и тогава носим цветя в храма, които говорят, че се радваме на Кръста.
Усилието за нас е път към победата, и то не към такава победа, каквато е позната на светските хора – чрез насилие и страх, а това е победата на смирените, които са познали Христа.
Днес пък, във Втората неделя от Поста, и то заради дълги разисквания, които са се случили през четиринадесетото столетие, засягащи темата за божествената Светлина, св. Църква чества паметта на св. Григорий Паламà, архиепископ Солунски.
- Детайли
- Публикувана на Петък, 23 Февруари 2018 10:59
- Написана от Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Първата неделя от Великия пост е позната с названието „Неделя на православието“, защото иконопочитанието е победило (през 843 г.), след като е била водена истинска война срещу него, продължила цял век и създала големи сътресения в православния свят. Срещу православните християни е било проведено голямо гонение, те са били убивани и изселвани заради почитта си към св. икони дотогава, докато ромейското царство не се убедило, че трябва да спазва това учение. Тогава иконите са били издигнати в храмовете по начина, по който ние днес ги издигаме и обикаляме с тях, изповядвайки нашата православна вяра.
Какво обаче означава за нас днес да бъдем православни? Думата, както знаете, означава човек с правилно мислене, който вярва със здрава, неотклонна вяра в това, което Христос е предал някога на Своите последователи. Православен е човек, който вижда, че новите учения нямат никаква връзка с вярата и че те могат да бъдат нараняващи и вредни. Срещу вярата и днес са насочени много суетни учения, които идват извън св. Църква и носят страсти на човека като страстта към суетната слава, страстта към парите и пр.
Древните хора са смятали, че окото притежава светлина и чрез нея вижда нещата. Затова и във вечерните молитви казваме: „просвети очите ми, за да не заспя до смърт“ (Пс. 12:4). Има такива, които спят до края на живота си, а благодатта, с която сме се нахранили, е благодатта на бодростта. Отците, които са били отшелници в пустинята и са учили за живота в Христос, се наричат „будните“ или „бодърстващите отци“. Човекът, който е потънал в блатото на своите страсти и грехове, не познава себе си. Нашата Църква казва, че човек не само трябва да познава своите грехове, но и да познава страстите, т. е. нещата, които го движат и от които произтичат греховете.
