- Детайли
- Публикувана на Събота, 30 Юни 2018 12:08
- Написана от Георгий (Ходр), б. митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Интересното в Църквата е, че тя е единственото място, в което заедно с вярващите се събират и невярващите, които търсят Божията любов, независимо дали са мъже или жени, бедни или богати, здрави или парализирани, прости или интелигентни. Това е така, защото Господ, Който е закланият Агнец за всички хора, ги въздига към едно равнище – равнището на Неговата любов. Той сякаш казва на потиснатата жена (но също и на потиснатия мъж): „Не се безпокой, ако твоят съпруг не вижда в тебе нищо друго освен предмет за удоволствие или слугиня на своите деца и си незначима за него. Ти ще ми бъдеш близка, подобно на Мария, Моята майка, която е майката на целия свят, подобно и на жените-мироносици. Ти чрез своето търпение, което проявяваш към съпруга си, си достигнала в голяма степен до светостта на тези жени“.
- Детайли
- Публикувана на Сряда, 27 Юни 2018 18:19
- Написана от Иван Димитров
Това беше маршрутът през миналата седмица на един инженер по мостостроителство в САЩ – Мина Азиз Михаил. Египтянин по националност, той е християнин от Коптската църква. Запознал се с добре запазените монашески традиции на тази църква в Египет, където инженерът е роден и израсъл, той започнал да посещава и Света гора – Атон в Гърция. Привличали го чистотата и мъдростта на духовния опит на православните старци. Така най-неочаквано бил насочен от светогорски старец към българския дядо Добри. Макар и не монах, нашият подвижник впечатлил дори атонски отшелник.
Инж. Мина Михаил, носещ името на своя всеизвестен сънародник и великомъченик от 3 в., цели три години не предприемал пътуване от САЩ до България, а когато успял да го осъществи, с тъга узнал, че дядо Добри вече не е сред живите. Но не се отказал. Използвал участието си в научен конгрес по строително инженерство в Солун и оттам със свой сънародник, зъболекар в Александрия, с такси пристигнаха миналата сряда в София. Случило се беше и солунският таксиджия да е добър християнин, също духовно свързан със Света гора. Посетиха и се поклониха в централните софийски храмове и веднага настояха да отидат до село Байлово, Елинпелинско, където в църковния двор е гробът на дядо Добри.
- Детайли
- Публикувана на Неделя, 24 Юни 2018 14:09
- Написана от Лимасолски митр. Атанасий
Юношеската възраст, т.нар. пубертет е много важна възраст. Този период може да донесе на родителите толкова болезнени изненади, че те да се окажат по-застрашени от младежите, защото не знаят какво да правят, сблъсквайки се с поведението на своите деца.
Не бива да гледаме изолирано на отделните възрасти, т.е. на детската възраст, юношеската, младежката и т.н. Човек започва да се формира от първия момент на своето зачеване и вече научно е доказано съществуването на генетичния код. Днес говорим за психология на ембриона (пренатална психология), т.е. за възрастта, в която детето още е в утробата на майката. Може да кажем, че детето съществува в родителите си много преди да се появи на бял свят. Всички знаем колко голям фактор е наследствеността; едно дете носи в себе си много неща от своите родители, баба и дядо. Когато виждаме поведението или мисленето на едно дете и познаваме родителите, бабите и дядовците, тогава разбираме и констатираме, че много неща идват от предците. Затова човекът не може да се разглежда изолирано - само през пубертета и да се чудим как онова добро дете, което в основното училище беше ангелче, в гимназията стана тиранин, с толкова труден характер? Със сигурност не е станала някаква трансформация, това дете е същото, което е било в утробата на майка си, което се е родило, пораснало, стигнало е до пубертета и по-късно ще стане младеж. Но е факт, че най-болезненият период за родителите е пубертетът на техните деца, защото през тази възраст за тях е характерно желанието да се освободят от родителската опека и да гледат по различен начин на нещата. В техния душевен свят започват търсенията, съмненията, отхвърлянията, търсенето на свободата, засилва се чувството, че им се оказва натиск от родителите, от учителите, от обществото, те търсят образци, присъединяват се към различни групи - спортни клубове, музикални групи и т.н.
