- Детайли
- Публикувана на Събота, 15 Юли 2017 18:03
- Написана от Неврокопска св. митрополия
Шеста неделя след Петдесетница – на св. Отци от 6-те вселенски събора; св. свщмчк Атиноген, еп. Севастийски, и 10-те му ученици; св. мчца Юлия девица; св. мчк Йоан Търновски
Литургийно свето евангелие: Рече Господ на учениците Си: вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина. Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи. Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец. Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня. Защото, истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне. И тъй, който наруши една от най-малките тия заповеди и тъй поучи човеците, той най-малък ще се нарече в царството небесно; а който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно. (Мат. 5:14-19)
Значението на светлината
Светата Църква, която представя днес пред вярващите светлите образи на светите Отци от 6-те вселенски събора, се е погрижила да намери един евангелски откъс, който да съответства колкото е възможно повече на вселенското й учение, определило чрез благодатта и просвещението на Светия Дух границите на вярата и живота. Църквата съединила две независими една от друга части от известни Христови беседи, пропускайки първия стих от първата (Мат. 5:13) и последния стих от втората (Мат. 5:20), за да придаде може би по този начин по-голямо единство на откъса. Смисълът на светлината и на солта (която се намира в първата част) ни помага значително да разберем по-пълно мисията на християнина в света: как може той да бъде продължител на делото на светите наши Отци.
- Детайли
- Публикувана на Петък, 14 Юли 2017 19:15
- Написана от Георгий (Ходр), митр. на Библос и планината Ливан
Днес ние възпоменаваме светите отци, събрали се на Четвъртия вселенски събор (който се е провел в Халкидон през 451 г.). Те са учели че Христос е едновременно и Бог, и човек, и че притежава две природи – божествена и човешка. Те са наши отци, защото са ни родили в Христа Иисуса. Ние произхождаме от тях, от техните становища, от техните слова, и съставяме една Православна църква, която е Христовата Църква.
За тези, които излязоха извън Църквата понеже не вярват в Светата Троица и в Христа като Бог и човек, св. ап. Павел казва в днешното си послание към своя ученик Тит: „Отдалечи се, и страни от тях“. С еретика, т. е. с отклонилия се от православното вероизповедание, не бива да се поддържат никакви отношения, защото той си има своя път и ти – своя. Разбира се, че ти ще го обичаш и ще му помагаш и служиш, но няма да мислиш като него. Ти си чедо на едната жива Православна църква, която Христос постоянно подновява чрез истинската вяра.
Вярата ти е чиста и права докато я подхранваш чрез любовта си към Христа, чрез твоето послушание към Него и чрез твоето постоянство в Църквата. Ти си член на Църквата и трябва да живееш нейния живот. И ако ти отсъстваш и твоето отсъствие зачести, няма вече да бъдеш разпознаван като брат, като част от общността. По какво ще познаете, че сте християни и че вярата ви е права, ако не присъствате на събранието на вярващите на всеки празник и на всяка неделна Литургия? Отсъстващите си имат своето оправдание, но те не са с нас. В древност е казано, че който отсъства три пъти от светата Литургия, бива отделян от църковната общност.
- Детайли
- Публикувана на Петък, 14 Юли 2017 00:50
- Написана от Иван Йовчев
Със словата си ти поучи езичниците в Божията вяра, а с делата си се възвиси до божествения безпечален живот; с чудесата си просия пред ония, които пристъпват с вяра към тебе, а със знаменията преславно озари западните земи.
Затова, Клименте, славим твоята божествена памет[1].
В края на юни и началото на юли имах възможността с група поклонници от България да посетя Република Македония[2], една отдавнашна мечта на моето семейство, която се релизира чрез богоугодната инициатива на Богословския факултет към Софийския университет Св. „Климент Охридски“, подета и осъществена от двама преподаватели на това богохранимо учебно заведение – доц. Павел Павлов и гл. ас. свещ. д-р Сава Кокудев. До този момент Македония (не републиката - б. р.) беше позната за мене от учебниците по гражданска и църковна история, от изследванията на няколко български специалисти по темата и от разказите на моите роднини по бащина линия, които са преселници от нейния Егейски дял.
- Детайли
- Публикувана на Неделя, 09 Юли 2017 23:01
- Написана от Неврокопска св. митрополия
Пета неделя след Петдесетница. Св. свщмчк Панкратий, еп. Тавроменийски.
Литургийно свето евангелие:
В онова време, когато Иисус стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинска, срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата; те бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път. И ето, те извикаха и казаха: какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време? А далеч от тях пасеше голямо стадо свини. И бесовете Го молеха и думаха: ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини. И Той им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата. А свинарите побягнаха и, като отидоха в града, разказаха за всичко и за онова, що се бе случило с хванатите от бяс. И ето, цял град излезе да посрещне Иисуса и, като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им. Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си. (Мат. 8:28-9:1)
Най-голямата победа на дявола е да ни убеди, че не съществува
Разказът за изцерението на бесноватите, който се среща и при тримата евангелисти-синоптици (Матей, Марк и Лука), подчертава властта на Месията Христос над дявола и „царството” му. Чрез Кръста и Възкресението Си Христос победи сатаната и освободи човека от неговата власт. Христос не иска да вижда човека „бесноват” – т.е. роб на сатаната. Въпросът обаче е: „как самите бесновати гледат на Христос” и най-важното: разбират ли изобщо тези хора състоянието си.
- Детайли
- Публикувана на Неделя, 09 Юли 2017 00:20
- Написана от Румънски патр. Даниил (Чоботя)
Петата неделя след Петдесетница ни говори чрез литургийното си евангелие за изцеряването на двамата бесновати от Гадаринската страна. Евангелието е кратко, но изпълено с духовни значения.
В онова време, когато стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинска, срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата; те бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път. И ето, те извикаха и казаха: какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време? А далеч от тях пасеше голямо стадо свини. И бесовете Го молеха и думаха: ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини. И Той им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата. А свинарите побягнаха и, като отидоха в града, разказаха за всичко и за онова, що се бе случило с хванатите от бяс. И ето, цял град излезе да посрещне Иисуса и, като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им. Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си (Мат. 8:28-9:1).
Това евангелие ни посочва на първо място Христовата благост, която освобождава хората от демонската злоба. На второ място ни разкрива, че Христовото желание да освободи хората от демонската сила има за цел да направи хората свободни и достойни за добри дела. На трето място Господ Иисус Христос позволява на демоните да влязат в стадото свине, за да покаже, че демонската сила върху хората е ограничена и че в деня на Страшния съд те ще бъдат изпратени в ада, който сега се символизира от морската дълбочина. На четвърто място евангелието ни показва, че причинената на гадаринците материална загуба от удавянето на свинете в езерото е вид наказание, което е приложил Спасителят Иисус Христос за жителите на гр. Гадара, тъй като те са били твърде обсебени от материалната печалба и твърде малко загрижени за духовното, били са безчувствени към болката на другите.
