- Детайли
- Публикувана на Неделя, 10 Юни 2018 12:17
- Написана от Св. Синод на БПЦ-БП
Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
През последната повече от половин година църковното и обществено внимание у нас е насочено с особена сила върху съседна Република Македония и по-конкретно върху темата за статута на Православната църква в тази страна, която за жалост в продължение на десетилетия пребивава вън от общение със семейството на поместните Православни църкви. Тази тема и този проблем придобиха острота във връзка с официално заявеното от ръководството на тази Църква желание Българската Православна Църква – Българска Патриаршия да приеме ролята на нейна майка-Църква, и така най-сетне да бъде уреден каноничният статут на Църквата в днешна Македония. Желание, което беше възприето с внимание и чувство за отговорност от българска църковна страна, но същевременно и недвусмислено отрицателно от някои братски Поместни църкви, които открито заявиха своето несъгласие с подобно развитие на македонския църковен въпрос.
Част от големия проблем за статута на Православната църква в днешна Република Македония е въпросът за историческата съдба на съществувалата в миналото Българска Охридска архиепископия, от чието учредяване през настоящата 2018 година се изпълват хиляда години. Проведени бяха и предстоят чествания на тази важна годишнина, които са поредно свидетелство за дълбочината на разделението сред братските Православни църкви по този въпрос.
- Детайли
- Публикувана на Събота, 09 Юни 2018 18:29
- Написана от Георгий (Ходр), б. митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Едната света, апостолска и съборна Църква е Църква, основана на правата вяра. Тази Църква изразява своята вяра, когато се събира и приема божественото слово и тялото Господне. „Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението“ (Еф. 4:5). А правата или православна вяра е основно условие за приемане на светата Чаша. Защото светите Дарове ни съединяват с Възкръсналия от мъртвите Христос, Който се „разпростира“ до тези наши братя, които вярват в Него според разкритото в решенията на седемте вселенски събора изповедание. Защото то се е запазило в учението на нашите свети отци и се е изявило в православното изповедание. „Ние многото сме една плът в Христос и членове един на друг“ (Рим. 12:5).
Оттук ние не можем да разделим нашата принадлежност към Христос от нашата принадлежност един към друг. Следователно е неоснователно да се говори, че аз мога да се причастя в която и да е църква, където има свето Причастие. Правилно е твърдото убеждение, което гласи: където и да присъства православното учение, за мене това е гаранция за наличието там на тялото Христово. Има една съгласуваност, която не приема разлъчването между здравото изповедание и тялото Господне. С израза „тяло Господне“ се означават заедно божествените дарове и самата Църква. Тези двете са едно.
- Детайли
- Публикувана на Неделя, 03 Юни 2018 23:24
- Написана от Д-р Смилен Марков
От 21 до 25 май 2018 г. в Солун се проведе Осмата световна среща на богословските школи, организирана от Богословския факултет на Солунския Аристотелов университет и под патронажа на Вселенската патриаршия. Конференцията беше посветена на Светия и велик събор на Православната църква, проведен на о-в Крит през м. юни 2016 г., и неговото отражение върху православното богословие през 21 в. Над 300 учени, представящи 25 богословски института от над 20 държави, пристигнаха в Солун, за да споделят натрупания опит от възприемането на съборните решения в изтеклите почти две години след Събора. На конференцията имаше рекорден брой българи от Софийския и Великотърновския университет, както и от Оксфорд, и това беше оценено от организаторите и гостите. Бяха разгледани богословските, еклисиологичните и каноничните измерения на Събора в Крит, но форумът не се ограничи с вътрешни за Православната църква проблеми. Пленарните доклади, както и научните съобщения в секциите анализираха съдържанието на съборните решения в контекста на проблемите, с които Православната църква се сблъсква в световен план: глобализацията, миграциите, зависимостите, различните форми на неравенство, войната и мира, етическите дилеми, научната революция и т. н. Акцент беше поставен върху приноса на православното богословие за разбирането на концепцията за правата на човека, както и за осъзнатото участие в диалога с другите християнски църкви и общности.
Идеята за провеждане на световни срещи на православните богословски школи възниква в началото на миналия век. Един от радетелите за това е прот. Георги Флоровски.
- Детайли
- Публикувана на Петък, 01 Юни 2018 23:17
- Написана от Георгий (Ходр), б. митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Изкушенията, пораждани от човешкия език, са едни от най-жестоките изкушения, защото изричаното слово предава цялата страст, която се крие в душата, а препънките на езика най-добре разкриват препънките на душата. Затова, който опази езика си от падение, той става съвършен човек. В своето съборно послание св. ап. Яков казва: „… и езикът е малък член, но големи работи говори, … езикът е огън, украшение на неправдата, … езикът се намира в такова положение между нашите членове, че скверни цялото тяло и запаля колелото на живота, като сам бива запалян от геената“ (3:5-6).
Най-малката степен на доброто поведение е да се възпираме от това да причиняваме вреда на другите. „За всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден: защото по думите си ще бъдеш оправдан и по думите си ще бъдеш осъден“ (Мат. 12:36-37). Словото може да одраска чистия слух или да накърни добрата репутация, или да клюкарства, или да клевети. Това слово отравя първо своя собственик, а след това замърсява или предизвиква злоба, или наранява другия човек.
- Детайли
- Публикувана на Петък, 01 Юни 2018 11:59
- Написана от Ивайло Иванов
Тъй траурно-покорни са заспали
църковните ни куполи - уви! -
че стават все по мои катедрали
крайбрежните разплакани върби.
Там псалтове до късно чуруликат,
процежда се през клоните лъчът
и в миг огрява - цветен - стъклописът
от камъчета речни край брега.
А чистата вода поддържа исо!...
(На Бога само тъй е чист гласът)
И паяци замятат пак сребристи
рибарски мрежи в синята й глъб.
Мушици, мравки, бръмбари - и мряни,
подали от речицата око, -
са всеки път най-ревностни миряни
край малкия ни енорийски дом,
които, щом водите станат черни
и слънцето си легне в тях за сън,
приканва за поредната вечерня
на капките спасителният звън!...
Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