- Детайли
- Публикувана на Петък, 22 Юни 2018 19:10
- Написана от Георгий (Ходр), б. митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Днес, по случай празника на един велик пророк, искам да ви поговоря за дара на пророчеството. Притежаването на тази харизма в Стария Завет не е означавало в частност, както си мислят мнозина, че това е способността да се говори за бъдещи неща. Пророците са говорили за времената, в които са живеели, говорили са на първо място за това, което Бог е възнамерявал да осъществи в Своя народ, т. е. те са били Божията палка, с която Той е вразумявал народа Си. А що се отнася до идните дни, те са били гарантирани от изпълнението на тяхното слово.
И в Новия Завет има пророчество. Обикновено се казва, че пророчеството се е прекратило, но това не е така. Св. ап. Павел споменава за този дар като за един от даровете на Светия Дух, защото, макар Христос да е казал всичко, трябва да се появяват и хора, които да ни напомнят за казаното. Онази дарба, която малцина притежават, е да се направи действено Христовото слово в нас, грешните, за да се обърнем от своето непокорство към благодатта на нашия Господ в мига, в който се намираме, и при трудните обстоятелства, от които страдаме. Има такива, които учат хората, но не успяват да предадат Божието слово с острота и сила, а има и други, които са предали Божията воля, но теоретично не се смятат за учители. Бог изпраща Своя Дух на някои хора в новозаветно време, за да бичуват съвестта на други хора, да изкореняват злините от техните души, както се казва и чрез устата на св. прор. Йеремия: „Аз разрушавам и съзиждам, изкоренявам и посявам“ (Иер. 31:28).
- Детайли
- Публикувана на Неделя, 17 Юни 2018 08:50
- Написана от Румънски патриарх Даниил
Истински свободен е духовният човек
В евангелието на тази неделя Господ Иисус Христос не ни приканва към леност, но ни призовава към освобождаване от тиранията на изключителните грижи за придобиване на материални блага. Когато Той казва: не се грижете за храна, питие и облекло (вж. Мат. 6:31), това означава, че не трябва да свеждаме човешкия живот до неговия биологичен, материален и преходен аспект. Грижата за храна, питие и облекло не трябва да парализирва нашия духовен живот посредством натрапчива загриженост за преходни материални блага, но да се погрижим за безсмъртната душа, т. е. да търсим непреходния вечен живот, който е общението на човека с вечния Бог. Когато се грижим прекалено много за ограничените и преходни материални блага, забравяме за безграничните и вечни духовни блага. Затова Спасителят иска да ни освободи от тиранията на материалното, за да дарува на човека свободата да храни своята душа с присъствието на милостивата Божия любов в неговия живот. А това присъствие на милостивата Божия любов в света е небесният Промисъл или божественият Промисъл, т. е. грижата на Твореца за сътворените от Него същества.
Интересното в Църквата е, че тя е единственото място, в което заедно с вярващите се събират и невярващите, които търсят Божията любов, независимо дали са мъже или жени, бедни или богати, здрави или парализирани, прости или интелигентни. Това е така, защото Господ, Който е закланият Агнец за всички хора, ги въздига към едно равнище – равнището на Неговата любов. Той сякаш казва на потиснатата жена (но също и на потиснатия мъж): „Не се безпокой, ако твоят съпруг не вижда в тебе нищо друго освен предмет за удоволствие или слугиня на своите деца и си незначима за него. Ти ще ми бъдеш близка, подобно на Мария, Моята майка, която е майката на целия свят, подобно и на жените-мироносици. Ти чрез своето търпение, което проявяваш към съпруга си, си достигнала в голяма степен до светостта на тези жени“.
